Индифатигъбъл () са тип линейни крайцери на британския Кралски флот, от времето на Първата световна война. Втората серия линейни крайцери на Великобритания – типът „Индифатигъбъл“ е проектиран по корабостроителната програма за 1908 г. и представлява последващо развитие на линейни крайцери тип „Инвинсибъл“, отличавайки се от тях по удължения корпус и оптимизираното разположение на кулите на главния калибър. Всичко в периода 1909 – 1913 г. са построени три кораба от този тип. Два от тях се строят за сметка на Австралия и Нова Зеландия, предназначени за техните флотове, но последният със завършването си е предаден на Кралския флот, и само „HMAS Australia“ влиза в състава на КВМС на Австралия, ставайки по този начин единственият капитален (голям) кораб в тяхната история.

История на разработването Макар лорд Фишър да се съгласява с мнението на своите офицери, че линкора си остава основната сила на флота, самият той счита, че трябва да се строят само крайцери, подобни на „Инвинсибъл“. Стълкновението на различните гледни точки води до появата на проект за кораб, явяващ се предвестник на бързоходните линкори. Още преди залагането на „Инвинсибълите“ при разглеждането на вариантите за серията линкори „Белерофонт“ е предложен вариант на „Дредноут“ с увеличена скорост до 25 възела (съхранен е само варианта X4, но най-вероятно има и X1 до X3). Водоизместимостта при това е по-голяма и съветът на Адмиралтейството отхвърля такъв скъпоструващ проект, смятайки, че трите планирани „Инвинсибъла“ и така са си достатъчни.

В рамките на подготовката на програмата за 1907 – 1908 г. са подготвени ред проекти за усъвършенстван „Инвинсибъл“. Основната външна разлика е увеличението на дължината на кораба, за да се отдалечат бордовите кули по дължина с цел получаване на по-добри сектори на обстрела. Проектите, представени за разглеждане от съвета на 20 ноември 1906 г., имат същите осем 305-мм 45-калибрени оръдия и 16 102-мм противоминни, както и на „Инвинсибъл“. Силовата установка е същата, за това и скоростта, в сравнение с „Инвинсибъл“, спада. Във варианта „A“ бронирането е без промяна, останалите варианти получават по-дебел пояс. На следващия ден са разгледани варианти с 305-мм 50-калибрени оръдия. В крайна сметка е разработен вариант „E“, в който се връщат към изискването за получаване на скорост от 25 възела. На 19 декември 1906 г. той е утвърден, и започва неговата детайлна разработка.

Но тук се намесва политиката. Дошлото на власт във Великобритания правителство, начело с премиер-министъра Аскуит, с цел икономия на бюджетни средства, извоюва намаляване на корабостроителните програми. Ако в първоначалните планове влизат строителството на 4 линкора и линейни крайцери на година, то вече е решено да се съкратят програмите за строителство до три кораба в периода 1906 – 1907 и 1907 – 1908 г. и до два в периода 1908 – 1909 г. За това по програмата за 1907 – 1908 г. са поръчани само три линкора от типа „Сейнт Винсент“, и няма поръчка за линеен крайцер. Работите по проекта „E“ въпреки това продължават известно време.

Проект X4 A B C A B D EДата 2.12.1905 20.11.1906 20.11.1906 20.11.1906 21.11.1906 21.11.1906 22.11.1906 05.12.1906Дължина, м 176,8 167,6 167,6 167,6 170,7 170,7 172,2 172,2Ширина, м 25,3 24,08 24,23 24,38 24,69 24,69 24,69 25,3Газене, м 8,38 8,00 8,08 8,15 8,15 8,23 8,23 8,23Мощност на СУ, к.с. 45 000 41 000 41 000 41 000 41 000 41 000 43 000 43 000?Скорост, възела 25 24,5 24,5 24,25 24 24 24 25Брониране, ммПояс 279 152 229 229 229 254 254 229Барбети 279 178Кули 279 178Рубка 279 254ВъоръжениеГлавен калибър 5×2×305-мм/45 4×2×305-мм/45 4×2×305-мм/50Противоминен 8×102-мм18×76-мм 16×102-мм 533-мм ТА 3 5 3 Параметри на тегловото натоварване при нормална водоизместимост, дълги тонаОборудване 750 680 700 700 720 720 720 720Въоръжение 3210 2600 2600 2600 2780 2780 2780 2780СУ 3550 3420 3420 3420 3450 3450 3500 4100Въглища 1000 1000 1000 1000 1000 1000 1000 1000Броня 6540 3600 3860 4180 4500 4650 5150 5200Корпус 7350 6700 6820 6900 7150 7200 7450 7500Запас 100 100 100 100 100 100 100 100Всичко 22 500 18 100 18 500 18 900 19 700 19 900 20 700 21 400 Но през юни 1907 г. правителството предлага въобще да се спре строителството на линейни крайцери и да се построят два броненосни крайцера с 234-мм оръдияСледва да се разбира, че делението на линейни и броненосни крайцери в британския флот започва едва през 1913 г., дотогава всички те се класифицират като броненосни. И тук става дума за строителство на броненосни крайцери с 234-мм оръдия, вместо крайцери с 305-мм.. Това предложение среща рязката съпротива от страна на лордовете на Адмиралтейството. В крайна сметка е постигнат компромис. Вместо скъпия, нараснал до проект „E“ е разработен „бюджетен“ проект „A“. Бронирането е върнато на нивото на „Инвинсибъл“, и се връщат към 305-мм 45-калибрени оръдия. Единственото съществено усъвършенстване по сравнение с „Инвинсибъл“ става увеличаването на секторите на стрелба на бордовите кули. Според програмата 1908 – 1909 г. е решено да се построи линкорът „HMS Neptune“ („Нептун“) и линеен крайцер по проекта „A“. През ноември 1908 г. след детайлна разработка проектът малко „нараства“ по водоизместимост и е окончателно утвърден. На 9 декември 1908 г. крайцерът получава името „Индифатигъбъл“ и през февруари 1909 г. е заложен в корабостроителницата на Девънпорт.

През лятото на 1908 г. в пресата избухва грандиозен скандал. Обнародвани са плановете на Германия да залага по четири капитални кораба годишно, започвайки от 1908 финансова година. Политиката на кабинета Аскуит е подложена на рязка критика. В крайна сметка е формирана извънредна корабостроителна програма за 1909 – 1910 г., според която се залагат шест линкора, в т.ч. четири от типа „Орион“ с 343-мм оръдия и два линейни крайцера с 343-мм оръдия от типа „Лайън“.

Според искането на Фишър строежът се води в обстановката на строга секретност. Реалните характеристики на „Индифатигъбъл“ се държат в секретност, и пресата дълго време му приписва несъществуващи подобрения спрямо „Инвинсибъл“. Така например журналът „Naval und Military Record“ за 1909 г. му приписва газотурбинна силова установка и 343-мм оръдия. От друга страна, немците също засекретяват характеристиките на своите линейни крайцери. Дълго време се смята, че те имат по-ниска скорост, по-малък калибър и по-многобройни оръдия на главния калибър при брониране, сравнимо с „Инвинсибъл“. За това към момента на построяване „Индифатигъбъл“ се смята за по-силен от немския крайцер „Фон дер Тан“ и малко по-слаб от строящият се линеен крайцер „Молтке“, който е заложен месец по-рано от „Индифатигъбъл“.

И когато двата британски доминиона – Австралия и Нова Зеландия – също решават да помогнат на метрополията и събират средствата за построяването на два капитални кораба, по настояване на Фишър те стават линейни крайцери. Като е решено да се построят крайцерите „Австралия“ и „Ню Зеланд“ по проекта на „Индифатигъбъл“. Построяването на „Австралия“ по този проект е някак си оправдано, заради това, че той е планиран за ролята на флагман на Австралийския флот, а нормалната практика за отдалечените от метрополията станции е използването като флагмански кораби на броненосци втори ранг или крайцери. Обаче „Ню Зеланд“ изначално е планиран за предаване на флота на Великобритания. И впоследствие решението за построяването на два такива крайцера по проекта на „Индифатигъбъл“ е критикувано, тъй като към момента на тяхното залагане вече са заложени по-силните „Лайън“ и „Принцес Роял“, и „Австралия“ и „Ню Зеланд“ напълно биха могли да бъдат заложени по нов проект. За „Австралия“ и „Ню Зеланд“ усъвършенстванията в сравнение с изходния проект се ограничават до слабо изменена схема на бронирането, малък ръст във водоизместимостта и предизвиканото от това увеличение на мощността на силовата установка за съхраняване на същата скорост.

Проект „Инвинсибъл“(проект) E A A „Индифатигъбъл“ (при построяването) „Австралия“ (проект)Дата 22 юни 1905 юни 1907 март 1908 ноември 1908 ? 1909Дължина между перпендикулярите, м 161,544 172,212 169,164Дължина максимална, м 172,8216 178,308 179,832Ширина, м 23,9268 25,2984 24,5364 24,384Газене, м 7,9248 8,2296 8,0772 8,0772Мощност, к.с. 41 000 43 000? 43 000 44 000Скорост, възела 25Брониране, ммПояс 152 229 152Барбети 178 178 178Кули 178 178 178Рубка 254 254 254ВъоръжениеГлавен калибър 4×2×305-мм/45 4×2×305-мм/50 4×2×305-мм/45Противоминен калибър 16×102-мм 533-мм ТА 5 3 2Параметри на тегловото натоварване при нормална водоизместимост, дълги тонаОборудване 660 720 665 680 690 690Въоръжение 2440 2960 2540 2580 2610 2615СУ 3390 4190 3650 3655 3655 3655Въглища 1000 1000 1000 1000 1000 1000Броня 3460 5470 3800 3735 3735 3670Корпус 6200 7560 6995 7000 7000 7070Запас 100 100 100 100 60 100Всичко 17 250 22 000 18 750 18 750 18 750 18 800

Конструкция Корпус Проектната нормална водоизместимост на „Индифатигъбъл“ съставлява , при средно газене от 8,07 м. При „Австралия“ и „Нова Зеландия“ – при същото газене. Водоизместимостта при пълно натоварване без нефт и за трите е при средно газене 9,14 м. Дължината между перпендикулярите съставлява 169,3 м, максималната – 180 м. Ширина – 24,4 м. Отношението L/B е равно на 7,37. При нормална водоизместимост височината на надводния борд е 9,14 м в носовия край, 6,78 м на мидъла и 5,25 в кърмата. Височината на борда при мидъла съставлява 14,85 м.

Корпусът на кораба е разделен от водонепроницаеми прегради на 21 отсека. Двойно дъно има на 87% от дължината на кораба. Силовият набор на корпуса е смесен. Бордовите кули са разнесени по дължина с 25 метра, което увеличава техните сектори на обстрел. Обаче при това носовата и кърмовата кули на главния калибър стават по-приближени до краищата (носовата с 6 м и кърмовата със 7 м), което снижава мореходността в сравнение с „Инвинсибъл“. Но за сметка на по-голямата дължина на корпуса и по-добрите обводи скоростта излиза малко по-висока.

По проект метацентричната височина при нормална водоизместимост трябва да съставлява 1,07 м, при пълен товар, без нефт 1,17 м и с нефт – 1,19 м. Фактическите стойности при „Индефатигебла“ се оказват малко по-малки. На крайцерите са поставени два паралелни балансирни руля. Това дава добра маневреност с неголям радиус на тактическа циркулация, но води до сложности в управлението при движение на заден ход.

Корабите имат високи триноги мачти с голямо разстояние между тях и предния и средния комини. За снижаване на задимяването на разположения на фокмачтата носов пост за управление на артилерийския огън, носовият комин е по-висок. Няма как да се справят със задимяването на разположения на гротмачтата втори пост, и той в крайна сметка е демонтиран.

Корабите от серията по външен вид се различават един от друг. На „Индифатигъбъл“ долният мостик има отделни крила. На марса на фокмачтата няма поставен далекомер. Гротмачтата има гафел за флага. На „Нова Зеландия“ предният мостик има допълнителни горни крила. На „Австралия“ далекомерът е поставен на задната надстройка, липсва гафел за флага.

Линейните крайцери са оборудвани с три стационарни 6,35-тонни котви „Смит“ без щок, 2,13-тонна котва система Мартин (стоп-анкер и верп) и две 0,254-тонни котви адмиралтейски тип. Корабните спасителни средства са разчетени за 695 души и включват два парни 15-метрови полубаркаса (обща вместимост 140 души), един ветрилен 11-метров полубаркас (86 души), три 10-метрови спасителни катера (177 души), две 9-метрови гички (52 души), три 8-метрови велбота (72 души), две 5-метрови динги (20 души) и един балсов сал (8 души).

Крайцерите са комплектовани с осем двойки бойни прожектори с диаметър на огледалата 610 мм. Две двойки се намират на носовия мостик, две отстрани на носовия комин и четири на платформи около гротмачтата. През 1909 г. на мачтите са поставени указатели за дистанцията до корабите на противника – големи циферблати със стрелки. Към момента на влизането в строй на всеки кораб той има радиостанция Mk. I, на дълги вълни, и радиостанция за близко действие тип „9“.