„Коло-Коло“ () е професионален футболен клуб в квартал Макул в Сантяго де Чиле, столицата на Чили.

Създаден е на 19 април 1925 г. Играе в чилийската Примера Дивисион и е рекордьор по брой спечелени шампионски титли (30) и Купи на Чили (10). Освен това „Коло-Коло“ е първият и единствен отбор от Чили, носител на Копа Либертадорес и Рекопа Судамерикана. Според проучване на чилийския всекидневник Ла Терсера от 2012 г., привържениците на „Коло-Коло“ са 42 % от всички футболни фенове в страната, с 12% повече от Универсидад де Чиле.Chile es del 'Colo' aunque gane la 'U'

История Аматьорски години

През 1925 г. в отбора на Магаянес назрява скандал между по-младите играчи от една и ръководството и по-опитните играчи от друга страна. Първата група, оглавена от Давид Ареяно, настоява за промени като например превръщането на отбора в професионален, редовно изплащане на заплати и повече шансове за изява на някои футболисти за сметка на част от считаните за незаменими титуляри. Техните искания обаче са игнорирани от ръководството и не срещат подкрепата на по-опитните, а на всичкокото отгоре в последния момент е променена процедурата по избиране на нов капитан на отбора, тъй като по първоначалната процедура Ареяно би получил мнозинство.Себастиан Салинас: Por empuje y coraje. Los albos en la época amateur, 1925 – 1933 Поддръжниците на Ареяно провеждат няколко срещи, на които взимат решение да напуснат Магаянес, за да основат нов отбор, въпреки че първоначалната идея е да се присъединят към някой вече съществуващ. Името на тима идва от древния вожд Колоколо на племето мапуче, който през 16 век се е борил срещу испанските завоеватели и е бил считан за особено умен. То е предложено от футболиста Луис Контрерас. Самият Ареяно става първият треньор и първият капитан на „Коло-Коло“.

От 1989 г. стадионът на „Белите“ носи неговото име. Скоро след създаването си тимът започва да участва в местни аматьорски първенства, печелейки Дивисион де Онор де ла Лига Метрополитана през 1925 г., Лига Сентрал де Футбол през 1928 и 1929 г. и Дивисион де Онор де ла Асосиасион де Футбол де Сантяго през 1930 г. През 1927 г. „Коло-Коло“ става първият чилийски отбор, отправил се на турне в Европа, част от световното турне на тима, включващо още Северна и Южна Америка. Между началото на януари и средата на юли са изграни 42 мача срещу испански, португалски, уругвайски, аржентински, еквадорски и кубински клубни отбори, сборни отбори на Каталуния, Валенсия, Мадрид и др. и националния отбор на Уругвай, записвайки 25 победи, 13 загуби и 4 равенства. По време на турнето, на 3 май, умира Ареяно, който ден преди това получава тежка контузия в мача срещу предшественика на Реал Валядолид, която води до перитонит. Въпреки финансовата криза в отбора в началото на 30-те години, довела до намаляване на заплатите, „Коло-Коло“ стига до нов финал за първенство. Той обаче е прекъснат и титла не е присъдена, след като по време на мача срещу Аудакс Италяно трибуна на Естадио Италиано се срутва, при което загиват трима души, а други 130 са ранени.

Първи професионални успехи и утвърждаване като лидер в страната

На 31 май 1933 г. „Коло-Коло“ и още 7 отбора от Сантяго основават професионалното футболно първенство в страната. В първото му издание „Белите“ и Магаянес завършват на върха с равен брой точки, а Магаянес печели последвалия бараж с 2:1. Малка утеха за „Коло-Коло“ е голмайсторският приз за Луис Карвайо, както и спечелването на Кампеонато де Апертура (турнир, провеждан в началото на сезона преди същинския шампионат с цел изиграването на повече мачове през сезона) след победа на финала с 2:1 над Унион Еспаньола. Следващите две години доминацията на Магаянес продължава, а „Коло-Коло“ завършва съответно на трето и четвърто място. През 1936 г. тимът отново заема третото място, преди да дойде първата шампионска титла през 1937 г., когато „Коло-Коло“ печели 9 и не губи нито една от всичките си 12 срещи. До края на десетилетието „Белите“ триумфират още по веднъж в първенството (1939 г.) и Торнео де Апертура (1938 г.).

През 40-те години отборът добавя към колекцията си още три титли (1941, 1944 и 1947 г.), като първата от тях отново идва без загубен мач (13 победи и 4 равенства). Любопитното в случая е, че 2 мача от послединия кръг, включително между „Коло-Коло“ и последния в класирането Бадминтон, не се провеждат, при това без да има дадено официално обяснение защо. Твърди се, че „Коло-Коло“ е поискал да не играе този мач без значение за крайното класиране, за да има време за подготовка за предстоящи международни срещи, но истинската причина бил страхът от възможна загуба от считания за свой кошмар тим на Бадминтон и съответно проваляне на добрата статистика без загубен мач.Chile 1941 С титлата от 1947 г. „Коло-Коло“ задминава „Магаянес“ и оттогава никой чилийски отбор не успява да ги изпревари по този показател. През 1940 и 1945 г. тимът печели Кампеонато де Апертура, а сред по-предните класирания за първенство са второто място през 1943 г., двете трети през 1942 и 1948 г. и четвъртото през 1940 г. През 1948 г. отборът домакинства на първия и единствен турнир Копа де Кампеонес Судамериканос, считан за предшественик на Копа Либертадорес, в който взимат участие шампионите на Чили, Аржентина (Ривър Плейт) и Уругвай (Насионал Монтевидео), вицешампионът на Перу (Депортиво Мунисипал), а Бразилия, Боливия и Еквадор, в които все още няма национално първенство, изпращат шампионите на най-силните си регионални шампионати, съответно Васко да Гама, Клуб Литорал и Емелек. Въпреки домакинското си предимство, „Коло-Коло“ завършва на пето място пред Литорал и Емелек.

В началото на 1950-те години „Коло-Коло“ купува чилийския национал и легенда на Нюкасъл Джордж Робледо за 25000 паунда,Едгардо Марин, Хулио Салвиат: De David a „Chamaco“: medio siglo de goles, стр. 105 предлагайки му заплата по-висока от максималната в английския клуб.The story of the fabulous Robledo boys С головете си Робледо допринася за двете титли през това десетилетие (1953 и 1956 г.), а самият той става голмайстор на първенството през 1953 и 1954 г. със съответно 26 и 25 гола.Chile – List of Topscorers Треньор на отбора при спечелването на първата от тези титли е унгарецът Ференц Платко, един от легендарните вратари на Барселона. За него това е втори престой начело на тима, като през първия си период печели две титли и така се превръща в първия треньор на „Коло-Коло“ с 3 шампионски титли, постижение, изравнено точно 40 години по-късно. „Белите“ завършват пет пъти на второ място (1952, 1954, 1955, 1958 и 1959 г.) и два пъти на трето (1950 и 1951 г.) През 1956 г. започва строежът на настоящия стадион на отбора Давид Ареяно, който е прекъснат заради земетресението през 1960 г. Официалното откриване е чак през 1975 г., но след като бива обявен за непригоден за продължително ползване и последвал ремонт, „Коло-Коло“„Коло-Коло“ започва да домакинства постоянно на него едва през 1989 г.

60-те години са годините на доминация на „университетските“ отбори – Универсидад де Чили печели пет титли, а Унивесидад Католика – две (вторите им места са също толкова, но с обърнат брой). Също толкова печелят и „Белите“ – през 1960 и 1963 г. Втората от тях е гарнирана с подобряването на два рекорда – Луис Ернан Алварес става голмайстор на първенството с 37 гола, рекорд за най-много голове в рамките на един сезон (около 40 години по-късно Лукас Бариос също отбелязва 37 гола, в рамките на една календарна година в двата турнира Апертура и Клаусура), същият рекорд, но отборен, поставя и „Коло-Коло“ със 103 гола. В този отрязък от време „Коло-Коло“ записва още едно второ (1966 г.) и три трети места (1961, 1962 и 1967 г.) След привличането на аржентинеца Валтер Антонио Хименес през 1963 г. е сложен край на продължилата от 1944 г. традиция в отбора да играят само чилийци.

70-те години започват обещаващо за „Коло-Коло“, който печели титлата през 1970 и 1972 г. При спечелването на втората е поставен и национален рекорд за брой зрители средно на мач – 45929.Minuto 90. Especial Colo Colo '73, стр. 27 През 1973 г. за първи път в историята чилийски отбор стига до финал за Копа Либертадорес. В първата групова фаза „Белите“ записват по победа и равенство срещу Унион Еспаньола и еквадорския Ел Насионал и победа и загуба срещу Емелек, като и трите победи са разгромни с по пет отбелязани гола. Във втората групова фаза „Коло-Коло“ регистрира победа и равенство срещу бразилския Ботафого и победа и загуба срещу парагвайския Серо Портеньо. Като победител в тази група, чилийският тим се изправя на финала срещу аржентинския Индепендиенте. Гостуването завършва 1:1, а реванша – 0:0 и тъй като в този туринир правилото за гол на чужд терен е въведено чак 30 години по-късно се налага изиграването на допълнителен мач на неутрален терен (в Монтевидео), в който Индепендиенте надделява с 2:1. Голмайстор на турнира става играчът на „Коло-Коло“ Карлос Касели с 9 гола, а втори с 8 е съотборникът му Франсиско Валдес. Същата година „Белите“ завършват на второ място в класирането, но следват няколко години, в които изпитват игрови и административни затруднения (отбърт не успява да се класира по-напред от трето място през 1974 г.), от които излизат през 1979 г., когато печелят 12-ата титла в историята си. Така след почти 50 години от старта на професионалния футбол в страната „Коло-Коло“ успява да дръпне с 5 титли пред следващия Универсидад Католика. За Купата на Чили тимът има един спечелен и един загубен финал (съответно 1974 и 1979 г.).

Златните години

Златната ера на „Коло-Коло“ е в края на 20 век. За период от 20 години тимът печели общо 21 национални и международни титли. 80-те години обаче по нищо не предвещават бъдещите успехи на континентално ниво – въпреки доминацията на домашната сцена със спечелените четири шампионски титли (1981, 1983, 1986 и 1989 г.) и пет Купи на Чили (1981, 1982, 1985, 1988 и 1989 г.), както и вторите места в шампионата (1982 и 1987 г.) и за купата (1980 и 1987 г.) и две класирания на трето място (1980 и 1985 г.), от седем участия за Копа Либертадорес „Белите“ успяват да прескочат груповата фаза само през 1988 г., но отпадат още в първия кръг на директните елиминации от сравнително непретенциозния боливийски Ориенте Петролеро. Малко преди това „Коло-Коло“ печели симпатиите на футболната общественост с благороден жест. На 8 декември 1987 г. самолет на военноморските сили на Перу, превозващ отбора на Алианца Лима след мач от първенството, катастрофира в Тихия океан близо до международното летище на Лима. Загиват 43 от всичките 44 души на борда, включително всичките 16 футболисти на Алианца от групата за мача. Така отборът е принуден да доигре оставащите няколко мача до края на първенството с юноши и завърнали се след отказване от футбола легенди на отбора, а „Коло-Коло“, заради приятелските отношения между привържениците на двата отбора, дава няколко свои играчи под наем.