Трир () е най-старият град в Германия.

Площта на Трир е 117,13 км², населението към 31 декември 2010 г. – 105 260 жители, а гъстотата на населението – 899 д/км².

Име на града Днешното наименование на града идва от името на галското племе тревери, през латинското име на града Augusta Treverorum. Произходът на името личи и в неговите форми на други езици: естонски: Treviro испански: Tréveris италиански: Treviri каталонски: Trèveris люксембургски: Tréier полски: Trewir френски: Trèves

Географско положение Намира се основно на източния бряг на река Мозел в долина между покрити с лозя хълмове от червен пясъчник в провинция Рейнланд-Пфалц в близост до границата с Люксембург. Наблизо се намира един известен винарски район – Мозел-Саар-Рувер

История

Римляните под управлението на Юлий Цезар подчиняват галското племе тревери между 58 и 50 г. пр.н.е. На мястото на тяхно светилище на десния бряг на река Мозел в 30 г. до н.е. е разположен римски военен лагер, а през 16 г. пр.н.е. Август решава да направи града Аугуста Треверорум (лат. Augusta Treverorum – „град на Август в страната на треверите“) столица на римската провинция Белгика. През 259 – 274 г. Трир е столица на отцепилата се Галска империя и е разрушен от алеманите през 275 г. По време на Диоклециан (284 – 305) или 318 г. е столица на префектурата Галия, една от четирите столици на империята, а по време на Константин Велики (306 – 324) е негова столица. От 328 до 340 г. е резиденция на император Констанс II, от 367 г. е резиденция на Валентиниан I и на западните римски императори до смъртта на Теодосий I в 395 г. Трир е превземан няколко пъти от франките (ок. 413 и 421 г.) и хуните на Атила (5 в.). Едва около 475 г. става франкски.

От втората половина на 3 в. е седалище на епископ, а през 9 в. става седалище на архиепископ. Градски права получава през втората половина на 12 в. От 15 до 18 в. има университет. През 1794 г. Трир е присъединен към Франция, а от 1814 – 1815 г. към Прусия. Център е на революцията в Рейнската пруска провинция през 1848 – 1849 г. От 1914 до 1930 г. е окупиран от войски на САЩ и Франция. Разрушен е сериозно през 1944 – 1945 г., от 1945 г. е във Френската окупационна зона, а от 1949 г. в състава на ФРГ.

Забележителности

римски амфитеатър (около 100 г.) императорски терми (ок. 300 г.) римски градски врата „Черната порта“ / „Porta Nigra“ (начало на 4 в.) раннохристиянска базилика на Константин Велики (4 в.) романска катедрала (4 – 18 в. с портал от 11 в. и алтарно пространство от ок. 1160 – 1169 г.) къща „Франкентурм“ (11 в.) къща „Драйкьонигенхаус“ (началото на 13 в.) готическа църква на Св. Богородица („Либфрауенкирхе“, ок. 1250 г.) къща „Цур Щайпе“ (1430 – 1483) бивш йезуитски колеж в късноренесансов стил (17 в.) дворец на райхсграфовете Кеселщат (1740 – 1745) Музей-родна къща на Карл Маркс университет

Личности, родени в Трир Йозефине Шалк (1850 – 1919), германска художничка Карл Маркс (1818 – 1883), немски философ, политикономист и политически деец

Побратимени градове Трир е побратимен град с: Мец, Франция от 1957 Асколи Пичено, Италия от 1958 Глостър, Великобритания от 1959 Хертогенбош, Холандия от 1968 Пула, Хърватия от 1971 Форт Уърт, САЩ от 1987 Ваймар, Германия от 24 май 1987 г. Нагаока, Япония от 2006

Литература Heinz Heinen: Trier und das Trevererland in römischer Zeit. 1985. ISBN 3-87760-065-4 Hans-Hubert Anton / Alfred Haverkamp (Hrsg.): Trier im Mittelalter. 1996. ISBN 3-87760-066-2 Kurt Düwell / Franz Irsigler (Hrsg.): Trier in der Neuzeit. 1988. ISBN 3-87760-067-0

Външни препратки Трир

Източници

Категория:Градове в Рейнланд-Пфалц Категория:Древноримски градове в Германия