Строфата (от старогръцки: στροφή — обръщане) е организирано съчетание на стихове, закономерно повтарящи се в стихотворението. По правило в поетическите текстове стиховете се римуват един с друг в определен ред. Нерядко се срещат и поетически текстове без рими — бели стихове. Особености Строфата е допълнително средство, постигащо ритмизация и организация на стихотворната реч. Повтарящата се група стихове са свързани чрез рима, интонация, ритъм. Според старата поетика има съвършена строфа. Тя се състои от еднакво количество стихове с определен ритъм и еднакво разположение на римите. Обикновено строфата представлява смислово единство, като най-често е изречение, фраза или част от фраза; строфата може да се състои и от няколко изречения. Строфата се разглежда във връзка с останалите особености на поетичната реч. Съществува косвена връзка на строфата с поетическото съдържание на стихотворението и с индивидуалността на поета.
Когато стихотворението не е разчленено на строфи, то се нарича астрофично. Видове строфи Най-малко 2 стиха може да образуват строфа. В практиката строфата може да достигне до 16 стиха. По-нататъшното увеличаване на броя стихове в една строфа нарушава чувството за ритмично повторение на еднакви ритмично-интонационни цялости и стихотворението не се възприема като строфично.„Речник на литературните термини“. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1980, стр. 662 – 663.
Според броя на стиховете Строфите биват няколко вида според броя на стиховете: 2 стиха – дистих 3 стиха – терцина/терцет/хайку 4 стиха – куплет/катрен 5 стиха – квинта/квинтира 6 стиха – сикстина 7 стиха – септина 8 стиха – октава 9 стиха – нона, специфичен вид /ababbcbcc/ — Спенсърова строфа 10 стиха – децима, одически строфи 14 стиха – онегинска строфа
Според изграждането Условно деление на строфите според изграждането им е: „Строги“ – които се изграждат по точно определен начин. „Строги“ форми са онегинската строфа, октавата, Спенсъровата строфа и др. „Свободни“ строфи – когато не е спазена „строгата“ форма на строфата.
Според метриката Хетерометрична строфа – при използване на различни стъпки в строфата. Изометрична строфа – ако стъпката е една и съща.
При постоянна и устойчива комбинация от строфи, която е придружена с определена система на римуване, се създават постоянни форми, т.нар. съставни сложни строфи: рондо, триолет, сонет и др.
Източници
Категория:Стихосложение