Гетите (, ) са няколко тракийски племена, населявали двата бряга на устието на река Дунав, в днешните северна България и южна Румъния. Още от дълбока древност областта е хинтерланд на древногръцките/древноелинските колонии по Черноморското крайбрежие, което води до контакта им с гетите. Смята се, че гетите са свързани със своите западни съседи – даките, като според някои румънски учени те са дори един и същ народ.
Етноним За първи път етнонимът гети е използван от Херодот.
Гети и даки Древни извори
Страбон е един от първите древни автори, които споменават гетите и даките. В своята „География“ (ок. 7 г. пр. н. е. – 20 г. сл. н. е.) той посочва, че даките живеят в западните части на Дакия, „към Германия и изворите на Дунав“, докато гетите населяват източните части към Черно море, както на юг, така и на север от Дунава. Древният географ също пише, че даките и гетите говорят един и същ език, след като твърди същото за гетите и траките.
Плиний Стари в своята „Естествена история“ (ок. 77 – 79 г. сл. н. е.) заявява нещо сходно: „... въпреки че различни племена са окупирали съседните брегове; на едно място са Getae, наричани от римляните Daci.“. Апиан, който започва да пише своя „Римска история“ по времето на Антонин Пий, римски император от 138 до 161 г., отбелязва: „[Н]о отивайки отвъд тези реки, на места, които управляват някои от келтите над Рейн и гетите над Дунав, които те наричат даки". Юстин, латинският историк от III век сл. н.е., пише в своите „Епитоми на Помпей Трог“, че за даките се говори като за потомци на гетите: „Daci quoque suboles Getarum sunt“.
В своята „Римска история“ (ок. 200 сл. н. е.) Дион Касий добавя: „Наричам хората даки, името, използвано от самите местни жители, както и от римляните, макар че не съм в неведение, че някои гръцки писатели ги наричат гети, дали това е правилният термин или не...“. Той също така казва, че даките живеят от двете страни на Долен Дунав; тези на юг от реката (днешна северна България), в Мизия, се наричат мизи, докато тези на север от реката са наречени даки. Той твърди, че даките са „или гети, или траки от дакийската раса“:Cassius Dio. Roman History, 55.22.6 – 55.22.7. Вярно е, че в древни времена мизите и гетите са заемали цялата земя между Хемус и Истър. Но с течение на времето някои от тях са сменили имената си и оттогава под името Мизия са включени всички племена, живеещи над Далмация, Македония и Тракия и разделени от Панония от Савус, приток на Истър. Две от многото племена, намерени сред тях, са тези, които преди са били наричани трибали и дардани и все още пазят старите си имена.Cassius Dio LI 27
Съвременни интерпретации Има спор между учените относно отношението между „гети“ и „даки“ и този спор обхваща и тълкуването на древните извори. Някои историци като Роналд Артур Кросланд заявяват, че дори древните гърци са използвали двете обозначения като „взаимозаменяеми или с известно объркване“. По този начин обикновено се счита, че двете групи са свързани в определена степен, J. J. Wilkes mentions the Getae of the Dobrudja, who were akin to the Dacians; (p. 562) като точното отношение е въпрос на спорове.
Един и същ народ
Страбон, както и други древни източници, карат някои съвременни историци да смятат, че ако тракийската етническа група трябва да бъде разделена, едно от тези разделения трябва да бъде на „дако-гетите“. See p. 364, n. 41: If there is any justification for dividing the Thracian ethnic group, then, unlike V. Georgiev who suggests splitting it into the Thraco-Getae and the Daco-Mysi, I consider a division into the Thraco-Mysi and the Daco-Getae the more likely. Българският езиковед Иван Дуриданов идентифицира също „дакийски езиков район“ в Дакия, Малка Скития, Долна Мизия и Горна Мизия.
Румънски учени обикновено отиват по-далеч с идентификацията, като историкът Константин С. Джуреску твърди, че гети и даки са идентични. Археологът Мирча Бабеш говори за „истинско етнокултурно единство" между гетите и даките. Според Гленвил Прайс, разказът на гръцкия географ Страбон показва, че гетите и даките са един и същ народ. , p. 120 Други, които подкрепят идентичността между гетите и даките в древните източници, са писателят на свободна практика Джеймс Минахан и Катрин Б. Ейвъри. Те твърдят, че хората, които гърците наричали гети, са наричани от римляните даки. Същото убеждение е заявено и от някои британски историци като Дейвид Сандлър Берковиц и Филип Матисак. Българският историк и траколог Александър Фол смята, че гетите са станали известни като даки на гръцки и латински в писанията на Юлий Цезар, Страбон и Плиний Стари, тъй като римските наблюдатели са приели името на племето даки да се отнася към всички непокорени жители северно от Дунав. Също така Едуард Бънбъри вярва, че името на гетите, с което те първоначално са известни на гърците на Черно море, винаги е запазвано от последните за обща употреба, докато това на даките, независимо от произхода му, е това, с което по-западните племена, съседни на панонците, за първи път стават известни на римляните. Други учени смятат, че гетите и даките са едни и същи хора на различни етапи от тяхната история и разглеждат тяхната култура като „гето-дакийска“.
Еднакъв език, различни народи Историкът и археолог Александру Вульпе открива забележителна еднаквост на гето-дакийската култура, но той е един от малкото румънски археолози, които правят ясно разграничение между гетите и даките, аргументирайки се срещу традиционната позиция на румънската историография, която счита двете племена за едно и също. Независимо от това, той избира да използва термина „гето-даки“ като конвенционална концепция за тракийските племена, населяващи днешната територия на Румъния, което не означава непременно „абсолютно етническо, езиково или историческо единство“.
Роналд Артър Кросленд предлага, че двете обозначения могат да се отнасят до две групи от „езиково хомогенен народ“, които са станали известни на историята в два различни периода от време. Той също така сравнява вероятната езикова ситуация с връзката между съвременните норвежки и датски езици. In chapter 20c Linguistic problems of the Balkan area, at page 838, Ronald Arthur Crossland argues it may be the distinction made by Greeks and Romans between the Getae and Daci, for example, reflected the importance of different sections of a linguistically homogenous people at different times. He furthermore recalls Strabo's testimony and Georgiev's hypothesis for a 'Thraco-Dacian' language. Пол Лаклан Маккендрик разглежда гети и даки като „клонове“ на едно и също племе, говорещи два диалекта на общ език. The natives with whom we shall be concerned in this chapter are the Getae of Muntenia and Moldavia in the eastern steppes, and the Dacians of the Carpathian Mountains. Herodotus calls them 'the bravest and the justest of the Thracians,' and they were in fact two branches of the same tribe, speaking two dialects of the same Indo-European language. (p. 45)
Румънският историк и историограф Лучан Боя заявява: „В определен момент фразата Гето-Даки е измислена в румънската историография, за да внуши единство на гети и даки“. Лучан Боя заема скептична позиция, аргументирайки се с древните автори, правещи разлика между двете племена, приемайки ги като две отделни групи от тракийския етнос. Боя твърди, че би било наивно да се приеме, че Страбон е познавал толкова добре тракийските диалекти , както и че Страбон не е имал „компетентност в областта на тракийските диалекти“. Последното твърдение е оспорено, като някои изследвания потвърждават надеждността и източниците на Страбон. The author concluded Strabo's claim sums an experience following of many centuries of neighbourhood and cultural interferences between the Greeks and the Thracian tribes Няма причина да се пренебрегва убеждението на Страбон, че даки и гетите говорят на един и същ език. Боя също подчертава, че някои румънски автори са цитирали Страбон безразборно.
Подобна позиция беше възприета от румънския историк и археолог Г. А. Никулеску, който също критикува румънската историография и археологическата интерпретация, особено по отношение на „гето-дакийската“ култура. He dedicates a large part of his assessment to the archaeology of Geto-Dacians and he concludes that with few exceptions the archaeological interpretations [...] are following G. Kossinna’s concepts of culture, archaeology and ethnicity. По негово мнение Александру Вульпе вижда древните хора като съвременни нации, което кара последните да тълкуват общия език като знак за обединен народ, въпреки че Страбон прави разлика между двата.
История
Между VII и IVвек пр. н.е. От VII век пр. н.е. нататък гетите влизат в икономически и културен контакт с гърците, които създават колонии по западното крайбрежие на Черно море. Гетите се споменават за първи път при Херодот в неговия разказ за скитската кампания на Дарий I през 513 г. пр. н.е., по време на която той ги покорява.The Cambridge Ancient History, Volume 10 – Persia, Greece, and the Western Mediterranean Cambridge University Press, 1982. p 494 Според Херодот гетите се различавали от другите тракийски племена по своята религия, съсредоточена около бог (демон) Замолкс(ис)/Залмокс(ис), когото някои от гетите наричали Гебелейз(ис).Herodotus. Histories, 4.93 – 4.97.
Между V и III век пр. н.е. гетите са били предимно под властта на процъфтяващото Одриско царство. През това време те стават известни със своята конница. След разпадането на Одриското царство по-малките гетски владения започват да се обединяват.
Процъфтяване Преди да тръгне на своята персийска експедиция, Александър Велики побеждава гетите и разрушава едно от селищата им.Arrian. Anabasis, Book IA. През 313 г. пр. н.е. гетите сключват съюз с Калатис, Одесос и други западнопонтийски гръцки колонии срещу Лизимах, който държи крепост в Тиризис (съвременна Калиакра).Strabo. Geography, 7.6.1. Гетите процъфтяват особено през първата половина на III век пр. н.е. Около 200 г. пр. н.е. властта на гетския владетел Залмодегик се простира чак до Хистрия, както показва открит надпис.Supplementum Epigraphicum Graecum 18.288 Други силни владетели са Золтес и Ремакс (около 180 г. пр. н.е.). Също така няколко гетски владетели секат свои монети. Древните автори СтрабонStrabo. Geography, 16.2.38 – 16.2.39. и Дион КасийCassius Dio. Roman History, 68.9. казват, че гетите са практикували владетелски култ и това се потвърждава от археологически находки.
Конфликт с Рим През 72 – 71 г. пр. н. е. Марк Теренций Варо Лукул става първият римски командир, който предвожда поход срещу гетите. Това е предприето с цел нанасяне на удари по западните понтийски съюзници на Митридат VI, но походът постига ограничен успех. Десетилетие по-късно коалиция от скити, гети, бастарни и гръцки колонисти побеждава Гай Антоний Хибрида в Хистрия.Ливий. Ab Urbe Condita Libri, 103.Cassius Dio. Roman History, 38.10.1 – 38.10.3. Тази победа над римляните позволява на Буребиста, лидерът на тази коалиция, да доминира в региона за кратък период (60 – 50 пр. н.е.).
В средата на първи век пр. н. е. Буребиста организира царство, състоящо се от потомци на онези народи, които гърците и римляните са наричали гети и даки.