ГУЛАГ или Главно управление на трудово-изправителните лагери (, , акроним на Гла́вное управле́ние исправи́тельно-трудовы́х лагере́й) е управление към НКВД и държавен орган в Съветския съюз, отговорен за администрацията на системата от основни съветски работнически лагери за изправителен труд (ИТЛ) от 30-те до 50-те години на XX век.Извън ГУЛАГ са съществували и други наказателни системи за поправителен труд, сред които: лагери за военнопленници на СССР, управляван от ГУПВИ; филтрационни лагери, създадени през Втората световна война за временно задържане на съветски остарбайтери и военнопленници, за времето в което те биват проверявани от органите на реда, за да бъдат „филтрирани“ черните овце; специални селища за интерниране на вътрешни изгнаници като кулаците и депортираните етнически малцинства като волжките германци, поляци, балти, кавказци, кримски татари и др. В различни периоди от съществуването си всеки един лагер е приютявал милиони души. Стотици хиляди хора са били осъждани на принудителен труд без лишаване от свобода на нормалните си работни места. (Applebaum, стр. 579 – 580). Макар в лагерите да са въдворявани голям брой осъдени – от дребни джебчии до политически затворници – голям брой от тях били намерени за виновни посредством опростени съдебни процедури, като НКВД тройките и други средства извън обсега на правосъдието. ГУЛАГ се разглежда като основен инструмент за политическа репресия в Съветския съюз.
История През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда „ненадеждните елементи“ да бъдат затваряни в лагери, като потенциални „врагове“ на Революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 г. има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се „превъзпитат“ изпратените там хора. Обикновено това са благородници, свещеници, търговци, определени като „буржоазия“, но и много други „врагове на народа“ от различни обществени и социални нива. Така Съветският съюз за пръв път в историята поддържа концлагери в мирно време и за собственото си население.
След смъртта на Ленин неговият наследник Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на XX век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.
По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години на XX век се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.
По съветски образец, извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия.
Единственият съветски лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 г. и 1953 г. Там са се намирали 50 000 затворници.
Състав Название Период Местоположение Управители Стопански отрасли Площ Известни затворници АЛЖИРАкмолинский лагерь жён изменников Родины 1938 – 1953 Малиновка,Акмолинска област, Казахска ССР С. В. Баринов,М. Т. Юзипенко Селско стопанство, Лека промишленост Кира Андроникашвили, Лия Соломянская, Мария Лисициан, Рахи́л Месере́р БелбалтлагБеломорско-Балтийский ИТЛ,ББЛ 1931 – 1941 Медвежегорск, Карело-финска ССР Л. И. Коган,М. М. Тимофеев,Д. В. Успенский,С. Г. Фирин ДърводобивСтроителство на Беломорско-балтийски канал 2 800 000 хектара Иван Солоневич,Алексей Лосев, Николай Некрасов ДмитровлагДмитровский ИТЛДИТЛ 1932 – 1938 Дмитров,Московска област, Руска СФСР З. Б. КацнелсонЯ. Д. Рапопорт Строителство и поддръжка на Канал Москва – Волга „Й. В. Сталин“ Пимен Московски,Валентин Пургин ДубравлагДубравный ИТЛОсоблаг № 3ЖХ-385 1948 – 2005 Яваз,Зубово-Полянски район, Мордовска АССР В. Т.Сергиенко, М. Г. Свинелупов,П. А. Гладков Дърводобив Йосиф Слипий,Юлий Даниел,Александр Гинзбург,Кронид Любарский,Татяна Великанова,Владимир Квачков КамишлагКамышовый лагерьОсобый лагерь № 10 1951 – 1954 Олжерас,Кемеровска област, Руска СФСР Г. А. Марин Въгледобив (Кузбас), Промишлено строителство контрареволюционери КарлагКарагандинский ИТЛ 1930 – 1959 Долинка,Карагандинска област, Казахска ССР М. М. Чунтонов, И. Н. Витенко Селско стопанство 1 780 650 хектараСправка планового отдела Карлага в ГУЛАГ НКВД СССР. „Об организационно-экономическом состоянии и деятельности лагеря“ от 17 декабря 1940 года Анна Тимирьова, Анатолий Марченко, Александър Чижевски, Афанасий Селишчев, Епископ Герман НориллагНорильский ИТЛ 1935 – 1956 Норилск,Красноярски край, Руска СФСР В. З. Матвеев,С. Я. Верши́нин,А. А. Панюков,В. С. Зверев Рудодобив, Цветна металургия Лев Гумильов,Евфросиния Керсновская,Николай Урванцев, Жак Росси ОзерлагОзёрный ИТЛОсобый лагерь № 7 1948 – 1955 Тайшет и Братск,Иркутска област, Руска СФСР С. К. Евстигнеев,А. А. Крилов Дърводобив, Дървопреработване Юрий Домбровский,Лидия Русланова,Сергей Войцеховский,Манфред Щерн,Петро Вергун ПечорлагПечорский ИТЛ 1950 – 1959 Печора,Печорски район, Коми АССР А. М. Фейгелщейн Строителство СЛОНСоловецкий лагерь особого назначения 1919 – 1933 Соловки,Архангелска област, Руска СФСР А. П. Ногтев,Ф. И. Ейхманс,Е. И. Сенкевич,Я. А. Бухбанд 347 кв. км. Владимир Артемиев,Владимир Бенешевич,Магжан Жумабаев,Дмитрий Лихачов, Павел Флоренски ТранслагАвтотра́нспортный ИТЛ 1951 – 1954 Мякит,Магаданска област, Руска СФСР Транспорт УхтпечлагУхти́нско-Печо́рский ИТЛУПИТЛа́г 1931 – 1938 Чибю,Ухтински окръг, Коми АССР С. Н. Бурдаков,Я. М. Мороз,В. Е. Цесарский,А. Д. Баламутов Нефтодобив, Въгледобив Кулерво Манер, Михаил Названов, Остап Вишня, Георгий Фредерикс
ГУЛАГ включва следните лагери:
Далстрой, нач.: Е. П. Берзин, К. А. Павлов, И. Ф. Никишев. Тръстът „Дальстрой“, създаден през 1931 г. и предаден на НКВД през 1938, не е влизал в сруктурата на ГУЛАГ Бамлаг, началник Н. А. Френкель, Усвитлаг, началник Е. И. Драбкин Воркутинский ИТЛ, Воркутлаг Кизитлаг, нач. А. Н. Израилев Котласский ИТЛ, начальник И. С. Кульчинский Пермските лагери Сиблаг, началник И.М. Биксон Ухтижемлаг Инталаг Печжелдорлаг Севжелдорлаг Джезказганлаг, началник Гольман Свирьлаг, началник Н. М. Лапидус Вятлаг началник, Н. С. Левинсон Хабарлаг, началник Сусман
Статистика В книгата на руския политик, бивш затворник от ГУЛАГ, И. Л. Солоневич „Русия в концлагер“ (1934, София) се отбелязва: „Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно – повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума“.
Американският историк и съветолог Р. Конкуест в своята книга „Големият терор“ (1973) привежда още по-впечатляващи бройки: в края на 1939 броят на затворниците в затвори и лагери е нараснал до 9 млн. души (сравнено с 5 млн. през 1933 – 1935 г.).
Солженицин също оперира с бройки от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.
Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляния съветски военачалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн. души.
Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛАГ от 1929 до 1953 година са преминали 2 369 220 души. Други около 765 180 са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР. stalinism.narod.ru
Смъртността в ГУЛАГ също се показва различно от различните автори, но според последните изследвания тя е в рамките на 20%.: В.Н.Земсков. ГУЛАГ (историко-социологический аспект) // Социологические исследования. 1991, №6. С.14 – 15; 1931 – 1940 гг. – ГАРФ, ф.9414, оп.1, д.1155, л.2; д.2740, л.1, 5, 8, 14, 26, 38, 42, 48, 58, 96 – 110; 1949 – 1952 гг. Дугин А.Н. Неизвестный ГУЛАГ: Документы и факты. М.: Наука, 1999. С.41, 43, 45, 49. ГодинаСредно количество затворнициПочинали затворнициПроцент1931240 3507 2833,031932301 50013 2674,401933422 30467 29715,941934617 89526 2954,261935782 44528 3283,621936830 14420 5952,481937908 62425 3762,7919381 156 78190 5467,8319391 330 80250 5023,7919401 422 46646 6653,2819411 458 060100 9976,9319421 199 785248 87720,741943823 784166 96720,271944689 55060 9488,841945658 20243 8486,661946704 86818 1542,581947958 44835 6683,7219491 316 33115 7391,2019501 475 03414 7031,0019511 622 48515 5870,9619521 719 58613 8060,80
Известни хора, преминали през ГУЛАГ Сергей Корольов Дмитрий Лихачов — Александър Солженицин Андрей Туполев Варлам Шаламов Едуард Стрелцов Лев Гумильов
Библиография
Applebaum, A. (2003). Gulag: A History. Broadway Books. ISBN 0-7679-0056-1
Източници
Външни препратки
Карта на обектите на ГУЛАГ извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон Концентрационни лагери – извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон Истината за ГУЛАГ Автор: Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел, Дойче веле България Какви са мащабите на Сталинските репресии