Месих паша (; † ноември 1501 г.) е военачалник от османския флот и велик везир от гръцки произход, вероятно племенник на последния византийски император Константин XI Палеолог.
Живот Месих паша е свързан с династията Палеолози, последните византийски императори. Според хроника от XVI в. („Ecthesis Chronica“) той е син на брата на император Константин XI ПалеологStavrides, Théoharis (2001). The Sultan of Vezirs: The Life and Times of the Ottoman Grand Vezir Mahmud Pasha Angelovic (1453 – 1474). Brill. ISBN 978-90-04-12106-5..
Той е десетгодишен, когато Константинопол е превзет от османците, и заедно с двама от братята му е обърнат в ислямаLowry, Heath W. (2003). The Nature of the Early Ottoman State. Albany, NY: State University of New York Press, p.122. Единият от братята му е Хас Мурад паша, също известен османски военачалник и любимец на султан Мехмед II, който загива в сражението при Отлукбели през 1473 г.Tekindağ Ş. Mahmud Paşa : Islamansiklopedisi. – 2003. – Т. 27. – P. 377
Месих паша за пръв път се споменава в източниците през 1470 г., когато е санджакбей на Галиполи. Тъй като това е главната военноморска база на Османската империя, постът включва и командването на голяма част от флота. Именно като военачалник на флота Месих паша се отличава при завладяването на Евбея от османците във Венецианско-турската войнаİnalcık, Halil (1991). „Mesīḥ Pasha“. The Encyclopaedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden: E. J. Brill. pp. 1025 – 1026. ISBN 90-04-08112-7. Венецианските архиви обаче документират, че скоро след това той предлага да предаде на Венеция Галиполи и нейния флот срещу 40 000 златни дукати и възможността да стане владетел на Морея, която дълго време е била полуавтономно деспотство под управлението на Палеолозитеİnalcık, Halil (1991). „Mesīḥ Pasha“. The Encyclopaedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden: E. J. Brill. pp. 1025 – 1026. ISBN 90-04-08112-7.
Около 1476/1477 г. Месих паша е назначен за един от везирите в Дивана, но през 1480 г. губи поста си след неуспешната обсада на Родос. При следващия султан Баязид II той отново получава назначение като везир.İnalcık, Halil (1991). „Mesīḥ Pasha“. The Encyclopaedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden: E. J. Brill. pp. 1025 – 1026. ISBN 90-04-08112-7
По неизвестни причини през януари 1485 г. той губи благоволението на султана, а заедно с това и поста на везир, и е понижен в длъжност управител на Пловдив. След това е изпратен в Кафа, където често в качеството им на санджакбейове са отстранявани военни, изпаднали в немилост. Все пак нещата се обръщат и през 1499 г. Месих паша е назначен за втори везир, а по-късно и за велик везир. Следва френско-венецианско нападение над Лесбос, което така разгневява Баязид II, че той удря Месих паша с лъка си. Скоро след това Месих паша е ранен, докато инспектира потушаването на пожар в Галата и умира от раните си през ноември 1501 г.İnalcık, Halil (1991). „Mesīḥ Pasha“. The Encyclopaedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden: E. J. Brill. p. 1026. ISBN 90-04-08112-7 Погребан е в квартала Аксарай на ИстанбулStavrides, Théoharis (2001). The Sultan of Vezirs: The Life and Times of the Ottoman Grand Vezir Mahmud Pasha Angelovic (1453 – 1474). Brill. ISBN 978-90-04-12106-5..
Деца Месих паша има трима сина – Али бей, Махмуд челеби и Бали бей, които служат като санджакбейове на санджака Вълчитрън (днес Косово).
Източници
Категория:Велики везири на Османската империя Категория:Паши Категория:Палеолози