Райна Андонова Измирлиева-Илиева е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Битоля.
Биография Родена е в 1884 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя. В 1901 година завършва с 11-ия випуск Солунската българска девическа гимназия.
Работи като учителка в родния си град. Начална учителка е на първия си братовчед и е първа, която открива поетическия му талант и го насърчава да го развива. Същевременно се занимава с революционна дейност и участва в делата на Кукушкия революционен комитет. В 1903 година, по поръчение на брат си Аспарух и по скици на чичо си Димитър, извезва червеното копринено знаме на четата на Кръстьо Асенов, под което се сражава в Илинденско-Преображенското въстание. Знамето е тържествено осветено на 5 август 1903 година в църквата „Свети Николай“ в Корнишор.
Близка е до кръга около Яне Сандански. След Младотурската революция е изпратена с учителя Милан Манолев от Кукуш в Енидже Вардар. Освен с учителската дейност двамата се занимават с пропагандиране на Народната федеративна партия (българска секция), заради което Манолев влиза в спор с председателя на българската църковна община Тома Николов и по-късно си подава оставката.Тома Николов бърка личното име на учителката с Катерина, в: Николов, Тома. Моите спомени, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989, 30. КЪРВАВАТА СВАТБА В С. ГЮПЧЕВО
В 1913 година тя бяга в Свободна България и се установява в Горна Джумая, където дълги години е учителка. Умира в 1949 година в Горна Джумая.
Родословие
Бележки
Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Родени в Кукуш Категория:Български общественици от Македония Категория:Български имигранти от Македония в Благоевград Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Възпитанички на Солунската българска девическа гимназия Категория:Починали в Благоевград Категория:Измирлиеви (кукушани) Категория:Деятелки на ВМОРО Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция) Категория:Знамевезци Категория:Преподаватели към Ениджевардарската българска община