Новокаменната епоха (или Неолитът) на Балканския полуостров, както и в земите на днешна България обхваща периода от около 6200 – 4900 г. пр.н.е.Хенриета Тодорова, Иван Вайсов. Новокаменната епоха в България. Настъпващите промени в обществото са свързани с неолитната революция, когато по тези земи се появяват първите уседнали земеделци и скотовъдци. Това е преход от събирачество и лов към произвеждащ поминък.

Неолитни култури Природогеографско райониране Различните части на страната са предоставяли различни климатични и природни условия за развитието на неолитните култури, като тези дейности на места са причина за значително забавяне на неолитизационните процеси, а на други – за тяхното ускоряване и разгръщане. В зависимост от природо–географската обстановка страната се дели на няколко относително самостоятелни района. Те са и земите на отделните археологически култури. Доказано е, че през неолита поречията на Вардар, Струма и Южна Морава са били основните пътища за проникване на население и разпространение на култура от Егея към Средна Европа. Реките са били достатъчно пълноводни и отчасти плавателни, те са били основните пътища по които хората са общували. Редица долини, образувани от притоците на Струма (като тази на река Блато в Радомирското поле), с техните богати ресурси и пролетни речни разливи са предлагали отлични условия за развитие на ранното земеделие и животновъдство. Блатистата, днес затлачена делта на Струма тогава не е съществувала. Поради по-ниското ниво на водите на Световния океан и следователно на Средиземно море река Струма по долното си течение била врязана значително по-дълбоко от днес и през 7 – 5 хилядолетие пр.н.е. се е вливала в залив на тогавашното Егейско море, достигащ до село Драготин (Промахон). Сходна хипотеза е доказана и за делтата на Вардар. При непокътнати горски масиви по Осогово, Беласица, Рила и Пирин река Струма е била изключително по-пълноводна и плавателна. Нисък е бил ерозионният базис на притоците ѝ. Днес това си личи в Радомирското поле, където долните нива на селищната могила Гълъбник лежат на около два метра под нивото на подпочвените води.

Тракия Важна роля през новокаменната епоха е имал районът на Тракия, разположен между – Средна гора (на север), Родопите (на юг), Ихтиманските възвишения (на запад) и Бакаджиците и Странджа (на изток). Тогава Тракия е свързана със Средиземно море, посредством долното течение на Марица, която навремето също е била пълноводна и плавателна. Многобройните пълноводни притоци на Марица, сред които водещо място заема Тунджа, са предлагали идеални условия за живот на проникналото тук неолитно население. Освен това долината има и много благоприятен климат, тъй като от северните ветрове я пази Балканът, а от южните суховеи – Родопите. По природогеографски дадености Тракия в много отношения е близка до долината на река Коня в Анатолия през 7 хилядолетие пр.н.е., поради което се смята че в Тракия е възникнала цялата система от селищни могили, морфологично близки до тези от Близкият Изток. Природогеографската ѝ затвореност обаче предопределя относителната изолация на повечето праисторически култури, развивали се тук.

Родопи Родопите като цяло не са били заселени през новокаменната епоха, но в редица подходящи котловини твърде рано, още през първия етап на ранния неолит, е проникнало население, носител на производяща икономика. Предстои още да бъде изяснен въпросът, дали в полите на Родопите няма да се открие и по-ранният, монохромен етап на неолита. Ако това не се окаже така, то наличието на раннонеолитни поселения в Родопите би било доказателство за достатъчно динамични демографски процеси в самата Тракия, принудили твърде рано неолитното население да заеме удобните, плодородни, по-ниски райони на Родопите. Основно характерна черта на селищата тук е тяхната относителна краткотрайност. Културните им пластове са тънки и често ерозирани.

Северозападна България Северозападна България представлява хълмист, относително силно разчленен терен, който постепенно се снижава от Балкана към река Дунав. Негова характерна черта е богатството на водни ресурси и местонахождения на високо ценни през неолита каменни суровини (амфиболити и др.), също така района е богат на медна руда. Закътаните плата и предбалкански склонове са привличали многобройно неолитно население. Река Искър е била свързващо място където хората са общували. В културите на този район винаги се откриват многобройни указания за контакти със съседните територии, главно в западна посока, но и със север – териториите от другата страна на река Дунав.

Централна Северна България Централна Северна България обхваща територията по поречието на реките Янтра, Росица и техните притоци. Изключително плодородните льосови почви и богатите водни ресурси, връзката с Дунав, от една страна, и с богатите ловни райони на Стара планина – от друга, са били достатъчно привлекателни за ранно–неолитното население, което отсяда тук в продължително време. В минус на района е неговият контрастен континентален климат.

Североизточна България Североизточна България подобно на Централна Северна България съвпадат повечето дадености, с тази разлика, че в североизточна посока районът плавно преминава в хълмиста, относително безводна степ, незащитена от студените североизточни ветрове. Основните икономически и водни ресурси тук е предоставял Балкана, поради което неолитните селища най-често са закътани в полите му. Отворен в североизточна посока, районът е поддържал тесни връзки с районите на север от Черно море (Мунтения и Молдова).

Западно Черноморие и Добруджа Западното Черноморие и Добруджа през неолита са представлявали едно много по-обширна територия от днес, обхващаща и част от днешния шелф, на места до 20 км навътре в морето. Конфигурацията на днешната брегова линия, особено при покритие с льос терени (Шабла, Дуранкулак и др.), е едно рецентно явление, което и днес търпи изменения при силни морски бури и вълнения. Районът има предимно степен характер. Негови основни източници са карстовите извори в суходолията и край лиманите, около които са съсредоточени и всички праисторически селища. Някои от тях са стояли върху тогава сухата, днес подводна тераса от 4 – 6 метра морска дълбочина. Водите на Черно море са заливали и освобождавали тази тераса многократно, за което вероятно са играли роля не само евстатиката на морето, но и някой тектонични движения по геоложките разломи, които днес представляват басейните на лиманите. Поради значителното си безводие и студен климат районът е бил неолитизиран твърде късно, и то от население, идващо най-вероятно от вътрешността на Балканския полуостров.

Селища и архитектура Регионално разпределение За разполагане на селищата винаги са били избирани такива райони, които или са в непосредствена връзка c обширни, добре навлажнявани долини, или представляват удобни възвишения в близост до заливната тераса на равнините. Оградеността на терена, избран за селище, от оврази, реки или дерета е задължително изискване, произтичащо от търсената природна защитеност, а също и като база за евентуални допълнителни фортификационни мероприятия. На север от Балкана друго важно условие за основаване на неолитно селище е близостта на последния. Селищата от късния неолит са разположени твърде често върху обширни плата (Усое, Качица, Дуранкулак, Подгорица, Нова Загора – Хлебозавода). В най-оптималните региони за отсяде се образуват селищни могили. Те са характерни предимно за Тракия, където на места върху тях се проследяват праисторически селища до средата на бронзовата епоха (Езеро, Караново и пр.) В Западна България неолитните селищни могили са малко на брой (Гълъбник, Курило, Чавдар, Мирково и др.). На североизток от Балкана засега е позната само една – Самоводене.

Интересно е да бъде отбелязано прекъсването на живота върху селищните могили у нас (извън Тракия) към края на късния неолит, от една страна, и възникването на цяла система от селищни могили на север от Балкана в края на ранния и през средния енеолит. Това става в момента, когато в рамките на кулминацията на Климатичния максимум медитеранският облик на климата се разпространява и на север от Балкана.

В Тракия и Западна България доминира наземната сграда, в североизточната част на страната – землянката, а в Софийско и Средна Северна България се срещат и двете форми. В Близкия изток, Гърция и Тракия през неолита се проследяват само наземни сгради. Тяхното разпространение следва основния път на неолитизацията на Европа – Вардар—Нишава, Струма—Искър и Струма—Нишава, Средния Дунав и Централна Европа. Културата на линеарната керамика в Средна Европа също е култура c наземни сгради. В североизточната част на Югоизточна Европа – Добруджа, Молдавия и Южна Украйна, традицията на епипалеолитната и мезолитната землянка се запазва като господствуваща жилищна форма до първата половина на V хил. пр. н. е. – т. е. през целия неолит и отчасти и в началото на енеолита. Между тези два основни ареала Североизточна и Средна Северна България заемат междинна позиция и показват особено интересно преплитане на двете явления.

Селищни размери Относно размерите в ранният неолит селищата са малки (около 50 – 60 души поселение) с времето нараства драстично и към краят на живота си отново наблюдаваме свиване. Значително по-различна е картината на поселищната система от времето на късния неолит. Вече бе отбелязано, че повечето от сели – щата от този период заемат многохектарови площи предимно върху платата (Усое – 60 ха, Самоводене – 30 ха, Курило – 40 ха. Хле – бозавода в Нова Загора – 60 ха, и пр.), което определено говори за чувствителен демографски прираст.

Изместването на къснонеолитното население на Тракия от заливната тераса (където са селищните могили) върху незаливните плата става едновременно c възникването, също върху платата, на повече – то от къснонеолитните селища на север от Балкана. Най-вероятната обективна причина за тези дислокации може да бъде повишаването на подпочвените води вследствие застудяване на климата. Необходими са повече проучвания по темата за да бъде дадено окончателно заключение. Раннонеолитните селища са били строени организирано, по предварително известен план. Преустройствата им са били извършвани също едновременно, тъй като сградите са ставали по едно и също време негодни за обитаване или едновременно са били опожарявани.

Защита Необхдимостта от защита и ограждане на селището са причината за компактно застрояване и тесни улички. Самият начин на застрояване подсказва, за някава оградна стена или вид фортификация ограничаващи границите на поселението. Такива следи са открити в Самоводене – палисада изградена с трупи с диаметър 30 – 40 см. През късният неолит, когато селищата се изместват по платата не се намират следи от фортификация. В този смисъл определението на този род селища като „открити“ е напълно правомерно.

Строителни техники и архитектура