Мартолоси или мартолози, известни и като марталуси (, от гръцки аρματολοί — въоръжен), са категория зависимо население в Османската империя със специални военно-помощни задължения и статут. Натоварени са да следят за безопасното преминаване на планински и гористи местности, крайбрежни и други райониГрозданова, Елена и Стефан Андреев. Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви, София, 1986, с. 297., да конвоират военни обози, пленници, арестанти.Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, том 2, От падането й под турците до нейното унищожение(1394-1767), София 1932, с. 111, бел. 2. Понякога участват във войни или в събиране на данъци. Мартолосите са най-активни между XV и XVII век. Те са предимно православни християни, често водени от мюсюлмани - маротолосбаши, мартолосагасъ. С течение на времето и корпусът на мартолосите започва да се набира от мюсюлмани.Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV- XVI век. Увод, подбор и коментар Михаил Йонов, София 1979, с. 151, бел. 3.
Смята се, че системата на мартолосите е наследена от милиция във Византия.Agoston, Gabor, Masters, Bruce Alan. Encyclopedia of the Ottoman Empire. Infobase Publishing, 2009, p. 353. ISBN 978-1-4381-1025-7. В историографията са изказвани мнения, че мартолосите, заедно с войнуганите, дервентджиите и доганджиите са сред най-значителните категории привилигировано население в Османската империя.Панова, Снежа. Българската историография до Втората световна война по въпросите на социално-икономическото развитие през XVIII век, Исторически преглед, година XLVI, 1990, книжка 9, с. 68. Както и други категории население със специални задължения, мартолосите са освободени от рентата, заплащана от обикновената рая. При неизпълнение на военно-помощната служба мартолосите, както и другите категории население с подобни задължения, заплащат откуп, еквивалентен на дължимата към държавата рента, заплащана от обикновените данъкоплатци.Мутафчиева, Вера. Османска социално-икономическа история: Изследвания, София, 1993, с. 152, 279. Мартолосите владеят свои бащини. В крепости и затвори мартолосите получават заплати. Константин Михайлович през XV век пише, че мартолосите получават месечна заплата.Константин Михаиловић из Островице, Јаничарове успомене или турска хроника, Београд 1986, с. 162. Статутът на мартолос се наследява от баща към син.
По време на кризата в Османската империя през XVII век броят на мартолосите започва да намалява. Въпреки че те са задължени да водят борба срещу разбойници в поверения им район, според османски документи, в редица случаи самите мартолоси се отдават на разбойничество.Грозданова, Елена. Многоликите пътища на мира и войната, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 38-39. В 1703 година в Леринско действа чета, съставена от мартолоси.Джансъзов, Ст. П. Турски документи за нашата история, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга Х, 1894, с. 586-587.
Според някои източници към 1692 година османските централни власти вече не позволяват християни да служат като мартолоси на Балканите и през 1722 година институцията на маротолосите в Румелия се слива в тази на мюсюлманските пандури.Bosworth, Clifford Edmund, E van Donzel, W.P. Heinrichs and Ch. Pellat. The Encyclopedia of Islam, Volume 6, Leiden, E. J. Brill, 1989, p. 613. Съществуват мнения, че с времето повечето мартолоси приемат исляма.
В гръцките земи сред мартолосите, известни като арматоли, нараства тенденцията към автономия и разширяване на родниниските връзки между тях и политическите съюзи. В началото на 18 век Панос Зидрос успява чрез непрестанни войни с османците да разшири границите на родовата си арматоликия и е провъзгласен със султански ферман за „екзарх на Тесалия и Македония“. Δημήτρης Τσιάμαλος, Κοινωνική και επαναστατική συνείδηση των ενόπλων της Ρούμελης στην επανάσταση του 1821, Διδακτορική διατριβή, Πάντειο Πανεπιστήμιο, 2007, σελ. 24. Повечето от арматолите застават на страната на борците за независимост на Гърция. В края на 20-те и през 30-те години на XIX век на основата на арматолските формации се формират въоръжените сили на независимото Кралство Гърция, останали по-известни в историографията като паликари. Вижте също Арматоли Бележки
Категория:Въоръжени сили на Османската империя Категория:Население със специални задължения в Османската империя