Виктор Андрийович Юшченко (роден на 23 февруари 1954 г.) е украински политик, лидер на коалицията „Наша Украйна“ и президент на Украйна от 2005 до 2010 г. Преди това е министър-председател (1999 – 2001 г.) и ръководи Националната банка на Украйна (1993 – 1999 г.).

Като неформален лидер на украинската опозиционна коалиция, той е един от двамата основни кандидати за президентските избори през 2004 г. в Украйна. Юшченко печели президентския пост след повторни избори между него и премиера Виктор Янукович. Украинският Върховен съд призовава изборите да бъдат повторени, поради широко разпространената изборна измама в полза на Виктор Янукович в първоначалното гласуване. Юшченко печели в прегласуването с 52% срещу 44%. Обществените протести, предизвикани от избирателната измама, изиграват важна роля в президентските избори и довеждат до Оранжевата революция в Украйна.

При опит за убийството му в края на 2004 г., по време на предизборната му кампания, Юшченко поглъща опасни количества тетрахлородибензодиоксин (най-мощният диоксин и съставка на Агент Оранж). Той претърпява обезобразяване в резултат на отравянето, но оттогава е напълно възстановен физически. След уволнението му като премиер Юшченко се противопоставя на президента Леонид Кучма и основава „Наша Украйна“, която на парламентарните избори през 2002 г. става най-популярната политическа сила в страната печелейки 23,57% от гласовете. След избирането на Юшченко през 2004 г. за президентския пост, политическият съюз не успява да повтори същия успех, спечелвайки само 13,95% от гласовете през 2006 г. и 14,15% от гласовете на парламентарните избори през 2007 г. Юшченко не успява да се класира за балотажа по време на украинските президентски избори през 2010 г., като печели едва 5,5% от гласовете. По време на украинските парламентарни избори през 2012 г. Юшченко оглавява избирателния списък на „Наша Украйна“. Партията печели 1,11% от националните гласове и по този начин не успява да спечели парламентарно представителство.

Ранни години Виктор Андреевич Юшченко е роден на 23 февруари 1954 г. в Хоруживка, Сумска област, Украински ССР, Съветски съюз, в семейство на учители. Баща му, Андрий Андреевич Юшченко (1919 – 1992 г.), воювал във Втората световна война, е заловен от германските сили и е затворен като военнопленник в серия концентрационни лагери в германския Райх, включително Аушвиц-Биркенау. Той устоява на изпитанието и след завръщането си вкъщи преподава английски език в местно училище. Майка му, Варвара Тимофийовна Юшченко (1918 – 2005 г.), преподава физика и математика в същото училище. Регионът на Сумска област, от където е родом, е предимно украинскоговорещ, което в по-късен етап го отличава от политическите му колеги, за които руският език е майчин. Виктор Юшченко завършва Института по финанси и икономика в Тернопил през 1975 г. и започва да работи като заместник на главния счетоводител в колхоз. След това, от 1975 г. до 1976 г., той служи като войник в района на провинция Кавказ на съветско-турската граница.

Централен банкер През 1976 г. Юшченко започва кариера в банковото дело. През 1983 г. става заместник-директор на отдел земеделско кредитиране в Украинска републиканска служба на Държавната банка на Съветския съюз. От 1990 до 1993 г. работи като заместник-председател и първи заместник-председател на АПК Банка Украйна. През 1993 г. е назначен за председател на Националната банка на Украйна. През 1997 г. Върховната Рада, парламентът на Украйна, го преназначава. Като централен банкер Юшченко изиграва важна роля в създаването на националната валута на Украйна (украинска гривня) и създаването на модерна регулаторна система за търговско банкиране. Той успешно преодолява и инвалидизиращата вълна от хиперинфлация, която удря страната. Кара инфлацията да намалее от над 10% до по-малко от 10% и успява да защити стойността на валутата след Руската финансова криза от 1998 г. През 1998 г. той пише теза, озаглавена „Развитието на предлагането и търсенето на пари в Украйна“ и я защитава в Украинската академия по банково дело. По този начин получава докторска степен по икономика.

Министър-председател През декември 1999 г. украинският президент Леонид Кучма неочаквано номинира Юшченко за министър-председател, след като парламентът не успява да ратифицира предишния кандидат Валерий Пурстовитенко за един глас. Украинската икономика се подобрява по време на кабинета на Юшченко. Скоро след това неговото правителство, особено вицепремиерът Юлия Тимошенко, се вплита в конфронтация с влиятелни лидери в отраслите за добив на въглища и природен газ. Конфликтът води до гласуване в парламента на вот на недоверие през 2001 г., организиран от комунистите, които се противопоставят на икономическата политика на Юшченко, и от центристките групи, свързани с могъщите „олигарси“ на страната. Гласуването се приема с 263 на 69 гласа и довежда до отстраняването на Юшченко от длъжност.

Лидер на „Наша Украйна“

През 2002 г. Юшченко става лидер на политическата коалиция „Наша Украйна“, която получава множество места в парламента на изборите през годината. Въпреки това, броят на спечелените места не е мнозинство, а усилията за сформиране на мажоритарна коалиция с други опозиционни партии се провалят. Оттогава Юшченко остава лидер и публично лице на парламентарната фракция „Наша Украйна“. През 2001 г. Юшченко и Юлия Тимошенко създават широк опозиционен блок срещу действащият президент Леонид Кучма, за да спечелят украинските президентски избори през 2004 г.

В края на 2002 г. Юшченко, Александър Мороз (Социалистическа партия на Украйна), Петро Симоненко (Комунистическа партия на Украйна) и Юлия Тимошенко (Блок Юлия Тимошенко) съвместно обявяват „началото на държавна революция в Украйна“. Въпреки че комунистите излизат от съюза, останалите три партии остават съюзени Understanding Ukrainian Politics: Power, Politics, and Institutional Design by Paul D'Anieri, M.E. Sharpe, 2006, ISBN 0-7656-1811-7; ISBN 978-0-7656-1811-5, page 117 до юли 2006 г.Ukraine coalition born in chaos, BBC News. 11 юли 2006. На 2 юли 2004 г. „Наша Украйна“ и „Блок Юлия Тимошенко“ създават „Силите на народа“ – коалиция, която има за цел да спре „разрушителния процес, който в резултат на настоящите власти се превърна в характерен за Украйна“ като по това време президентът Кучма и премиерът Виктор Янукович са настоящите власти в Украйна. Пактът включва обещание на Виктор Юшченко да номинира Тимошенко за министър-председател, ако Юшченко спечели президентските избори през октомври 2004 г.Revolution in Orange: The Origins of Ukraine's Democratic Breakthrough by Anders Aslund and Michael A. McFaul, Carnegie Endowment for International Peace, 2006, ISBN 0-87003-221-6; ISBN 978-0-87003-221-9 Юшченко е смятан за умерен политически лидер на опозицията срещу Кучма, тъй като други опозиционни партии са по-малко влиятелни и имат по-малко места в парламента. След като става президент на Украйна през 2005 г., той е почетен лидер на партия „Наша Украйна“. От 2001 до 2004 г. класирането му в популярни проучвания е по-високо от това на президента Леонид Кучма. В по-късни проучвания на общественото мнение, обаче, подкрепата му спада от 52% след изборите през 2004 г. до под 4%. Socis Poll: „25% Of Ukrainians Prepared To Support Yanukovych For President, 20.5% To Vote For Tymoshenko“ , Ukrainian News. 17 август 2009.Surviving the Crisis in Ukraine (Forum Video). Center for American Progress. 30 юли 2009. Въпреки това на парламентарните избори през март 2006 г. партията „Наша Украйна“, водена от премиера Юрий Йехануров, получава по-малко от 14% от националния вот, като заема трето място зад „Партията на регионите" и „Блок Юлия Тимошенко". В анкета за социални изследвания между 27 юли и 7 август 2007 г. повече от 52% от анкетираните заяват, че не вярват на Юшченко.

Президентски избори 2004 г.

През 2004 г., когато мандатът на президента Кучма приключва, Юшченко обявява независима кандидатура за президент. Основният му съперник е премиерът Виктор Янукович. От своя мандат като премиер Юшченко леко модернизира политическата си платформа, добавяйки социално партньорство и други либерални лозунги към по-старите идеи за европейска интеграция, включително присъединяването на Украйна към НАТО и борба с корупцията. Поддръжниците на Юшченко се организират в избирателна коалиция „Народна Сила“, която той и неговите политически съюзници предвождат с коалиция „Наша Украйна“ като основна съставна сила. Юшченко изгражда кампанията си на базата на лична комуникация с гласоподавателите, тъй като правителството възпрепятства повечето големи телевизионни канали да осигурят равноправно покритие на кандидатите. Requests from Administration of President Kuchma to media. Междувременно неговият съперник Янукович често се появява в новините и дори обвинява Юшченко, чийто баща е войник от Червената армия, арестуван в Аушвиц, за „нацист“, въпреки че Юшченко активно се обръща към еврейската общност в Украйна и за майка му се твъди, че е рискувала живота си, като е укривала три еврейски момичета за година и половина по време на Втората световна война.The Jewish card in Russian operations against Ukraine, Kyiv Post. 30 юни 2009.

Отравяне с диоксин

Кампанията често бива горчива и насилствена. Юшченко се разболява сериозно в началото на септември 2004 г. Той бива настанен в клиниката в Рудолфинехаус във Виена за лечение и диагностициран с остър панкреатит, съпроводен с междинни едематозни промени поради сериозна вирусна инфекция и наличие на химически вещества в организма, които обикновено не се срещат в хранителните продукти. Юшченко заявява, че е бил отровен от правителствени агенти. След заболяването лицето му е обезобразено (жълтеникаво, подуто и помръкнало). Британският токсиколог професор Джон Хенри от болница „Св. Мери“ в Лондон заявява, че промените в лицето на Юшченко се дължат на хлоракне, което е следствие от диоксиновото отравяне. Холандският токсиколог Брам Бруер заявява, че промените във външния му вид са резултат от хлоракне и са открити нива на диоксин в кръвта на Юшченко 6000 пъти над нормалното. На 11 декември д-р Майкъл Зимпфер от клиника „Рудолфинера“ заявява, че Юшченко е погълнал тетрахлородибензодиоксин и е имал 1000 пъти по-голяма концентрация в тялото си. Не всички в медицинската общност се съгласяват с тази диагноза, включително и главния медицински директор на клиниката д-р Лотар Уик, който заявява, че няма признаци на отравяне, различно от тежкото хлоракне, което се вижда на лицето на Юшченко и твърди, че поради несъгласието си е бил принуден от поддръжници на политика да подаде оставка. Твърденията на Уик довеждат до някои въпроси относно истинността и мотивите на Юшченко. Много хора свързват отравянето на Юшченко с вечеря с група висши украински служители (включително Володимир Сатчук), която се провежда на 5 септември. От 2005 г. Юшченко е лекуван от екип от лекари, ръководен от професор Жан Саарат от Женевската болница. Анализът на телесните течности и тъкани на Юшченко предоставя полезна информация за токсикокинетиката на тетрахлородибензодиоксина и неговите метаболити при човека. През юни 2008 г. в интервю за Би Би Си Давид Жвания, бивш политически съюзник на Юшченко, дискредитиран агент на Москва и бивш министър в първото правителство на Тимошенко, заявява, че Юшченко не е бил отровен през 2004 г., а лабораторните резултати са били фалшифицирани. Самият Юшченко обвинява Давид Жвания, кръстник на едно от децата му, за участие в отравянето с диоксин. През август 2009 г. „The Lancet“ публикува научна статия на швейцарски и украински изследователи относно мониторинга, формата, разпределението и отстраняването на 2,3,7,8-тетрахлордибензодиоксин (TCDD) в организма на Юшченко във връзка с тежкото му отравяне. Нивата на TCDD за 2004 г. в кръвната проба на Юшченко са 50 000 пъти по-високи от тези в общото население.. Това ново проучване също стига до извода, че диоксинът „е толкова чист, че определено е бил направен в лаборатория“.