Изòта Ногарòла () е италианска ренесансова писателка и поетеса, хуманистка. По-голямата част от живота си прекарва в уединение, занимавайки се с наука.

Произход Изота Ногарола е родена през 1418 г. във веронския благороднически род Ногарола, чието влияние намалява след упадъка на династията Скалиджери. Родът е известен и с други жени писателки, сред които Антония Ногарола (нач. на XIV в.) и Анджела Ногарола (първите десетилетия на XV в.).

Баща ѝ е Леонардо Ногарола († 1425/1433) от Верона, а леля ѝ Анджела Ногарола е поетеса. Майка ѝ, Бианка Боромео († 1461) от Падуа, произхожда от известния род Боромео и е сестра на хуманиста кардинал Боромео.

Изота има девет братя и сестри, като седем от тях достигат зряла възраст:

Лудовико

Антонио Леонардо Якопо Бароломеа – съпруга на Джакомо Лаваньола, виден политик Лаура – графиня, първа съпруга на венецианския дож Николо Троно, с когото се развеждаStaley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice: The wives of the doges. London: T. W. Laurie, p.208 Самаритана Изабела Джиневра (* ок. 1419) – съпруга на Бруноро Гамбара, господар на Пратоалбоино, и баба на ренесансовата поетеса Вероника Гамбара.NOGAROLA, Isotta

Биография

Начални години и образование

След смъртта на съпруга си майката на Изота осигурява на дъщерите си преподаватели – необичайна практика за възпитанието на момичета през XV век. Така Изота и сестра ѝ Анджела получават образование, равностойно на това на братята им. Между 1431 и 1435 г. двете сестри усвояват основите на хуманистичната култура под ръководството на Мартино Рицони от Верона, любим ученик на Гуарино Гуарини. По молба на майка им магистър Онибене да Лониго превежда за тях речта De virtute et vitio на св. Йоан Златоуст.

Изота изучава латински език и поддържа епистоларни контакти с редица писатели и политици, сред които Гуарино Веронезе, Дамяно дел Борго, Ермолао Барбаро-старши и Лодовико Фоскарини. Тя живее с майка си в семейната къща в квартал „Санта Чечилия“, която последователно принадлежи на братята ѝ Антонио и Лудовико. Още от ранна възраст води живот, близък до монашеския, което вероятно допринася за приемането ѝ като интелектуалка в преобладаващо мъжкия хуманистичен кръг.Повечето от запазените писма на Изота Ногарола датират от периода 1434 – 1440 г. Основна тема в тях е защитата на женския пол, което личи особено ясно в писмото ѝ до Дамиано дел Борго от 18 април 1439 или 1440 г., където тя посочва като образци за подражание изтъкнати жени от Античността, сред които Корнелия или Сафо. Подобни идеи се открояват и в писмото ѝ до Гуарино от 11 октомври 1436 г., в което възхвалява Ластения и Аксиотея – жени, преобличали се като мъже, за да могат да следват учението на Платон.

В ранните ѝ писма библейските и християнските препратки са сравнително редки, докато класическите автори присъстват обилно: Цицерон, Вергилий, Валерий Максим, Ювенал, Петроний. Първото ѝ известно писмо, датирано от 1434 г. и адресирано до Ермолао Барбаро по повод избирането му за апостолически протонотарий, демонстрира ясно литературно самосъзнание и започва с цитат от „Сатирикон“ на Петроний.

През 1436 г. Изота Ногарола започва епистоларна размяна с Джакомо Фоскари – син на венецианския дож Франческо Фоскари. През октомври същата година Джакомо изпраща на Гуарино Гуарини не само свои писма, но и писма на двете сестри Ногарола. В отговора си Гуарино изтъква ерудицията и стилистичната изисканост на Джиневра и Изота.

Подкрепена от това признание, Изота решава да пише директно на прочутия хуманист, но първото ѝ писмо остава без отговор. Гуарино отговаря едва на 10 април 1437 г., като насърчава двете сестри да продължат образованието си и им препоръчва да четат особено внимателно произведенията на Вергилий, Лактанций и Цицерон.

Живот във Венеция и завръщане във Верона В периода 1438 – 1441 г. Изота Ногарола живее във Венеция заедно с майка си, братята си Антонио и Леонардо, както и със сестра си Бартоломеа и съпруга ѝ. Семейството напуска Верона, за да избегне чумната епидемия и последиците от войната между Миланското херцогство и Венеция. През януари 1441 г. Изота се завръща във Верона. Тя постепенно се отдалечава от класическата литература и насочва вниманието си към религиозни и философски текстове, стремейки се да живее в съответствие с идеалите на католическата духовност.

Около 1443 г. Ногарола започва кореспонденция с Костанца Варано, която, впечатлена от нейната репутация, ѝ изпраща писмо и латинско кармен. Писмо от около 1448 г. от венецианския учен Лауро Куирини съдържа препоръки за четене, чието влияние се открива в по-късните ѝ произведения: аристотелови трактати, средновековни коментари (Боеций, Тома Аквински, Авероес), както и текстове на Цицерон и Тит Ливий. От същия период е и писмо от Андреа Контрарио, който заявява, че познава Изота по репутация от колекция писма, видени от него в Рим.

През 1450 г. Изота Ногарола посещава Рим по повод юбилейната година, заедно с други видни личности. Смята се, че именно тогава тя съставя реч, предназначена за представяне пред папа Николай V.

Най-значимата част от нейното творчество датира от периода 1451 – 1461 г., когато тя използва резултатите от интензивните си философски и богословски проучвания през предходното десетилетие. От 1451 г. е нейният диалог за първородния грях; през 1453 г. създава възхвала на Ермолао Барбаро и изнася публична лекция за живота на св. Йероним. Речта ѝ срещу турците е датирана от 1459 г., а през 1461 г. пише утешително слово за сборника с възхвали, съставен от Антонио Марчело.

Изота Ногарола обсъжда с бъдещия подест на Бреша Лодовико Фоскарини въпроса за относителната вина на Адам и Ева за първородния грях. Тази кореспонденция по-късно е оформена като диалог под заглавието De pari aut impari Evae atque Adae peccato – най-известното ѝ произведение, публикувано за пръв път едва през 1563 г. Основна тема в текста е природата на мъжа и жената. Двамата събеседници защитават позициите на своя пол, като Изота се стреми да представи слабостта на Ева като основание за по-малка вина. Тя описва Ева като неопитна и податлива на измама, докато Фоскарини твърди, че жената носи по-голяма отговорност.

Аргументите в диалога са подкрепени с препратки към Аристотел, Библията, De genesi ad litteram на Свети Августин, Moralia in Job на Свети Григорий Велики, Sententiae на Пиетро Ломбардо и произведенията на Свети Тома Аквински. В изданието от 1563 г. Франческо Ногарола преработва текста, заменяйки името на Леонардо Ногарола с това на Лодовико Фоскарини и добавяйки трети събеседник. Тази редактирана версия е преиздавана многократно.

Приятелството между Изота и Фоскарини продължава до 1453 г., когато той е назначен за подест на Бреша. Същата година Изота се сблъсква със сериозни семейни затруднения, свързани с наследствени спорове. През 1461 г. умира майка ѝ, а брат ѝ Лудовико, за когото тя се грижи, все още е непълнолетен.

Изота Ногарола умира през 1466 г. във Верона на 48-годишна възраст и е погребана в църквата „Санта Чечилия“.

Творби

De pari aut impari Evae atque Adae peccato („За равния или неравния грях на Ева и Адам“) Elegia de laudibus Cyanei ruris – единственото оцеляло стихотворение на Ногарола е за лятното имение на семейството й, Кастел Д'Ацан Oratio in laudem beati Hieronymi — реч за Блаженния Йероним Isotae Nogarolae Veronensis opera quae supersunt omnia. Accedunt Angelae et Zeneverae Nogarolae epistolae et carmina, a cura di E. Abel, Vienna 1886 – издание с произведенията на Ногарола, включително кореспонденция

Източници

Lorenzo Carpanè, «NOGAROLA, Isotta», в Dizionario Biografico degli Italiani, Volume 78, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2013 Remigio Sabbadini, «NOGAROLA, Isotta e Ginevra», в Enciclopedia Italiana, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1934

Библиография

E. Abel (a cura di), Isotae Nogarolae. Opera quae supersunt omnia, I-II, Vienna-Budapest 1886 A. Segarizzi, "Niccolò Barbo patrizio veneziano del sec. XV e le accuse contro Isotta Nogarola", in GSLI, 43 (1904), с. 39–54 P. Gothein, "L'amicìzia tra Lodovìco Foscarini e l'umanista Isotta Nogarola", in La Rinascita, 6 (1943), с. 394–413 G. Ronconi (a cura di), Ermolao Barbaro il Vecchio. Orationes contra poetas. Epistolae, Firenze, Sansoni, 1972, с. 164–175 M. Pastore Stocchi, "Storia e cultura umanistica tra due secoli", in Storia della cultura veneta 3/1, Vicenza, Neri Pozza, 1980, с. 93 –121 R. Avesani, Verona nel Quattrocento. La civiltà delle lettere, in Verona e il suo territorio, vol IV, t. 2, Verona, Istituto per gli studi storici veronesi, 1984, с. 60–76 A. Chemello (a cura di), Moderata Fonte. Il merito delle donne, Mirano, Eidos, 1988 (Le onde 1). G. Gardenal, Le stanze ritrovate. Antologia di scrittrici venete dal Quattrocento al Novecento, Ed Eidos Mirano-Venezia 1994 A. Pacifico, Il peccato di Isotta e Isotta Nogarola L'opera, Verona, Ed Valdonega 2011

Бележки

Категория:Италиански писателки Категория:Хуманисти Категория:Родени във Верона Категория:Починали във Верона