Тибет ( – Бод („Земя на снеговете“); ; – Сидзан) е географска област в Централна Азия, разположена на Цинхай-Тибетското плато. Столица и най-голям град на страната е Лхаса.
Традиционните граници на Тибет обхващат историческите области У Цанг, Кхам и Амдо, а Тибетският автономен регион (ТАР) заема по-малко от половината от историческите земи на областта. Населението на ТАР съставлява едва трета от населението на Тибет.
География Географско положение и граници Общата площ на Тибет (включително и провинциите У Цанг, Кхам и Амдо) е 2 500 000 квадратни километра. Областта граничи с Индия и Непал на юг, с Бирма – на югоизток и с Китай – на изток, север и запад.
Релеф Тибет е разположен в една от най-високите планински вериги – Хималаите. Неслучайно е наричан „Покрива на света“. Тук се намират едни от най-високите върхове Джомолунгма (Еверест) – 8848 м; Даулагири – 8172 м; Анапурна – 8078 м; Манаслу – 8125 м; Чо Ою – 8153 м; Макалу – 8481 м; Лхотце – 8501 м. Средната надморска височина в Тибет е 4000 м.
Климат Климатът в Тибет е изключително суров. Средните температури през юли са 14 °C, а през януари са -4 °C. Средното количество на валежите силно се различава в различните части на Тибет. В западните части те са 1 мм през януари и 25 мм през юли, а в източните части те са 25 – 30 мм през януари и 80 мм през юли.
От територията на Тибет извират много големи реки и тъй като преминават през териториите, населявани от други народи, те са ни известни с техните названия, а не с тибетските си имена. Това са Брахмапутра (Ярлунг Цангпо), Хуанхъ (Мачу), Яндзъ (Дручу), Инд (Сенге Кхабаб) и Меконг (Зачу).
История
В различни периоди от историята Тибет е независима държава, част от Монголската империя или васална област на Китай. В Тибет се разпространява будизмът.
През по-голямата част от Средновековието страната е под културното и политическото влияние на Китай. В края на 19 век Тибет е обект на спорове между Китай и Британската империя. Китайските войски го напускат през 1911, с което той се превръща в де факто независима държава, но остава юридически непризнат от нито една друга държава, а политическите и икономическите му контакти с външния свят са изключително ограничени.
Китайската народна република изпраща войски в Тибет през 1949 г., след като побеждава Националистически Китай в Китайската гражданска война. От 1950 г. е присъединена към КНР заедно с още няколко провинции. През 1951 година между окупаторите и правителството на Тибет е подписано споразумение, наречено „Споразумение за мирното освобождение на Тибет“, което определя взаимоотношенията между Китай и Тибет. Според самия Далай Лама Тензин Гяцо китайската армия не е нападала мирно население.
Впоследствие територията на окупирания Тибет остава в състава на КНР, но в Дхарамсала (Индия) се намира тибетското правителство в изгнание, чийто глава е 14-ият Далай Лама. През 2002 г. той се отказва от задълженията си на глава на правителството и сега тибетското правителство в изгнание се води от премиер-министъра Самдонг Ринпоче.
Население и култура
Населението на Тибет наброява около 6 милиона тибетци и 7,5 милиона китайци. Тибетците в изгнание са около 134 000. Етническите тибетци изповядват както будизъм, така и старата религия Бон.
Езикът, който е традиционен за страната, е тибетският, принадлежащ към тибетско-бирманската езикова група. От момента на влизането на Тибет в състава на Китай официален език е китайският. Обучението в началните класове се извършва на тибетски и в горните класове преминава на китайски. Тибет избягва ексцесиите на Културната революция и населението е запазило своите социални и културни особености.
Тибетците се занимават основно с животновъдство и селско стопанство, а живеещите на територията китайци са ангажирани в управленческия сектор, търговията и услугите.
Вижте също Бутан Тибетски як Шерпа Лама (духовен учител)
Външни препратки
Източници Урокът за Тибет (2004 г.)
Категория:Планински земи Категория:Културни региони