Степан Василиевич Рикачов () е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография Степан Рикачов е роден на 18 юни 1829 г. в семейство на потомствен дворянин. Началното си образование получава в различни граждански учебни заведения. По-късно се ориентира към военното поприще. Постъпва на 1 януари 1848 г. в 68-и Бородински пехотен полк. Произведен е в първо офицерско звание прапорщик на 29 май 1850 г. с назначение в 12-и Астрахански гренадирски на Негово Величество полк.
Участва в Кримската война (1853 – 1856). За отличие на 21 ноември 1854 г. е повишен във военно звание подпоручик, а на 25 май 1855 г. в поручик. На 6 декември същата година е преведен в лейб-гвардейския Финландски полк.
Участва в потушаването на Полското въстание. През 1864 г. е преведен в 1-ви Павловски кадетски корпус, като за отличие на 30 август същата година е повишен във военно звание щабскапитан с назначение за командир на 4-та рота. През 1865 г. получава първата си награда – орден „Света Анна“ III степен. Повишен е във военно звание капитан на 28 март 1871 г. и полковник на 18 март 1872 г. Назначен е за командир на учебен батальон
Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Командирован е на 18 юли 1877 г. в състава на 18-и Вологодски пехотен полк. След тежката контузия на полковник Николай Всеволодович Салавьов, на 26 юли 1877 г. е назначен за командир на полка. Отличава се на 30 август в Трета атака на Плевен, когато е контузен. На 20 декември е повишен във военно звание генерал-майор. От края на 1877 до началото на 1878 г. изпълнява за кратко задълженията на командир на 1-ва бригада от 5-а пехотна дивизия.
След войната от 19 февруари 1881 г. е командир на лейб-гвардейски Волински полк, а от 22 септември 1886 г. изпълнява длъжността на началник на 1-во Павловско военно училище. На 30 август 1887 г. е повишен във военно звание генерал-лейтенант. От 4 март 1890 г. е командир на 27-а пехотна дивизия, а от 7 март 1891 г. на 2-ра Гвардейска пехотна дивизия. На 21 февруари 1895 г. е отчислен от заеманата длъжност и е назначен като член на Александровския комитет за ранените.Исторический очерк Павловскаго военнаго училища, Павловскаго кадетскаго корпуса и Императорскаго Военно-сиротскаго дома, 1798 – 1898 гг.
Степан Рикачов умира на 2 ноември 1899 г. в Санкт Петербург. Погребан е в гробището на Новодевическия манастир.
Военни звания Прапоршчик (29 май 1850) Подпоручик (21 ноември 1854) Поручик (25 май 1855) Подпоручик от гвардията (6 декември 1855) Поручик (30 август 1862) Щабс-капитан (30 август 1864) Капитан (30 август 1867) Полковник (28 март 1871) Генерал-майор за отличие (20 декември 1877) Генерал-лейтенант за отличие (30 август 1887)
Награди Орден „Света Ана“ III степен (1865) Орден „Свети Станислав“ II степен (1868) Орден „Свети Станислав“ II степен – императорска корона (1871) Орден „Свети Станислав“ II степен (1873) Орден „Свети Владимир“ IV степен (1876) Орден „Свети Георги“ IV степен (1877) Орден „Virtuti militari“, Румъния (1877) Орден на Короната II степен, Прусия (1878) Орден „Свети Владимир“ III степен с мечове (1879) Орден „Свети Станислав“ I степен (1883) Орден „Света Ана“ I степен (1886) Орден „Свети Владимир“ II степен (1891) Висшочайша благодарност (1894) Орден „Бял орел“, Полша (1895)
Семейство баща – Василий Иванович Рикачов майка – Авдотия Ивановна Рикачова сестра – Анна Василиевна Лермонтова брат – Василий Василиевич Рикачов брат – Иван Василиевич Рикачов съпруга – Мария Рикачова син – Николай Рикачов син – Матвей Рикачов www.geni.com
Бележки
Източници Волков С. Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. Том II. Л—Я. М., 2009. Петров А. Исторический очерк Павловского военного училища, Павловского кадетского корпуса и Императорского военно-сиротского дома. 1798 – 1898 гг. СПб., 1898, с. 628 – 632. Список генералам по старшинству. Составлен по 1 сентября 1899 года. СПб., 1899, с. 156 Старчевский, А. А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых. С.-Петербург : Тип. Б. Г. Янпольского, 1878, с. 339. Альманах современных русских государственных деятелей, изд. Германа Александровича Гольдберга. – Санкт-Петербург, 1897 г., с. 1047.
Вижте също Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878) Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878) Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878) Битки през Руско-турската война (1877-1878) Руски паметници в България
Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Категория:Руски офицери Категория:Руски генерали Категория:Обсада на Плевен