Бездънен пчелин, също членувано с кратък и пълен член, е пропастна пещера в Предбалкана, България, на територията на община Ябланица, област Ловеч.

Местоположение Бездънният пчелин се намира в района между Ябланица и Гложене, най-близо са закритото село Нановица и отдалечената махала Липово на гр. Ябланица.

Описание Отворът на пещерата представлява неправилна елипса с размери около 25 – 40 метра. Разположена е на източния стръмен склон на едно възвишение. Дългата ос на елипсата има посока изток – запад, като западният бряг е с около 20 метра по-висок от източния. Дълбочината на пропастта, измерена от западния ѝ бряг, като най-висок, е 145 метра. Дъното също не е равно – има много голям сипей, стръмен и висок повече от 20 метра. Поради всичко това се срещат различни данни за дълбочината на пропастта. Следва зала с почти правоъгълна форма с размери 30 – 40 метра и висока на места повече от 30 метра. Подът ѝ е отводнено блато.

История Пещерата е била известна на местното население от стари времена. Отвесът и дълбочината на тази пропаст са толкова внушителни, че е разпалвала въображението на хората, които хвърляли камъни и очаквали да чуят удара от падането им. И за пещерняците впечатлението е силно: „Огромната уста – отворът и бездънната пропаст, която се открива в нея, спират за момент куража на всеки от нас“, пише С. Стоименов, третият човек, проникнал в пропастта.С. Стаменов. Бездънния пчелин – в бездната на най-дълбоката пещера пропаст в България. В: Сп. „Нива“, год. III, брой 27 от 30.IV.1931 г.

За пръв път, след редица неуспешни опити, дъното на Бездънния пчелин – най-дълбоката известна пропаст в България по онова време, е достигнато на 5 април 1931 г. от 7-членна група. Участникът С. Стаменов оставя подробно описание на това първо проникване. За съжаление той не назовава поименно всички, споменава само инициалите на някои от тях – Н. Р. (Ненко Радев), П. Е. (Пепи Енглиш), В. Т. и Г. Д., както и „учителя от Ябланица“ (Найден Братанов). Известно е участието и на М. Аджаров. Ненко Радев пръв успява да се спусне на дъното – успешният опит е продължил близо половин час, при височина до сипея 105 метра. И другите участници успяват да се спуснат, а излизането също се оказва с перипетии.

Легенди За името на Бездънния пчелин има различни предания сред местното население. Според едно от тях на 15-ина метра под входа имало голям пчелин, който постоянно тормозел хората и говедата, минаващи наблизо. Веднъж мъжете от махала Нановица се събрали и пуснали един от тях здраво вързан с въже, седнал за по-удобно върху конско седло. Успял да извади 12 бакъра с мед от пчелина и оттогава дивите пчели изчезнали и не жилили повече преминаващите хора. Името на пропастта обаче си останало същото, съчетаващо и легенда, и представа за обемност.Цветанов, Явор. Спелеонимията и топонимията на пещерите и връзката им с народния и пещерния фолклор.- В: Годишник на пещерен клуб „Хеликтит“, кн.8, 2005. Според друга легенда по време на турското иго колибарите от Нановица, когато турци им искали мед, казвали, че меда го събирал някой си дядо Тано и за да не се разваля го съхранявал в хладните подмоли на пещерата. Отивали турците до пещерата, гледали в бездънното ѝ гърло, но нищо не можели да открият. И оттогава я нарекли Бездънния пчелин.

Източници

Категория:Пещери в област Ловеч Категория:Община Ябланица