Шака (понякога наричан Чака) е монарх, широко известен с преобразуването на племето зулу от малък клан в началото в нация, която е господствала над частта от Южна Африка между реките Понголо и Мзимкхулу. Широко известни са военната му дарба и разрушителна сила. Една статия в Енциклопедия Британика (статията „Шака“ в изданието от 1974 г. на Макропедия) твърди, че той е бил донякъде военен гений заради реформите и нововъведенията, които е извършил. Други автори се ограничават повече. Въпреки всичко неговото държавническо изкуство и енергия за асимилиране на някои съседни народи и господство чрез наместници над други го правят един от най-великите зулуски вождове.
Ранни години Шака вероятно е първи син на вожда Сензангакхона и Нанди, дъщеря на бивш вожд на племето лангени, роден близо до днешен Мелмот в провинцията Квазулу-Натал. Заченат е извънбрачно някъде между 1781 и 1787 г. Някои източници твърдят, че баща му не го е припознал и го е прогонил в изгнание. Други поддържат тезата, че родителите му са се оженили нормално. Повечето източници приписват името, с което обикновено е бил наричан, на подигравки и обиди – „ишака“ е вид местен чревен бръмбар и вероятно е използвано, напомняйки неговото извънбрачно раждане. Може да е имал и други имена. Почти сигурно е, че Шака прекарва детството си в поселищата на баща си. Записано е, че е посветен като войн и е разпределен в ибуто (полк по възрастова група). В ранните си години Шака служи като войн под властта на местния вожд Дингисвайо и племето мтетва, към което зулусите имали повинност.
Дингисвайо свиква „емдлацхени интанга“ (група по възраст), в която е той, и я присъединява към полка „изисве“. Шака служи като мтетва войн може би около десет години и се отличава с храбростта си, въпреки че според легендата не се издига до висока позиция. Дингисвайо, самият той прогонен след неуспешен опит да измести баща си, помага, заедно с няколко други групи в района (между които мабхуду, дламини, мкхизе, квабе и ндвандве, много от които вероятно реагират на натиск с цел заробване от Южен Мозамбик), да се развият нови идеи за военна и обществена организация, по-специално „ибуто“, понякога превеждано като „полк“. Всъщност това е трудова група, съставена по възраст, която извършва и някои по-съвършени военни дейности, но в никакъв случай не изключително. Повечето битки преди това са били за разрешаване на спорове и, въпреки че появата на „импи“ (бойна единица) драматчино променя начините на воюване по онова време, то си остава до голяма степен въпрос на сезонни набези, политически натиск, а не истинско клане. Особено важна тук е връзката, която Шака и Дингисвайо имали.
По-късно Дингисвайо е убит от Звиде, силен вожд на рода Ндвандве (Нкумало). Шака се зарича да отмъсти за кръвта на Дингисвайо. В определен момент, Звиде едва успява да избяга от Шака, въпреки че подробности за това не са известни. При тази среща майката на Звиде, която била сангома (зулуска дума за прорицател, който също е и знахар. Тези хора можели да се допитват до духовете на мъртвите, да правят заклинания, да омагьосват, да лекуват и много други) била убита от Шака. Шака избрал особено страшно отмъщение на майката на Звиде, като я заключил в една къща и пуснал вътре чакали или хиени (отново не е известно точно какво). Те я изяли и на сутринта Шака изгорил къщата до основи. Въпреки това отмъщение, Шака все още жадувал да убие Звиде. Двамата велики войни се срещнали едва през 1825 г. близо до Понгола, което било последната им среща. Понгола е близо до съвременната граница на Квазулу-Натал, провинция на Южна Африка. Победата била за Шака, но той понесъл големи загуби и загубил главния си военен командир – Умгобхози Овела Ентабени.
При смъртта на Сензангакона, Дингисвайо помага на Шака да победи брат си и да получи водачеството около 1812 г. Шака продължил да усъвършенства системата на ибуто, последван от Дингисвайо и други и през следващите няколко години с поддръжката на мтетва направил съюзи с по-малките си съседи предимно за да се противопостави на засилващата се заплаха от ндвандве, нападащи от север. Началните маневри на зулу били защитни и нападателни, а Шака предпочитал предимно да се намесва или да притиска дипломатично с помощта само на няколко разумно подбрани убийства. Промените му в местното общество се градяли на съществуващите структури и били колкото обществени и пропагандни, толкова и военни. Според зулуските източници е имало няколко битки.
Форми на господство В началните години, Шака не е разполагал нито с влияние, нито със слава, необходими, за да накара други групи да се присъединят към него, с изключение на най-малките, и действал под егидата на Дингисвайо до смъртта му от ръката на Звиде. Тогава Шака се придвижва на юг, преминавайки река Тукела, за да основе столицата си Булавайо в земите на квабе. Той никога не се връща обратно в историческите земи на зулу. В земите на квабе, Шака може би се е намесил в съществуващ спор по наследяване на трона и помогнал на избрания от него Нкето да го спечели. След това Нкето управлява като вожд-наместник на Шака.
Господството на Шака се основавало предимно на военна мощ, смазване на съперниците и включване на разпръснатите останки от техните армии в неговата собствена. Към това, той добавял смес от дипломация и покровителство, присъединявайки приятелски настроените вождове, между които Зихландло от мкхизе, Джобе от ситоле и Матубане от тули. Тези народи никога не са побеждавани в битка от зулу – не се е стигнало дотам. Шака ги спечелил чрез фини тактики на покровителство и възнаграждения. Управляващите квабе, например, започнали да си съчиняват нови родословия, за да внушат, че квабе и зулу са били много близки в миналото – удобна измислица. По този начин било създадено по-голямо чувство на сплотеност, въпреки че то никога не станало пълно, както показват последвалите граждански войни.
Големите сблъсъци През 1816 г., след смъртта на баща си, Шака получава властта над, по онова време, незначителното племе зулу. Въпреки че е издигнат от мтетва и брат му Сигуджана е убит, превратът е сравнително безкръвен и е приет от зулусите. Шака все още признава Дингсивайо и неговото по-голямо племе мтетва като сюзерен, след като се връща при зулу, но няколко години по-късно Дингисвайо попада в засада на Амандвандве от Звиде и е убит. Няма никакви доказателства, показващи, че Шака е предал Дингисвайо. Наистина се налага повечето от зулусите да отстъпят пред няколко нахлувания на Ндвандве. Ндвандве определено са най-агресивната групировка в района.
Шака успява да сключи съюз с племето мтетва, останало без водач, както и да се установи сред квабе, след като Пакатвайо е свален без много, ако не никакво, насилие. С подкрепата на квабе, хлуби и мкхизе Шака вече е способен да събере войска, която да може да се противопостави на Ндвандве (от племето нхумало). Историци като Морис твърдят, че първата голяма битка на Шака срещу Звиде от ндвандве е битката на Гокли Хил на реката Мфолози. Войските на Шака заемат силна позиция на билото на хълма. Една фронтална атака от враговете им не успява да ги измести и Шака решава битката, като изпраща отряди около хълма да атакуват противника в гръб. Загубите са високи и за двете страни, но ефикасността на иновациите на Шака е доказана. Много вероятно е зулусите да са усъвършенствали и развили тактиките си за обкръжение.
Друга решителна битка накрая се води на реката Мхлатузе, на мястото, където в нея се влива потокът Мвизане. В двудневна битка зулу нанасят решителна победа над враговете си. Тогава Шака довежда пресни подкрепления на над 100 километра до царския краал на Звиде и го унищожава. Самият Звиде успява да избяга с шепа свои последователи, преди да се спречка с вождката Мджанджи, повелителка на племето бапеди. Той умира при тайнствени обстоятелства малко по-късно. Неговият генерал Сошангане (от племето шанган) се изтегля на север към днешен Мозамбик, за да продължава да нанася щети на по-слаби врагове и да се възползва от възможностите на търговията с роби, събирайки данък от португалците търговци на роби. По-късно, през 1826 г., Шака се бие със сина на Звиде, Сикхуняне.
Смърт и наследници Дингане и Мхлангана, полубратя на Шака, изглежда правят поне два опита да го убият, преди накрая да успеят, вероятно с подкрепа от елементи на мпондо и някои недоволни изийендане. Въпреки че британските колонисти го смятат за бъдеща заплаха, обвиненията, че бели търговци желаели смъртта му, са проблематични, като се вземе предвид, че Шака е дал концесии на бели преди смъртта си, включително правото да се заселят в Порт Натал (сега Дърбан). Шака е направил достатъчно врагове сред собствените си хора, за да ускори абдикацията си. Тя идва сравнително бързо след опустошението, предизвикано от оплакването на Нанди.
Зулуският монарх среща смъртта си чрез трима убийци накъде през 1828 г. (най-често се споменава септември), когато почти всички налични зулу сили са изпратени на поредния масов набег на север. Това оставя царския краал с недостатъчна охрана. Това е всичко, което конспираторите чакат – неговите полубратя Дингане и Мхлангана и един индуна, наречен Мбопа. Мбопа отвилча вниманието, а Дингане и Мхлангана нанасят смъртните удари. Драматичните предсмъртни речи на Шака, предупреждаващи за бъдещ европейски империализъм в популярния филм и книгата не са достоверни, както и разказите за колоритни и впечатляващи погребални церемонии. Последното изпращане на Шака не е чак толкова помпозно. Трупът на Шака е изхвърлен в една празна яма за зърно от убийците и е затрупан с камъни. Точното място е неизвестно. Историкът Доналд Морис твърди, че е някъде на Каупър Стрийт в село Стрейнджър, Южна Африка.
Полубратът на Шака, Дингане, приема властта и започва разширена чистка на всички про-Шака елементи и вождове, продължила няколко години, за да заздрави позицията си. Започва истинска гражданска война. Дингане управлява за около 12 години, през които той трябва да се бие гибелно срещу фортрекерите и отново срещу другия си полубрат Мпанде, който с бурска и британска подкрепа превзема водачеството над зулу през 1840 г. и управлява около 30 години. По-късно през 19 век зулу са един от малкото африкански народи, които успяват да победят британската армия в битката при Исандлуана.
Обществена и военна революция на Шака Някои ревизионисти са поставяли под съмнение военните и обществени нововъведения, обичайно приписвани на Шака, отхвърляйки ги или приписвайки ги на различни европейски влияния. Но и двете обяснения са далеч от истината. Всъщност зулуската култура, включвала други племена и групи, съдържа няколко практики, които Шака би могъл да използва, за да постигне целите си в набезите, войните и господството си. Някои от тези практики са разгледани по-долу.
Промени в оръжията За Шака често се казва, че е бил недоволен от дългия асегай за хвърляне и му се приписва въвеждането на нов вариант на оръжието – илкуа, късо копие за мушкане с дълго, подобно на меч острие. Твърди се, че името му идва от звука, издаван при промушване и последващо изтегляне от тялото. Предполага се също, че Шака е въвел по-голям и по-тежък щит от кравешка кожа и е обучил всеки войн да използва лявата страна на щита, за да измести щита на врага надясно, откривайки ребрата му за пагубно пробождане с копието. Копието за хвърляне не е изоставено, а е използвано като начално метателно оръжие, използвано преди импите да се доближат до врага на една ръка разстояние.
Въвеждането на по-късо промушващо копие има практически смисъл, ако една атака трябва да продължи докрай, за разлика от ритуализираните стоящи битки, състоящи се от хвърляния на копия, също както и използването на по-голям щит при близкия бой. Внедряването на по-надеждно ръчно оръжие е било крайно необходимо за агресивните нападателни операции, осъществявани под режима на Шака.
По-голяма подвижност с боси крака, постоянни упражнения и форсирани походи