Третата битка при Харков е поредица от сражения на Източния фронт през Втората световна война, предприети от германската група армии „Юг“ срещу Червената армия, около Харков между 19 февруари и 15 март 1943 г.

С обкръжаването на германската 6-а армия при Сталинград Червената армия предприема поредица от настъпления срещу останалата част на група армии „Юг“. Те кулминират на 2 януари 1943 г. с началото на операциите „Звезда“ и „Галоп“. Бойните действия през януари и началото на февруари пробиват германската отбрана и водят до възстановяване на съветския контрол над градовете Харков, Белгород, Курск, Ворошиловград и Изюм. Успешното настъпление кара съветските войски да се разтеглят на широк фронт, но това може да се дължи до известна степен на стратегията на Манщайн за контролирано отстъпление към Днепър. На 2 февруари след капитулацията на германската 6-а армия Централния фронт на Червената армия насочва вниманието си на запад и на 25 февруари разширява офанзивата си срещу група армии „Юг“ и „Център“. Месеци непрекъснати операции оказват тежко влияние на съветските войски като някои дивизии разполагат само с 1000 – 2000 боеспособни войници. На 19 февруари фелдмаршал Ерих фон Манщайн започва контраатака към Харков. Тя включва свежия 2-ри СС танков корпус и две танкови армии. Голяма роля за германския успех изиграва въздушната подкрепа на 4-ти въздушен флот под командването на фелдмаршал Волфрам фон Рихтхофен, чиито 1 214 самолета извършват над 1000 излитания на ден между 20 февруари и 15 март.

Вермахтът атакува във фланга, обгражда и разгромява челните бронетанкови формирования на Червената армия на юг от Харков. Това дава възможност на Манщайн да поднови настъплението към града на 7 март. На 11 март пренебрегвайки заповедите да обкръжи Харков от север 2-ри СС танков корпус навлиза в града. Това води до четиридневни боеве преди Харков да бъде завзет от 1-ва СС танкова дивизия на 15 март. Германските войски превземат Белгород два дни по-късно създавайки дъгата, където през юли 1943 г. ще проведе битката при Курск. Загубите на Червената армия по време на германската офанзива се оценяват приблизително на 90 000 души. Боевете за Харков са особено кървави за 2-ри СС танков корпус, който губи приблизително 4 300 души, убити и ранени, до средата на март.

Обстановка, предхождаща операцията В началото на 1943 г. Вермахта е изправен пред кризаCooper (1978), стр. 451, когато съветските войски обкръжават германската 6-а армия при Сталинград и разширяват зимната си кампания с настъпление към река Дон.Glantz (1995), стр. 141 На 2 февруари 1943 г. обкръжената армия се предава и около 90 000 души попадат в плен.McCarthy & Syron (2002), стр. 177 – 178 Общите германски загуби в битката при Сталинград, без затворниците, са между 120 000McCarthy & Syron (2002), стр. 177 и 150 000 души. През 1942 г. германските загуби наброяват около 1,9 милиона душиMegargee (2000), стр. 193, а към началото на 1943 г. на Вермахта не достигат около 470 000 войника на Източния фронт.Cooper (1978), стр. 451 – 452 В началото на операция „Барбароса“ германците разполагат с около 3 300 танка.Cooper (1978), стр. 270 Към 23 януари броят им е 495, предимно по-стари модели, разположени по цялата дължина на съветско-германския фронт.Cooper (1978), стр. 452 След унищожението на германските войски при Сталинград Ставката нарежда на съветските сили да проведат ново настъпление, което обхваща цялото южно крило на фронта, от Воронеж до Ростов.Glantz (2009), стр. 110

На 2 февруари Червената армия започва операция „Звезда“, която цели да освободи градовете Белгород, Харков и Курск.Glantz (1999), стр. 10 Съветско настъпление се води от четири танкови корпуса командвани от генерал-лейтенант Маркиан Попов. Те пробиват германския фронт, преминат река Донец и се насочват към германския тил.Glantz (1995), стр. 143 – 144 На 15 февруари два свежи съветски танкови корпуса се насочват към град Запорожие на река Днепър, който контролира последния главен път към Ростов и помещава щаба на група армии „Юг“ и 4-ти въздушен флот.Glantz (1995), стр. 144 Въпреки заповедта на Хитлер да се задържи града Харков е изоставен от германските сили и е завзет от Червената армия на 16 февруари.McCarthy & Syron (2002), стр. 178 – 179 В резултат Хитлер посещава щаба на Манщайн в Запорожие, който го информира, че незабавна контраатака ще е безрезултатна. Манщайн счита, че успех може да се постигне по-късно с атака срещу разтегления съветски фланг с последващо нападение на града.McCarthy & Syron (2002), стр. 179 На 19 февруари съветските бронирани части пробиват германските линии и се приближават до града. С оглед на влошената ситуация, Хитлер дава на Манщайн оперативна свобода. Когато Хитлер потегля, съветските войски са само на около 30 km от летището.Krause & Phillips 2005, стр. 162 – 163

Заедно с операция „Звезда“ Червената армия започва и операция „Галоп“ на юг. Нейната цел е да изтласка Вермахта от Донец, превземайки Ворошиловград и Изюм, за да се влоши допълнително германската обстановка. По това време Ставката вярва, че може да реши изхода на войната в югозападна СФСР и Източна Украйна, очаквайки пълна победа.Glantz (1995), стр. 143 – 147.Nipe (2000), стр. 54 – 64, 67ff, 100.

Капитулацията на германската 6-а армия при Сталинград освобождава шест съветски армии под командването на Константин Рокосовски, които са възстановени и подсилени от 2-ра танкова армия и 70-а армия.Glantz (1996), стр. 125 Тези сили са прехвърлени в района, където се срещат германските група армии „Център“ и „Юг“.Glantz (1999), стр. 11 Известните на съветските войски като Харковска и Донбаска операцияGlantz (1996), стр. 124 целят да обградят и унищожат германските сили в Орелската дъга, да се премине река Десна и да се обгради и унищожи група армии „Център“. Първоначално офанзивата е планирана да започне между 12 и 15 февруари, но проблеми с развръщането на войските принуждават Ставката да отложи началната дата за 25 февруари.Glantz (1995), стр. 145 Междувременно съветската 60-а армия изтласква германската 4-та танкова дивизия от Курск, докато съветската 13-а армия принуждава 2-ра танкова армия да защитава своя фланг. Това отваря пробив с ширина от 60 km между двете германски формирования, от което се възползва настъплението на Рокосовски.Glantz (1996), стр. 128 Атаките на съветските 14-а и 48-а армия срещу десния фланг на 2-ра танкова армия постигат слаби резултати,Glantz (1995), стр. 146 но офанзивата на Рокосовски от 25 февруари пробива германски линии и заплашва да обгради германските 2-ра танкова и 2-ра армия на юг.Glantz (1995), стр. 145 – 146 След началните успехи неочаквана германска съпротива значително забавя настъплението предлагайки на Рокосовски само ограничени резултати от атаките му по левия фланг и центъра.Glantz (1996), стр. 132 Същевременно 2-ра танкова армия успешно осъществява пробив и навлиза 160 km в германския тил, по левия фланг на съветското настъпление. Това увеличава дължината на съветския фланг с приблизително 100 km.Glantz (1996), стр. 133

Докато съветската офанзива продължава, фелдмаршал фон Манщайн поставя 2-ри СС танков корпус, подсилен от 3-та СС танкова дивизия, под командването на 4-та танкова армия. Хитлер се съгласява да освободи седем непълни танкови и моторизирани дивизии за предстоящата контраофанзива. 4-ти въздушен флот, под командването на фелдмаршал Волфрам фон Рихтхофен успява да се прегрупира и увеличава броя на ежедневните излитания от средно 350 през януари до 1000 през февруари, което осигурява на германските сили стратегическо въздушно превъзходство.Glantz (1996), стр. 124 На 20 февруари Червената армия достига в опасна близост до Запорожие, което дава начало на германска контраатакаMcCarthy & Syron (2002), стр. 179 – 180 известна на германските сили като Донецка кампания.Glantz (1995), стр. 147

Сравнение на силите Между 13 януари и 3 април 1943 г. приблизително 560 000 военнослужещи от Червената армия участват във Воронежко-Харковската настъпателна операция.Glantz (1995), стр. 296 По приблизителни оценки около 6 100 000 съветски войници са разположени на Източния фронт, като други 659 000 се възстановяват от рани. За сравнение германците разполагат с 2 988 000 войници.Glantz (1995), стр. 303 В резултат на съветското разтегляне на фронта и загубите по време настъплението, в началото на своята контраатаката германците постигат тактическо превъзходство в жива сила и техника. Германците разполагат с 350 танка и превъзхождат съветската броня в съотношение седем към едно в точката на контакт и са далеч по-добре снабдени с гориво.

Германски сили

По време на контраатаката Манщайн разчита на 4-та танкова армия, включваща XLVIII танков корпус и 2-ри СС танков корпус и 1-ва танкова армия, в състав от XL и LVII танков корпус.McCarthy & Syron (2002), стр. 181 XLVIII танков корпус включва 6-а, 11-а и 17-а танкова дивизия, докато 2-ри СС танковият корпус е съставен от 1-ва СС, 2-ра СС и 3-та СС танкова дивизия.von Mellenthin (1956), стр. 252 В началото на февруари 2-ри СС танков корпус наброява приблизително 20 000 войници. 4-та танкова и 1-ва танкова армия са разположени на юг от проникването на Червената армия в германски линии, като 1-ва танкова армия е на изток от 4-та танкова армия. 2-ри СС танков корпус е разположен по северния фланг на издутината, на северния фронт на група армии „Юг“.

Германците успяват да съберат около 70 000 срещу 210 000 войници от Червената армия.Glantz (1991), стр. 152 – 153 Не малко от дивизиите на Вермахта на Източния фронт са в непълен състав, особено след продължителните операции между юни 1942 г. и февруари 1943 г. Хитлер назначава комитет съставен от фелдмаршал Вилхелм Кайтел, Мартин Борман и Ханс Ламерс, който да набере 800 000 боеспособни мъже – половината от които идват от „несъществени индустрии“.Glantz (1999), стр. 15 Резултатите от това си проличават едва през май 1943 г., когато броя на германските въоръжени сили достига пик от 9,5 милион души.Glantz (1999), стр. 16

До началото на 1943 г. германските бронетанкови сили претърпяват тежки загуби.Clark (1965), стр. 294 За този период е необичайно една танкова дивизия да разполага с над 100 танка. Най-често дивизиите наброяват средно около 70 – 80 обслужвани танка.Clark (1965), стр. 297 След боевете около Харков Хайнц Гудериан предприема програма за подсилване на механизираните войски на Германия. Въпреки неговите усилия една немска танкова дивизия може да разчита само на около 10 000 – 11 000 души, спрямо оптималния числен състав от 13 000 – 17 000.Glantz (1999), стр. 16 – 17 Едва към юни танковите дивизии започват да разполагат с между 100 – 130 танка всяка.Glantz (1999), стр. 16 СС дивизиите обикновено са с по-пълен състав от приблизително 150 танка, батальон самоходни щурмови оръдия и достатъчно полуверижни машини, за да моторизират повечето си войници от пехотата и разузнаването – съответно имат и по-голям числен състав от около 19 000 души.Slaughterhouse, стр. 393 По това време по-голямата част от бронетанковите войски на Германия е съставена от Панцер III и Панцер IVGlantz (1999), стр. 17 – 18, но 2-ра СС танкова дивизия е снабдена с известен брой танкове „Тигър I“.Clark (1965), стр. 304

4-та танкова армия се командва от генерал Херман Хот, а 1-ва танкова армия от генерал Еберхард фон Макензен.McCarthy & Syron (2002), стр. 180 6-а, 11-а и 17-а танкова дивизия се командват съответно от генерал Валтер фон Хюнерсдорф,Slaughterhouse, стр. 163 Херман БалкSlaughterhouse, стр. 165 и Фридолин фон Зенгер унд ЕтерлинSlaughterhouse, стр. 167. 2-ри СС танков корпус е командван от генерал Паул Хаусер, който ръководи и 3-та СС танкова дивизия „Тотенкопф“.Reynolds (1997), стр. 10

Червена армия