Замъкът на Ивреа () се намира в град Ивреа, регион Пиемонт, Северна Италия.
Съоръжението е издигнато през XIV век по нареждане на Амадей VI Савойски, известен като „Зеления граф“, който участва в Савойския кръстоносен поход по българското Черноморие.
История
Замъкът е изграден от червени тухли и е наречен от италианския поет Джозуе Кардучи „Замъкът с червените кули“ (). Той представлява символ на властта на Савойската династия над града и над района на Канавезе.
Строителството започва през 1358 г. по поръчение на граф Амадей VI Савойски, който възлага проекта на архитекта Амброджо Коньон. Замъкът е планиран да бъде разположен в непосредствена близост до основните центрове на светска и духовна власт – Епископския дворец, катедралата и Общинската палата – както и на стратегическа позиция за контрол на пътя от Вале д'Аоста. Въпреки използването на значителен брой работници, строежът завършва едва през 1395 г.
Първоначално замъкът изпълнява отбранителни функции. Той е проектиран като масивна четириъгълна структура с цилиндрични кули, издигащи се директно от земята. Помещенията са разположени на три етажа около вътрешен двор. Достъпът се осъществява чрез барбакан и подвижен мост над ров. По стените със зъбери преминава патрулна пътека, подпряна от корбели. В двора се намират кладенецът и охладителната зона.
През втората половина на XV век, след отминаване на военните конфликти, замъкът е превърнат в изискана савойска резиденция. Той става център на културен живот, насърчаван от личности като херцогиня Йоланда дьо Валоа, дъщеря на френския крал Шарл VII и Мари д'Анжу. Сградата е богато обзаведена и приема благородници, включително по повод значими събития като кръщението през 1522 г. на Адриан Георг Амадей, син на херцог Карл III Савойски и принц на Пиемонт. От този период е запазен сводест прозорец с герба на Савойската династия върху южната стена.
През XVII век, по време на военните действия между Франция и Испания за контрол над Ивреа и Канавезе, замъкът отново придобива отбранителни функции и служи като военен гарнизон. През 1676 г. светкавица предизвиква експлозия в склада за боеприпаси в северозападната кула, което води до нейното срутване, множество жертви и разрушения на околните къщи. Кулата не е възстановена и днес се отличава с отсечен силует и конусовиден покрив от шистови плочи.
През XVIII век замъкът е превърнат в затвор, функция, която изпълнява до 1970 г. В този период са извършени значителни промени: първоначалната триетажна структура е преустроена в четириетажна с по-малки помещения, а оригиналното обзавеждане от времето на савойската резиденция е премахнато.
През 1970 г. замъкът е предаден на държавата и поверен на Община Ивреа, подпомагана от фондация „Приятели на замъка на Ивреа“. След деветгодишно затваряне започват реставрационни дейности, включващи премахване на по-късни пристройки във вътрешния двор, ремонт на покривите и възстановяване на кренелираните кули.
Структура Замъкът има правоъгълна, леко трапецовидна форма с четири цилиндрични кули, разположени във всеки от ъглите.
След първата входна врата се е намирала зоната на рова и предната порта, които вече не съществуват (към 2019 г.). По време на реставрацията през 1979 г. са открити следи от основите на входната врата.
На главната фасада се откроява каменен прозорец с триредна арка (), над който е поставен гербът на Савойската династия. До него се намират два едноаркови прозореца с плетена решетка в савойски стил. По фасадата са разположени множество каменни медальони, поддържащи караулната пътека, а между тях се виждат и отворите за изстрелване на снаряди, все още ясно различими по кулите.
Външният двор, разположен до северозападното крило, е ограден от стени и в миналото е служил за разходка на затворниците. След втората порта се намира голям вътрешен двор, към който гледат прозорците на килиите на бившия затвор, защитени с масивни парапети. В центъра на двора са разположени кладенец и голям казан с диаметър 6 метра, използван някога като „хладилник“.
От четирите ъглови кули главната кула остава отсечена след експлозията през 1676 г., две са запазени със зъбери, а четвъртата е без тях.
Вътрешността на замъка не запазва следи от първоначалната си структура, тъй като през вековете е многократно преустройвана според различните функции на сградата. Днес пространството е оформено почти изцяло като килии, а достъпна за посещение е само приземната част. Там се намират килията в кръглата кула, използвана някога за изолация, както и пет други килии, гледащи към тесен коридор и защитени с двойни врати, прозорци и масивни парапети. В една от килиите е изложен умален макет на замъка, който позволява да се видят архитектурни детайли и недостъпни части от сградата.
Вижте също
Източници Информация на уеб страницата на Община Ивреа Информация на уеб страница Guida Torino Информация на уеб страница Archeocarta G. Gaida, Il castello „dalle rosse torri“ di Ivrea / Bollettino / Società Accademica di Storia ed Arte Canavesana, 1996.
Категория:Сгради и съоръжения в Ивреа Категория:История на Ивреа Ивреа