Газиму̀рският хребет () е нископланински хребет в Забайкалието, в източната част на Забайкалски край на Русия.
Простира се в посока от югозапад (устието на река Зала, десен приток на Газимур) на североизток (устието на река Газимур в Аргун) на протежение от 200 km и ширина до 50 km. На северозапад долината на река Газимур (ляв приток на Аргун) го отделя от Боршчовочния хребет, а на югоизток долината на река Урюмкан (ляв приток на Аргун) – от Урюмканския хребет. Максимална височина връх Ушмунски Голец 1372 m (), издигащ се в южната му част. Изграден е от гранити, гнайси, кристалинни шисти и пясъчници.
От него водят началото множество къси и бурни реки десни притоци на Газимур и леви на Урюмкан и река Будюмкан (ляв приток на Аргун). Покрит е с тайга от лиственица, а по склоновете му с южна експозиция има участъци от планински степи. «Большая Советская Энциклопедия» – Газимурский хребет, т. 5, стр. 636
Първото научно изследване и частично топографско картиране на хребета е извършено през 1898 г. от руския геодезист и топограф Александър Герасимов.
Топографски карти N-50-Г, М: 500 000mapn50.narod.ru
Източници
Категория:Планински вериги в Забайкалски край