BL 14″/45 Mark VII

BL 14 inch gun Mk VII е британско корабно оръдие с калибър 356 mm и дължина на ствола 45 калибра, разработено от Кралския флот на Великобритания за линейните кораби от типа „Кинг Джордж V“.

Всичко са произведени 78 оръдия. На линкорите от типа „Кинг Джордж V“ те са поставяни в два типа кули – двуоръдейните Mk II и четириоръдейните Mk III. Две оръдия от резервния запас са поставени на бреговите батареи при Дувър.

За времето на Втората световна война се използват три пъти в битки с германските линкори. През 1941 г. в боевете с „Бисмарк“ вземат участие „Принс оф Уелс“ и „Кинг Джордж V“. През 1943 г. с тяхна помощ „Дук оф Йорк“ нанася фатални повреди на „Шарнхорст“. Конструкцията на куполните установки се оказва капризна и изисква дълга довършителна работа. Но даже през третата година от експлоатацията в боя с „Шарнхорст“, поради засечки, са произведени само 68% от възможните изстрели. Към края на войната основната задача на линкорите стават обстрелите на брегови укрепления за поддръжка на сухопътните войски в крайбрежната зона.

Оръдието има достатъчно скромна бронепробиваемост – по-малка, отколкото на 380—381-мм оръдия на линкорите от другите европейски страни. Тя е по-малка не само, отколкото на 406-мм оръдия Mark 1 на линкорите от типа „Нелсън“, но и от тази на 381-мм оръдия Mark 1 е времето на Първата световна война. Въпреки това оръдието се оказва адекватно за стоящите пред него задачи. 356-мм оръдия могат да пробиват бронята на барбетите и кулите на германските линкори, лишавайки ги от боеспособност. Това се оказва достатъчно, за да може след това съпровождащите ги крайцери и разрушители да довършват обезоръжените линкори на противника с торпеда.

История на разработването След построяването на „Нелсън“ и „Родни“ започва продължителен период на „линкорна“ ваканция. Вашингтонското съглашение отлага залагането на нови линкори до 1930 г., а след това от Лондонското съглашение до 1936 г. Едва през 1933 г. започват работите за проектирането на нови линкори. На дневен ред се появява и въпроса за разработката на нови оръдия за тях. При избора на калибър влияние имат политическите ограничения. Лондонското съглашение от 1936 г. ограничава калибъра на оръдията на линкорите до 14 дюйма (356 мм). Съглашението е подписано само от Великобритания, САЩ и Франция. Япония не се присъединява към него. За това в договора е включена точка за ескалация на калибъра – ако до 1 април 1937 г. Япония не подпише договора, страните участници получават възможността да строят линкори с оръдия калибър до 16 дюйма (406 мм).

Тази колизия е най-добре разрешима чрез разработването паралелно на оръдия от двата калибра – 356-мм и 406-мм. САЩ постъпват точно така – те водят паралелно разработване на 356-мм и 406-мм оръдия, а в проекта за линкора „Норт Каролайн“ е предвидена замяната на оръдията от 356 с 406 мм. Британците, поради финансови съображения, не могат да водят разработката на оръдия с два калибра. Тъй като 406-мм не се разработват поради политически причини, новите британски линкори по програмата за 1936 г. от типа „Кинг Джордж“ получават на въоръжение от дванадесет оръдия калибър 356 мм. Това е стъпка назад не само по сравнение с 406-мм оръдия на предходния тип „Нелсън“, но и в сравнение с линкорите построени през Първата световна война от типовете „Куин Елизабет“ и „Ривендж“ с 381-мм оръдия.

Въпреки това, към момента на приемане на решението то не се счита за еднозначно лошо. На етапа на предварителното проектиране на линкорите е изказана мисълта, че на дистанции от 80 – 100 каб. (14,8 – 18,5 км) линкорите на противниците няма да могат да се потопят един друг поради това, че вероятността за попадение ще бъде сравнително ниска. И за достигането на решителен резултат ще се наложи да се сближат на дистанция 60 – 80 каб. (11 – 14,8 км). На тези дистанции калибърът на оръдията вече няма първостепенно значение. За 356-мм оръдия на тази дистанция тяхната бронепробиваемост е достатъчна. При това те имат по-висока скорострелност – 2 изстрела в минута за 356-мм против 1,5 – 1,7 на 406-мм оръдия. При време на полет на снаряда на дистанциите 60 – 80 каб. от 20 – 30 сек. това преимущество по скорострелност може да бъде реализирано.

Не помага за избора на калибър и критиката от противниците на 356-мм оръдия. В специално открито писмо, от 1 август 1936 г. към лордовете на Адмиралтейството бившият първи лорд на Адмиралтейството, депутатът (по това време) от парламента и бъдещ премиер-министър Уинстън Чърчил пише:

Спорното решение за разработката на 356-мм оръдия все пак е прието. При това в процеса на самото им разработване британците се сблъскват с редица обективни трудности. В типовата конструкция на британското оръдие от „епохата на дреднаутите“ се използва скрепяването на цевта с тел. Всички останали европейски страни още през Първата световна война преминават към стволове скрепявани с цилиндри. Теловото скрепяване на стволовете още към края на Първата световна война се смята за остаряло. Поради по-малко здравия ствол се наблюдава неговото повишено биене при изстрел. За това, за да се спази изискването за здравина на ствола, неговата дължина на практика е ограничена примерно до 45 калибра. Така например, в случая с 50-калибреното 305-мм оръдие теловото укрепване води до повишеното износване на ствола и разлитане на снарядите. За това новите 356-мм 50-калибрени оръдия на британците започват да се разработват с цилиндрично скрепяване, „на чисто“, тъй като предишния опит е практически неприложим. Своята роля изиграва и това, че „линкорната ваканция“ отрицателно влияе на сферата на разработка и производство на големокалибрени оръдия. В бившата „оръдейна работилница на света“ се закриват конструкторски бюра и се спират оръжейни производства, започва да се наблюдава глад за опитни специалисти и конструктори.

Не е удивително, че сроковете за разработката на новите оръдия и установки постоянно се сриват. Счита се, че за влизането в строй на корабите през 1940 г. поръчката на оръдията е нужно да бъде направена не по-късно от края на 1935 г. Разработката на четириоръдейните кули започва през октомври 1935 г. По предварителни планове, озвучени на съвещание през февруари 1936 г., поръчката на оръдията трябва да последва през април 1936 г., първата кула трябва да е доставена през март, втората през май и третата – през декември 1939 г., с обща готовност на първия кораб през юли 1940 г. Фактически тези планове са забавени с 11 месеца за четириоръдейната и с шест за двуоръдейната кули. Първата кула е доставена през февруари, втората през април, а третата през май 1940 г.

Носители Носители на 356-мм оръдия в британския флот са линкорите от типа „Кинг Джордж V“. Вариантът за разполагане на цялата артилерия в носа, както е на типа „Нелсън“, е отказан още на етапа на предварителното проектиране. За това има две причини. Първата е невъзможността за теоретично по-големи ъгли на стрелба и стрелба по кърмовия сектор, поради въздействията на дулните газове върху надстройките. Направен е извод за необходимостта да се води огън в кърмовия сектор и разполагането там на като минимум една кула. Вторият фактор става удобството за разполагането на далекобойната зенитна артилерия. При схемата на „Нелсън“ е много сложно да се осигурят оптималните ъгли на обстрел, особено в носовия сектор. За идеално се счита разполагането на зенитните установки побордно между кърмовата и носовата групи кули на главния калибър.

В крайна сметка за „кинговете“ са разглеждани схеми с линейно-терасовидно разполагане на дву-, три- и четириоръдейни кули с разполагането на две кули на носа и една или две на кърмата. Тъй като според договора се налага ограничаването на калибъра до 356 мм, се смята за важно осигуряването на колкото се може повече оръдия в залпа. За това за 356-мм оръдия са разглеждани схеми с четири триоръдейни и три четириоръдейни кули. При равен брой оръдия в бордовия залп според масата на залпа печели използването на четириоръдейните кули, за това, в крайна сметка, в проекта 14Р се спират на схемата с три четириоръдейни кули по линейно-терасовидната схема – две в носа и една на кърмата. Но във финалния проект се налага увеличаване на бронирането, което е решено да се направи за сметка на намаляването на броя на оръдията. Разглеждан е вариантът с три триоръдейни кули. Но се отказват от него, както по причина слаб бордов залп (другите европейски линкори имат бордов залп от 8 – 9 по-големи 380—381-мм оръдия), така и поради лошия опит с триоръдейните установки на „Нелсъните“. В крайна сметка заради необходимата икономия на тегло се заменя издигнатата кула с двуоръдейна.

Според традицията, в британските документи кулите се обозначават като „А“, „В“ и „Y“, ако се брои от носа. Хоризонталните ъгли на обстрел, за двуоръдейната „В“ и четириоръдейната „Y“, съставляват 270°, а за носовата четириоръдейна кула „А“ – 286°. В резултат на това в сектора от диаметралната плоскост до 45° могат да стрелят 6 оръдия, от 45° до 135° – всичките 10, от 135° до 143° – 8 – и от 143° до 180° (право по кърмата) – 4.

Едно от неудачните решения е изискването да се осигури възможност за стрелба право по носа при нулев ъгъл на възвишение. Това решение след това е оценено като погрешно. На практика стрелбата право напред не се използва, тъй като при нея става разрушаване на палубата от дулните газове. Поради това решение корпусът практически няма подем към носа, което води след себе си до влошаване на мореходните качества. Корабите се смятат за „мокри“, и в неспокойно време кулите са постоянно заливани от вълните. Уплътняването на оръдейните амбразури се оказва неудовлетворително. Така например, в боя с „Бисмарк“ на „Кинг Джордж V“ водата се стича надолу, и прислугата на претоваръчното отделение на носовата кула „А“ работи до колене в ледената вода. Макар след това уплътнението да е подобрено, кулите пак си остават „мокри“. През 1943 г. „Дук оф Йорк“ в боя му с „Шарнхорст“ има същите проблеми със заливането.

По този проект е построена най-голямата серия „договорни“ линкора – пет броя. „Кинг Джордж V“ и „Принс оф Уелс“ влизат в строй в най-тежкия за Британия период – в началото на 1941 г. Старите британски линкори са с ограничена скорост, не надвишаваща 23 възела. И на тях би им било много трудно да се противопоставят на германските 30-възлови „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ и 27-възловия „Бисмарк“. За това новите линкори се въвеждат по спешност, независимо от постоянните проблеми с оръдията на главния калибър. Дооправянето им се прави в процеса на бойните действия. Така например, на „Принс оф Уелс“ заводските работници се намират на борда му даже по време на боя в Датския пролив. „Дук оф Йорк“ влиза в строй към края на 1941 г., а „Ансън“ и „Хау“ едва през 1942 г., когато нуждата от тях вече не е толкова остра.

През 1940 година британците се сблъскват с необходимостта да се защитят от десант на германските войски на британските острови. В немските източници тази операция се нарича „Морски лъв“. За защитата на Дувърския канал, по спешност, се поставят допълнителни брегови батареи. За това са използвани и оръдия от строящите се „кингове“. Две оръдия са поставени при Дувърския бараж и получават названията „Пух“ и „Мечо“.

Конструкция 356-мм оръдие Мк VII Характеристики на 356-мм оръдия Мк VII ранни (№ 51 – 90) късни (№ 91 – 136)Обозначение 14-inch Mark VIIДата на разработване 1937 г.Дата на начало на експлоатация 1940 г.Калибър, мм 356Дължина на ствола, калибри 45Маса на оръдието със затвора, кг 80 865 80 256Маса оръдието с противотежестта, кг 92 042 92 956Дължина на ствола, мм 16 002Дължина на оръдието, мм 16 532Дължина на камерата, мм 2756,9Дължина на нарезната част, мм 13 098,3Обем на камерата, дм3 360,5Нарези, (брой) дълбочина×ширина, мм (72) 2,97×9,309Ширина на полето на нарезите, мм 6,208Извивка на нарезите Постоянна, 1 оборот на 30 калибра