Руско-японската война (; : ничи-ро сенсо; 8 февруари 1904 – 5 септември 1905) избухва вследствие на съперничеството на Руската империя и Япония за проникване и контрол върху Манджурия и Корея. Тя избухва след дипломатически скандал между двете императорски правителства с колониални амбиции в Далечния Изток. Основните полета на военните действия са Южна Манджурия и по-специално областите около Ляондунския полуостров и Мукден, както и моретата около Корея и Япония. Това е „първата голяма война на XX век“.Olender p. 233
Една от основните цели на външната политика на Русия от векове е била излаз на „незамръзващо“ мореForczyk, p. 22 „Tsar's diary entry“ и достъп до пристанища, които да могат да работят както през лятото, така и през зимата. Пристанището на Владивосток може да работи само през летния сезон, докато Порт Артур – военно пристанище, намиращо се в провинция Ляотунг, има възможност за целогодишна работа. След края на първата японско-китайска война преговорите между Япония и Русия за контрола върху Корея и Манджурия се оказват безрезултатни. Затова Япония избира пътя на войната, за да реши проблема. Азиатската империя изненадващо напада руското пристанище Порт Артур, с което разпалва военните действия. В серия от битки по суша и море японската имперска армия постига убедителна победа над неорганизираните руски войски.
Последиците от края на войната променят баланса на силите в Източна Азия и превръщат Япония във важен играч на международната сцена.
Предистория След Реставрацията Мейджи от 1868 г. японските управляващи започват процес на модернизация на страната и за кратък период от време успяват да модернизират Япония по западен образец, въвеждайки западни обичаи и различни технологии. До края на 19 век Япония вече се е превърнала в модерна индустриална държава, при това за по-малко от 50 г. В началото на 20 век японските управници започват да търсят пътища за утвърждаване на Япония като регионална и световна сила.
По същото време Русия – една от Великите сили, започва да проявява амбиции към Далечния Изток. До 1890 г. Руската империя разширява границите си през Централна Азия до Афганистан, асимилирайки местните държавни образувания. Руската империя се разпростира на запад от Полша до полуостров Камчатка на изток. University of Texas: Growth of colonial empires in Asia Със строежа на Транссибирската железопътна линия, свързваща европейската част на Русия с Владивосток, Русия се надява да разшири своето влияние в целия далекоизточен регион. Точно от това се опасява японската държава, която започва да чувства застрашени своите нарастващи интереси.
Първа китайско-японска война (1894 – 1895)
Открай време японските управници смятат Корейския полуостров за съществена част от японската сигурност и го използват като буферна зона между Япония и нейните врагове. Именно затова те имат желание, ако не могат да наложат своето влияние и власт, то поне да поддържат независимостта на Корея. След победата на Япония над Китай в Първата китайско-японска война Китай се отказва от своя сюзеренитет над Корея и отстъпва Тайван, островите Пенгху и п-в Ляотонг заедно с Порт Артур на Япония.
Русия, следвайки своите собствени интереси в района на Ляотонг, веднага след подписването на мирния договор от Шимоносеки започва да оказва дипломатически натиск върху Германия и Франция. Трите велики сили се намесват и убеждават Япония да се откаже от претенциите си върху Порт Артур в замяна на по-големи икономически компенсации.
Нарастване на руското икономическо влияние През декември 1897 г. руски военни кораби се появяват в Порт Артур. След три месеца на преговори, през 1898 г. Русия взима под наем пристанището на Порт Артур заедно със залива Далиен. Най-накрая Русия успява да реши дългогодишния си проблем с незамръзващо пристанище. За да утвърдят позициите си, руснаците започват строеж на железопътна линия от Харбин, през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени строежи на пътища в целия район. През 1898 г. Русия получава концесии за добив на дърва и въглища по поречията на реките Ялу и Тумен.Paine, p. 317 Всички тези действия от руска страна водят до безпокойството на Япония, която започва да се чувства застрашена.
Боксерско въстание
Япония и Русия са част от Съюза на осемте по време на Боксерското въстание. Двете държави изпращат военни контингенти за потушаването на бунта и освобождаването на обсадените международни представители в Пекин през 1900 г. Русия изпраща и армия от 177 000 души в Манджурия, за да подсигури и защити строежа на своята жп линия.
Армията на династията Цин няма възможност да се справи с руските сили и се оттегля от Манджурия,Connaughton, pp. 7 – 8. което дава възможност на руснаците да се установят трайно в региона. Русия уверява останалите Велики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не обявява график за изтегляне.Paine, p. 320.
Преговори Японският принц Ито Хиробуми започва преговори с руснаците през 1902 г. относно ситуацията в Манджурия. Той вярва, че за момента Япония е твърде слаба, за да влезе във война с Русия, и затова предлага Русия да задържи контрола си над Манджурия срещу японски контрол над Северна Корея. Междувременно Великобритания също се намесва, търсейки начини да ограничи руското влияние в Пасифика. През 1902 г. е подписан англо-японски пакт, според който при евентуална война на Япония с който и да е съюзник на Русия Великобритания ще заеме страната на Япония. Този съюз дава свобода на Япония при нужда да започне враждебни действия.
На 12 август 1903 г. японският пълномощен министър в Санкт Петербург представя документ със следните предложения:
Взаимно ангажиране на двете империи в опазването на независимостта и териториалната цялост на Китай и Корея, както и да се поддържат еднакви възможности за търговия и развитие на индустрията на народите в двете държави. Взаимно признаване на японските интереси в Корея и на руските интереси в Манджурия, както и правото на Япония да вземе за Корея и Русия – за Манджурия, всички необходими мерки за защита на интересите си, стига това да не е в противоречие с чл. 1 от настоящото споразумение. Взаимно съгласие между Япония и Русия да не се възпрепятства развитието на индустриалните и търговски дейности в Корея и Манджурия, които не са в противоречие с чл. 1 от настоящото споразумение. Допълнителен ангажимент от страна на Русия да не възпрепятства бъдещо разширение на корейската жп линия през Южна Манджурия към Източен Китай и свързване с линията Шанхай – Нючванг. Взаимен ангажимент, в случай че бъде установена необходимост Япония да изпрати войски в Корея, а Русия – в Манджурия, с цел защита на интересите посочени в чл. 2 от настоящето споразумение или потушаване на бунтове. Силите, които бъдат изпратени, да не превишават необходимия брой и да бъдат отзовани веднага след приключване на мисията им. Признаване от страна на Русия на ексклузивното право на Япония да дава съвети и съдействие в интерес на доброто управление на Корея, включващо и оказване на необходимата военна помощ. Настоящето споразумение заменя всички досегашни договорености между Япония и Русия относно Корея.
На 3 октомври руският пълномощен министър в Япония Роман Розен представя на японското правителство руското контрапредложение:
Взаимно уважение към независимостта и териториалната цялост на Корея и Манджурия. Признание от руска страна на японските интереси в Корея и правото на Япония да оказва помощ на Корея с цел подобрение на гражданската администрация, без това да влиза в конфликт с чл. 1. Ангажимент от страна на Русия да не възпрепятства търговските и индустриалните интереси на Япония в Корея, както и да не възпрепятства вземането на необходимите мерки в защита на тези интереси, стига въпросните мерки да не влизат в конфликт с чл. 1. Признаване на правото на Япония по причините, изтъкнати по-горе, да изпраща военни контингенти в Корея със знанието на Русия. Числеността на въоръжените сили не бива да надвишава нужния брой, необходим за изпълнение на задачата. След завършване на операцията военният контингент трябва незабавно да бъде отзован в Япония. Взаимен ангажимент на Япония и Русия с цел да не бъде използвана каквато и да е територия на Корея за стратегически цели. Крайбрежието на Корея също не трябва да бъде използвано за военни цели, ограничаващи свободното мореплаване през корейските протоци. Взаимно признаване на територията от Корея, намираща се на север от 39-и паралел, за неутрална зона, където нито една от договарящите се страни няма право да разполага въоръжени сили. Признаване от страна на Япония, че Манджурия и принадлежащото ѝ крайбрежие са сфера извън японските интереси. Настоящето споразумение заменя всички досегашни договорености между Япония и Русия относно Корея.Text in Japanese Ministry of Foreign Affairs, Correspondence Regarding Negotiations... (1903 – 1904) pp. 7 – 9.
Преговорите продължават и на 14 януари 1904 г. Япония предлага формула, според която Манджурия ще бъде извън японската сфера на влияние и реципрочно Корея ще остане извън руската сфера на влияние. Руският цар Николай II умишлено забавя своя отговор с ясната мисъл, че подобен ход ще доближи двете империи до война. Без да получи официален отговор на отправеното предложение, на 6 февруари японският министър Курино Шиничиро се среща с руския министър на външните работи – граф Ламбсдорф, и му заявява, че Япония прекъсва дипломатическите си отношения с Русия.
Николай II вярва, че една успешна война срещу Япония ще възроди руския патриотизъм. Не на това мнение обаче са неговите съветници. Те смятат, че подобна война ще бъде много трудна поради трудности с прехвърлянето на достатъчно войски от Европа в Далечния Изток и съответно снабдяването им.
Обявяване на войната На 8 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия,Some scholarly researchers credit Enjiro Yamaza with drafting the text of the Japanese Declaration of War – see Naval Postgraduate School (US) thesis: Na, Sang Hyung. „The Korean-Japanese Dispute over Dokdo/Takeshima“, p. 62. Декември 2007, citing Byang-Ryull Kim. (2006). Ilbon Gunbu'ui Dokdo Chim Talsa (The Plunder of Dokdo by the Japanese Military), p. 121. въпреки че на практика военните действия започват няколко часа преди това. Три часа преди руското правителство да получи съобщението японският имперски флот атакува руския Далекоизточен флот край Порт Артур. Николай II е шокиран, когато научава новината, защото не смята, че Япония ще започне военни действия, без официално да обяви война. Руските министри също са убедени, че японците не са подготвени.
Осем дни по-късно Русия също обявява война на Япония.Connaughton, p. 34. Китайската династия Цин заема японската страна в конфликта, като предлага военна помощ, която обаче е отказана. Въпреки това Юен Шъкай на няколко пъти изпраща хранителни доставки на японските генерали. Участие като наемни войници във военните действия взимат и местни жители на Манджурия.
Кампанията от 1904 г.
Порт Артур, намирайки се на крайбрежието на Ляотунския полуостров в южната част на Манджурия, за няколко години е укрепен и превърнат във важна морска база, седалище на руския Далекоизточен флот. С цел пълен контрол над морето в района и спокойно водене на военни операции на сушата, първата задача на японското върховно командване е да неутрализира руския флот, позициониран в Порт Артур.
Битката при Порт Артур