Важните дати по пътя на българската евроинтеграция 1990 г. 22 декември – VII велико народно събрание приема, по предложение на Любомир Иванов, решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общностиРешение на ВНС от 22.12.1990 г. за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности (обн. в ДВ, бр. 3 от 11 януари 1991). 1993 г. – ЕС приема Копенхагенските критерии, които страните кандидатки трябва да изпълнят 1995 г. 14 декември – XXXVII народно събрание гласува решение Република България да подаде официално молба за пълноправно членство в Европейския съюз. 15 – 16 декември – по време на третата среща на държавните и правителствени ръководители в рамките на Европейския съвет в Мадрид на Хавиер Солана е връчена молбата на Република България за членство в ЕС. Европейският съвет възлага на Европейската комисия да изготви становища върху молбите за членство на асоциираните страни. 1997 г. 3 март – Европейската комисия отправя покана към България да актуализира подадената по въпросника информация. 17 – 18 март – еврокомисарят Ханс Ван дер Брук пристига на официална визита в София. На нея са очертани основните мерки, които трябва да бъдат взети от българското правителство за подготовката на България за разширяването на ЕС. 16 юли – излиза становището по молбата на България за членство в рамките на План 2000. Становището оценява Република България като страна кандидатка, която не е достатъчно готова да започне преговори за присъединяване. 12 – 13 декември – Европейският съвет в Люксембург взема решение да започне преговори за присъединяване с Унгария, Полша, Естония, Чехия, Словения и Кипър. Заедно с това решава подготовката за преговори с България, Латвия, Литва, Словакия и Румъния да се ускори. 1998 г. 23 март – Министерският съвет на Република България приема Национална стратегия за присъединяване на Република България към ЕС. 27 април – започва многостранният аналитичен преглед на законодателството на страната ни. 1999 г. 10 март – Министерският съвет на Република България приема Постановление № 47, с което създава Съвет по европейска интеграция и тематични работни групи за координация на процеса на присъединяване на България към ЕС. 13 октомври – Европейската комисия публикува втори редовен доклад за напредъка на страните кандидатки за членство. 29 ноември – подписан е меморандум с ЕК по отношение срокове за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ Козлодуй. 10 декември – Европейският съвет взема решение в Хелзинки да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта. 2000 г. 20 януари – правителството приема Постановление № 3, с което определя главен преговарящ, основен екип на преговорите и създава работни групи по преговорните глави. 15 февруари – провежда се първото заседание на Междуправителствената конференция за присъединяването на България. Това е официалното откриване на преговорите. 28 март – започва първото работно заседание по преговорите на ниво заместници. България представя преговорни позиции по 8 глави. Отворени са главите „Обща външна политика и политика на сигурност“, „Външни отношения“, „Култура и аудиовизуална политика“, „Образование и професионално обучение“, „Наука и изследвания“, „Малки и средни предприятия“. 14 юни – предварително са затворени 4 преговорни глави – „Малки и средни предприятия“, „Наука и изследвания“, „Образование и професионално обучение“ и „Обща външна политика и политика на сигурност“. 2 август – България представя позиция по глава „Свободно движение на капитали“. 24 октомври – България представя единна преговорна позиция. Отворени са 3 нови глави за преговори – „Защита на потребителите и тяхното здраве“, „Телекомуникации и информационни технологии“, „Статистика“. 16 ноември – България представя 4 преговорни позиции. Отворени са за преговори 2 нови глави – „Свободно движение на капитали“, „Дружествено право“. 20 ноември – предварително са затворени следните преговорни глави: „Култура и аудиовизия“, „Външни отношения“, „Статистика“ и „Защита на потребителя“. 1 декември – Съветът на министрите по правосъдие и вътрешни работи на ЕС взема решение за изваждане на България от негативния визов списък „Шенген“. 2001 г. 30 март – открити са 3 нови глави за преговори: „Свободно предоставяне на услуги“, „Политика на конкуренцията“, „Рибно стопанство“. 11 юни – открити са 3 нови глави и е затворена предварително глава „Дружествено право“. Отворените глави са „Индустриална политика“, „Транспортна политика“, „Митнически съюз“. 27 юни – България представя 3 преговорни позиции и отваря главите „Данъчна политика“, „Околна среда“, „Правосъдие и вътрешни работи“. 27 юли – открити са 2 глави за преговори и предварително е закрита глава „Свободно движение на капитали“. Септември – октомври – България представя 3 преговорни позиции. 26 октомври – отворени са за преговори 2 глави – „Свободно движение на хора“ и „Социална политика и заетост“; предварително е закрита глава „Телекомуникации“. 28 ноември – отворени са 4 нови глави за преговори и предварително е затворена глава „Свободно предоставяне на услуги“. Отворените глави са „Енергетика“, „Регионална политика и координация на структурните инструменти“, „Финансов контрол“ и „Финансови и бюджетни въпроси“. 20 декември – открита и предварително е закрита глава „Индустриална политика“. 2002 г. 21 март – открити са 2 нови преговорни глави – „Земеделие“, „Икономически и валутен съюз“. 22 април – предварително са закрити преговорни глави „Икономически и валутен съюз“, „Социална политика“ и „Институции“. 10 юни – предварително са закрити преговорни глави „Свободно движение на хора“, „Свободно движение на стоки“ и „Данъчна политика“. 29 юли – предварително е закрита преговорна глава „Митнически съюз“. 30 септември – предварително е закрита преговорна глава „Финансов контрол“. 24 – 25 октомври – Европейският съвет в Брюксел взема решение Комисията и Съветът да подготвят „пакет“ за България и Румъния, който ще бъде представен за одобрение на Срещата на върха в Копенхаген през декември 2002 г. Този пакет ще съдържа като минимум подробна пътна карта за присъединяването на двете страни, както и увеличена предприсъединителна помощ. 12 – 13 декември – на Срещата на върха в Копенхаген е връчена Пътна карта за присъединяване на България и Румъния. 2003 г. 16 – 17 юни – министърът на външните работи Соломон Паси участва в заседание на Конференцията по присъединяването на България към ЕС на равнище министри. Като крайна дата за приключване на преговорите с ЕС е потвърдена 2004 г. 30 юни – в Брюксел на заседание на Конференцията по преговорите на България с ЕС на равнище главни преговарящи е затворена Глава „Околна среда“. До края на преговорите остават още „финансовите глави“ – Глава 7 „Селско стопанство“, Глава 21 „Регионална политика“ и Глава 29 „Бюджет“. 19 октомври – България затваря 26 от общо 30 глави. С това тя е затворила всички „технически глави“ в преговорите. 29 октомври – на 18-ото заседание на Междуправителствената конференция по присъединяването на България към ЕС в Брюксел е взето решение за затваряне на Глава 24 от преговорите на България с Европейския съюз на тема „Правосъдие и вътрешни работи“. 12 – 13 декември – на среща на Европейския съюз в Брюксел на лидерите на 25-те (15-те тогавашни и 10-те бъдещи членки на съюза) е решено България да бъде приета в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Европейският съвет подкрепя 2004 г. като година за приключване на преговорите с България и Румъния. Решено е всяка от страните да бъде оценявана по нейните показатели (не в пакет). 2004 г. 14 януари – отворена е главата „Други“. 4 юни – по време на преговорите за присъединяване към ЕС на равнище главни преговарящи България затворя главите „Земеделие“, „Регионална политика и координация на структурните инструменти“ и „Финансови и бюджетни въпроси“. 15 юни – след като затворя последните 2 преговорни глави – „Конкуренция“ и „Други въпроси“, България приключва преговорите с Европейския съюз – 6 месеца по-рано от предвиденото. Българската делегация договаря година отсрочка за вноските на страната в европейския бюджет и увеличаване на вече одобрените следприсъединителни пакети. 29 октомври – в Рим премиерът Симеон Сакскобургготски и външният министър Соломон Паси подписват от името на България заключителния протокол на Европейския съвет за приемането на Европейската конституция. България не може да подпише самата конституция преди приемането на страната в ЕС на 1 януари 2007 г. 2005 г. 13 април – Европейският парламент гласува с мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването е подкрепено с 522 гласа „за“, 70 гласа „против“ и 69 „въздържали се“. 25 април – на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

2007 г. 1 януари – България става член на Европейския съюз. 2014 г. 1 януари – трудовият пазар на целия ЕС е отворен за български граждани без ограничения.

Икономически влияния Присъединяването към Европейския съюз отваря нови икономически възможности за България. Държавата придобива достъп до единния европейски пазар, което облекчи търговията и икономическото сътрудничество. България получава финансова помощ и структурни фондове от ЕС за подкрепа на икономическото си развитие и сближаване с останалата част на съюза.

Приемане на достиженията на правото на общността Като част от процеса на присъединяване, България приема правото на общността, който включва законите и регламентите на ЕС. Това изисква обширни законодателни и институционални промени.

Политически развития Присъединяването към ЕС предизвиква политически промени в България, насърчавайки демократичното управление и спазването на принципите на правовата държава. Политическата система и институциите на страната са реформирани, за да отговарят на стандартите на ЕС по отношение на прозрачност, отговорност и ефективност.

Гражданство и свободно придвижване Българските граждани придобиват правото да живеят и работят във всяка държава членка на ЕС. Подобно на това, гражданите на други държави членки на ЕС придобиват същите права в България. Принципът на свободно придвижване позволява лесен обмен на хора, което допринася за културното разнообразие и икономическата интеграция.

Предизвикателства при интеграция България се сблъсква с проблеми, свързани с корупцията, организираната престъпност и ефективността на съдебната система, което налага необходимостта от постоянни реформи дори след присъединяването към ЕС.

Представителство в Европейския парламент България получава право да изпраща членове на Европейския парламент (ЕП) за представяне на своите интереси в Европейския парламент.

Шенгенско пространство България прилага изцяло достиженията на правото от Шенген от 31 март 2024 г. На тази дата контролът по вътрешните въздушни и морски граници е премахнат.Европейски съвет | Съвет на Европейския съюз. Шенгенското пространство обяснено. Кои държави са част от Шенгенското пространство? На 1 януари 2025 г. е премахнат и контролът по вътрешните сухопътни граници, с което приключва процесът по интеграция на България в Шенгенското пространство.

Източници

Б