Владимир Иванов Дяков (Дякович) е български възрожденски просветен деец, ботаник и историк. Работи като учител в Лом, Велико Търново, Пловдив, Шумен, Солун и София. Избран е за народен представител от Демократическата партия в XIV обикновено народно събрание от 1908 до 1911 година. В следвоенните години е председател на Софийското училищно настоятелство. Един от основателите и председател на Съюза на бесарабските дружества. Един от основателите на Българското природоизпитателно дружество.

Биография Роден е през 1864 година в Болград, трето от осемте деца на Иван и Евдокия (Донка) Ив. Дякови. Основното и средното си образование завършва в Болградската гимназия. Следва естествена история в Новорусийския университет в Одеса (1882 г.), завършвайки със степен „Кандидат на природните науки“. През 1885 година прекъсва обучението си, за да участва в Сръбско-българската война. Той е първият българин, който защитава дисертация в областта на физиологията на растенията. Работи като учител в Ломското петокласно педагогическо училище (1886 – 1887), Търновската мъжка гимназия (1888 – 1889), Пловдивската мъжка гимназия (1890), Окръжната мъжка гимназия в Шумен (1890 – 1891), българската мъжка гимназия „св. св. Кирил и Методий“ в Солун (1891 – 1894). В 1894 година постъпва да работа в Класическата гимназия в София, където остава до 1903 година, когато е преместен за директор на Втора мъжка гимназия.

Като народен представител в XIV народно събрание Владимир Дякович взема дейно участие в т.нар. комисия за чиновническите щатове. Резултат от проучванията на комисията са фактологичен материал в два тома и обем 1200 страници – история на българското учебно дело и на други културни институции в държавата, придружена с предложения за бъдещото им развитие. В този документ Владимир Дякович прави първото обосновано предложение за създаване на държавен архив в България.

Книжовна дейност Основател е на Българското природоизпитателно дружество (1896), а няколко години работи като негов секретар. Редактор е на дружествените издания „Трудове...“ и „Годишник...“.

Автор е на книгите „Българска Бесарабия“ (1918), „Българите в Бесарабия“ (посм. изд. 1930). Редактор е или участва в списването на „Учителски вестник“ (1903), „Време“ (1908 – 1909), „Знаме“, „Пряпорец“ и „Търновска конституция“. Автор е на учебник по Обща ботаника на гимназиите (1898), както и на множество статии в областта на ботаниката и физиологията на растенията.

Семейство Женен е за Люба Саздова Ризова, дъщеря на българския общественик от Солун Саздо Ризов, с която се запознава докато е учител в Солун.

Брат е на българските учени и общественици Борис Дякович и Александър Дякович. Синът му, правистът и журналист Александър Дякович е убит от Народния съд след комунистическия преврат през 1944 г.

Бележки

Произведения

Литература

Категория:Български педагози Категория:Български общественици Категория:Български учени от Бесарабия Категория:Възпитаници на Болградската гимназия Категория:Учители в Пловдивската мъжка гимназия Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Български ботаници Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Родени в Болград Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“