Кърт Доналд Кобейн () е американски музикант. Той е водещ вокалист, китарист, основен автор на песни и член-основател на гръндж групата Нирвана. Чрез тревожното си писане на песни и анти-естаблишмънт персона той разширява тематичните конвенции на мейнстрийм рок музиката. Той е приветстван като говорител на Поколение X и е широко признат за един от най-влиятелните рок музиканти.
Кобейн сформира Нирвана с Крист Новоселич и Арън Бъркхард през 1987 г., утвърждавайки се като част от музикалната сцена в района на Сиатъл, която по-късно става известна като гръндж. Бъркхард е заменен от Чад Чанинг, преди групата да издаде дебютния си албум Bleach (1989) за лейбъла Sub Pop, след което Чанинг на свой ред е заменен от Дейв Грол. С този окончателен състав групата подписва договор с DGC и постига търговски успех със сингъла „Smells Like Teen Spirit“ от втория си албум Nevermind (1991), който получава похвали от критиката. Кобейн написва много други хитови песни на Нирвана, като „Come as You Are“, „Lithium“, „In Bloom“, „Heart-Shaped Box“, „All Apologies“, „About a Girl“, „Aneurysm“, „You Know You're Right“ и „Something in the Way“. Въпреки че е приветстван като гласът на своето поколение след внезапния успех на Нирвана, той се чувства неудобно в тази роля.
През последните си години Кобейн се бори с хероинова зависимост, стомашни болки и хронична депресия. Той също така се бори с личния и професионалния натиск на славата и често е в светлината на прожекторите заради бурния си брак с колежката си музикантка Кортни Лав, от която има дъщеря на име Франсис. През март 1994 г. той предозира с комбинация от шампанско и рохипнол, впоследствие преминавайки през интервенционна и детоксикираща програма. На 8 април 1994 г. той е намерен мъртъв в оранжерията на дома си в Сиатъл на 27-годишна възраст, като полицията заключава, че е починал около три дни по-рано от самонанесена рана с пушка в главата.
Кобейн е посмъртно въведен в Залата на славата на рокендрола, заедно с колегите си от групата Нирвана Новоселич и Грол, през първата им година на допустимост през 2014 г. Rolling Stone го включва в списъците си със 100-те най-велики автори на песни на всички времена, 100-те най-велики китаристи и 100-те най-велики певци на всички времена. Той е класиран на 7-мо място от MTV в „22-та най-велики гласа в музиката“ и на 20-то място от Hit Parader в списъка им за 2006 г. със „100-те най-велики метъл певци на всички времена“.
Кобейн е лидер на сиатълската гръндж група Нирвана. Той е текстописец и композитор на групата, китарист и изпълняващ главните вокали. В началото на 90-те години на 20 век се превръща в една от най-големите знаменитости в гръндж музиката, въпреки че той самият да не е желал да става знаменитост, нито се е чувствал комфортно в тази роля. Повлиян от музиката на големите рок групи от 1970-те и пост-пънка от 1980-те, Кърт се отдава на едно ново течение, което по-късно ще се превърне в основна музикална вълна на 1990-те. Обявен от много медии и списания за изпълнител на последното десетилетие на 20 век, Кърт, заедно с Нирвана, издига грънджа на световната сцена и превръщат този стил в символ на младото поколение от този период. Но както пънка от средата и края на 1970-те, така и грънджът има кратък живот. За повечето фенове смъртта на вокалиста на Нирвана слага края на гръндж ерата, макар постигнатото от групата да е продължено от „Foo Fighters“. За разлика от повечето рок звезди Кърт Кобейн не е типичният пияница и сценичен артист, а по-скоро затворен в себе си и апатично настроен към славата изпълнител, което още повече кара хората да го обожават, наричайки го „Бог на рока“.
Биография Произход и детство
Кърт Доналд Кобейн е роден на 20 февруари 1967 г. (понеделник) в град Абърдийн, щата Вашингтон.„Абърдийн Дейли“, 23 февруари 1967 г. Проплаква за първи път в болницата Грей Харбър Комюнити, разположена на хълм над града. Първи син на Доналд Лилънд Кобейн (роден 1946) и Уенди Елизабет Фрейдънбърг (родена 1948). По това време двамата млади родители живеят в съседния град Хоукуиъм, където Дон работи като монтьор в бензиностанция, а Уенди е сервитьорка. Местят се в Абърдийн през септември 1969 г., в квартал на средната класа.
Ранното детство на Кобейн е радостно. Когато е на три годинки, се ражда сестра му Кимбърли Кобейн, към която той се привързва много. Семейството е порядъчно и прекарва достатъчно време с децата си. Дон е запален по спорта и води Кърт и Уенди редовно на бейзболни мачове и мероприятия. Прекарват летните ваканции в бунгало на брега на океана, а през зимата семейството ходи да се пързаля на шейни около едно курортно селище.
През септември 1972 г. 5-годишният Кърт тръгва на детска градина към началното училище „Форст Стрийтс“, където персонала си го спомня като щастливо и общително момченце. Там той открива таланта си да рисува, от което са впечатлени много от познатите му. По това време момчето започва да показва и интереси към музиката. Опитва се да свири на барабани и една китара на леля си Мери. Любимата му група е Бийтълс.
Първите години отношенията между Дон и Уенди Кобейн са добри, макар и малко студени. През 1974 г. напрежението в семейството обаче се засилва, когато младият баща решава да смени работата си, заради финансови затруднения. Намира си административна длъжност в дърводобивната индустрия, но понеже се намира в най-ниското стъпало, изкарва по-малко пари от бензиностанцията. Принуден е да заработва допълнително събота и неделя в една дъскорезница. Често му се налага да взима пари и назаем, от което тръгват основните поводи за скандали между него и съпругата му. Въпреки скандалите си двамата никога не са стигали до някакви сериозни спречквания и не са посягали на децата си.
През този период поведението на Кърт се характеризира като хиперактивно. Родителите и класният му ръководител решават, че неизчерпаемата енергия, която демонстрира детето, може да има медицинско обяснение. Лекарите му предписват Риталин – спорно лекарство. Кортни Лав, бъдещата съпруга на Кърт Кобейн, също е взимала съмнителните хапчета в детска възраст. Като възрастни двамата често са обсъждали този отрязък от живота си, според тях на това се дължи по-нататъшната им пристрастеност към по-твърди наркотици.
Сам Кърт Кобейн признава, че е имал много щастливо детство, докато не навършил 9 години през 1976 г.Списание Спин, 1992 г. Седмица преди деветия си рожден ден Уенди уведомява съпруга си, че иска развод. Дон е съкрушен и не знае какво да прави, първата му реакция е да се затвори в себе си. На 1 март той се изнася от къщата и се опитва да запази някак си брака. В бракоразводното дело Уенди печели пълно попечителство върху децата. Тя бързо си намира нов приятел, избухлив и гневлив докер, изкарващ два пъти повече пари от бившия ѝ съпруг. Двамата се отнасят изключително враждебно с Дон.
Кобейн приема развода много тежко и намразва родителите си. Той написва на стената на стаята си: Мразя Мама, Мразя Татко, татко мрази мама, мама мрази татко. Първите 3 месеца след развода, Кърт желае да живее с майка си, но после се мести при баща си, който си намира приятелка Джени, която има две деца, едното с 1 година по-малко от Кърт, а другото с 5. Впоследствие се ражда друго дете в семейството – Чад. След сприятеляването си с Джени, Доналд Кобейн бива жестоко намразен от сина си, защото няколко месеца преди това, той е обещал на Кърт, че никога няма да се ожени. Все пак Кърт се сприятелява с другите две деца, макар че дори в присъствието на доведената му майка ги дразни. Кобейн младши обиква малкия Чад, защото той бил много привързан към бебета.
В тийнейджърските си години Кърт постоянно се мести. Живее ту при майка си, ту при баща си, за кратко дори при леля си и баба си. Баща му кара Кърт да се присъедини към отбора по борба. По време на състезание Кобейн младши нарочно се оставя да го победят и после широко се усмихва на баща си.
Тинейджърски години През тийнейджърските си години Кобейн малко по малко започва да се затваря в себе си. Той постоянно води своите дневници, в които описва всеки един детайл от настоящето, но и от бъдещето, за което мечтае. В своите тетрадки той разказва как ще стане известен музикант, как ще печели много пари. Още от малък той имал наклонности в литературата, в изобразителното изкуство и в музиката. Когато става тийнейджър, му подаряват първата китара. Макар че не може да свири, той разнася китарата си в училище и се фука. Веднъж майка му се скарва с втория си съпруг – Пат О'Конър. Уенди, Кърт и Кимбърли събират оръжията на О'Конър и ги изхвърлят в реката. Години след това, Кърт ще преиначава историята пред медиите – че след като изхвърлили пушките, той ги извадил и ги продал, а с парите си купил първата китара. Личи си как иска да го възприемат хората: като човек, който превръща мечовете на селяндурите в плугове на пънк рока. Това е може би най-ярката част от характера на Кобейн – той разказва историите по начин, който не съответства на точната реалност, но съответства на душевното му състояние, на това как се е почувствал в този момент. Един известен пример за това: песента Under the bridge. В интервюта той разказва как, когато бил отхвърлен от всички, той е живеел под моста на Абърдийн. Но това в действителност не е вярно. Кърт разказва историята по този начин, показвайки как се е чувствал – изоставен, отвърлен, мразен.
Чичото на Кърт го научава на първите стъпки в свиренето на китара. Малко по малко той сам се научава да свири на инструмента си. Роднините му отбелязват, че е напреднал доста.
Кърт не завършва гимназия, защото е отдаден на музикалната си „кариера“. Той се запознава с Крис Новоселич (бъдещият басист на Нирвана). Първата група на Кобейн – Fecal matter, е основана през 1985 година. Първоначалният и състав е Кърт (вокали и китара), Дейл Кроувър (бас) и Грег Хокансън (барабани). След това в групата се присъединяват Бъз Осбърн (бас) и Майк Дилард (барабани). По ирония на съдбата, човекът който е разпалил любовта на Кърт към пънк музиката е самият Бъз Осбърн. Той е фронтменът на тогавашните идоли на Кобейн – The Melvins. Melvins е първата група, на чийто концерт е бил Кърт Кобейн. Той се е състоял в паркинга на супермаркет. Според другите хевиметъл тийнейджъри, Melvins не струват, но Кърт веднага щом ги чува се влюбва в пънк музиката. Тогава още ученик, Кърт бил най-популярното дете в училище, всички момичета го харесвали, всички искали да са му приятели, но откакто захвърлил старите си класик рок тениски и плочи, Кобейн се превърнал в пънк рок тийнейджъра, с дълга руса коса, който носел саморъчно нарисувани тениски с никому известни пънк банди. Децата започнали да странят от него, но откакто се преместил в друго училище, заради постоянното си сменяне на жилището – ту у баба и дядо, ту у други роднини, че и у приятели, той вече изгубил всякакви контакти с децата в училище. Единствено му останали старите приятели в Абърдийн, с които от време на време се събирали, пушели трева, напивали се.
Когато Кърт напуска училище, той постоянно сменя квартирите си. Той живее с приятели. Когато с негов приятел живеели в апартамент, наречен „Розовият апартамент“ (защото бил боядисан целия в розово), те драскали по стените със спрей, крадели кръстове от гробището и ги боядисвали на точки. В този момент излиза наяве една видна част от характера на Кобейн – лудостта. Но за да не се разбере погрешно, лудостта има огромна роля в творческия му гений. Кърт постоянно рисувал различни крайно извратени за другите, но красиви за него неща – като например бебета без крайници и всякакви такива неща. Той събирал глави на кукли и всякакви такива неща – правел собствени произведения на изкуството от тях. Но тези произведения на пръв поглед изглеждали доста плашещи. Той правел различни колажи от списания и т.н. С приятеля му крадели статуи на Дева Мария и ѝ рисували кървави очи. Известна е също любовта му към животните. Той гледал всевъзможни животинчета – котки, зайци, костенурки и т.н.