Башкьой (, Николае Бълческу ) е село в окръг Тулча, Румъния. Селото е част от Община Налбант, заедно с едноименното село Налбант и село Тръстеник и има 1306 жители (2002).
География Селото се намира на 109 километра от град Кюстенджа (Констанца) и на 30 км от град Тулча. Разположено е в равнината, равноотдалечено от Дунав и Черно море, което влияе и на климата му – мек континентален. Заема територия от 17 312 ha.
Освен със селско стопанство, селото е известно и с каменната кариера Башкьой, от която се добиват качествени материали за облицовки и скулптура.
История Първото наименование на селото – Данакьой, означава на турски „село на даначета (телета)“. Селото е сред най-старите в региона и включва няколко самостоятелни някога селца, създадени при турската колонизация на Добруджа през 17 век и след Кримската война (1854 г.). Първите заселници са татари. През Възраждането Башкьой е българско село, в което функционира българско училище и църква. След 1878 година, когато Северна Добруджа става част от Румъния, в селото се извършва колонизация от румънски семейства, пристигащи от околностите на Браила и Ръмнику Сърат. През 1900 година общият брой на жителите на селото е 1396 души, от които 1375 българи, а през 1913 година Башкьой е обитавано от 1550 българи.Попов, Жеко. Българите в Северна Добруджа, София 1993, с. 100 Нова вълна на колонизация селото претърпява през 1905 г., когато тук пристигат семейства от Бузъу, Ръмнику Сърат и Прахова. Колонистите получавали по 10 хектара земя за обработване. Последната вълна на колонизация е през 1925 година, когато в Башкьой идват 25 семейства от Нямц и Бакъу.
Запазени са сведения за дейността на училищната организация в Добруджа с протокол от 30 юли 1878, където се посочват имената на 16 местни български първенци, натоварени с уреждането на българските училища в Бабадагското окръжие.Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 20 от 10 август 1917, стр.2 Стилиян Чилингиров пише през 1918 година:
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Башкьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
След Крайовската спогодба от 1940 година по-голямата част от българските жители на селото се изселват в България.
В Башкьой се е родил големият български политик Димитър Петков. Съвременното село Николае Бълческу включва и някогашното село Башкьой (от турски – „Челно село“), което по-късно е прекръстено на „Принц Михай“, а след установяването на комунистическата власт през 1946 г. носи името на видния румънски писател Николае Бълческу.
Личности Родени в Башкьой Димитър Петков (1858 – 1907), виден български политик и публицист, кмет на София (1888 – 1893), председател на IV Велико народно събрание (1893), министър-председател на България (1906-1907); Колю Русев Христакев (1921 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 44 Кральо Костов (1860 – 1921), деец на добруджанското освободително движение; Лазар Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина; Кира Йорговяну Манцу (р. 22 септември 1948), арумънска активистка.Arumunët Albania, Durrës, nr.18, shtator 2012, 11. Тончо Николов Павлов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 68
Външни препратки Официален сайт на кметството
Бележки
Категория:Села в окръг Тулча