Никулица Делфина () е византийски аристократ от XI век, управител на град Лариса в Тесалия. Внук на българския болярин Никулица, един от войводите на цар Самуил.Curta, Florin (2006), Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250, Cambridge; New York: Cambridge University Press, p.280, ISBN 978-0-521-81539-0
През 1065 г. в поверената му област назрява недоволство сред българите и власите, породено от силно увеличените данъци. Никулица Делфина заминава за Константинопол да предупреди император Константин X Дука за подготвяния бунт, но василевсът не взима мерки.Fine, John Van Antwerp (1991), The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, Ann Arbor: University of Michigan Press, p.216, ISBN 978-0-472-08149-3
През юни 1066 г. въстаниците настояват Никулица Делфина да застане начело на бунта, тъй като разполага с частна войска и крепостта е под негово командване, и той насила се съгласява – избухва т.нар. въстание на Никулица Делфина.Fine, John Van Antwerp (1991), The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, Ann Arbor: University of Michigan Press, p.216, ISBN 978-0-472-08149-3 Въстанието приключва с преговори с императора, който изпраща писмо, с което опрощава данъците. Никулица Делфина се предава на катепана на тема България и е изпратен в Константинопол като според някои източници е награден от василевса, а според други е затворен в крепостта Амасия в Мала Азия.
Бележки
Никулица Делфина Категория:История на Лариса Категория:Византийски управители