Меркантилизмът е икономическа теория, смятана за форма на икономическия национализъм,Mercantilism. The Concise Encyclopedia of Economics. Линк от 14-03-2010 появила се в края на XV и началото на XVI век в Италия, но истинското си изражение намира в политиката на Англия след победата над Нидерландия.
Понятие Понятието меркантилизъм произлиза от латинската дума mercor – „купувам“ и mercary – „развивам търговия“. Съществуват ранен и късен меркантилизъм. При ранния водеща идея е при всяка сделка износът да надвишава вноса, а при късния е възможно и обратното, но като цяло годишният баланс на държавата да бъде положителен. Всичко се концентрира върху парите под формата на благородни метали. В основата на меркантилизма стоят следните принципи: богатството се създава от труда, но се изразява в злато и сребро; конкуренцията е вредна, тя трябва да се избягва и предотвратява; държавната власт е длъжна да привлече пари и да обезпечи монопола на националните търговци както на вътрешния, така и на външния пазар.
Представители
Представители в Англия са били Уилям Стафорд (ранен) и Томас Ман (късен), във Франция – Жан Боден, Франсоа Кене, Антоан Монкретиен и Жан-Батист Колбер, в Италия – Антонио Сера, Бернардо Даванцати и Гаспари Скаруфи, в Германия – Йохан Бехер, Филип Вилхелм фон Хьоринг и Йохан Хайнрих Юстий и в Русия – Юрий Крижами и Иван Посошков.
Принципи Основни принципи на системата: обращението на пари е основна сфера на стопанството; абсолютна форма на богатството са парите (благородните метали); останалите блага са богатство само ако се реализират в пари; производството е само предпоставка за богатството; непосредствен източник на богатство и печалби е обращението; натрупването на богатството се извършва под формата на печалби от външната търговия или добива на благородни метали (виж и златна треска); вътрешната търговия само разпределя това богатство.
Приноси Приносни моменти на меркантилистическата политика: богатството е не в парите като такива, а в определените способи за тяхното добиване и употреба; отдава приоритет на националната промишленост и на външната търговия за умножение на националното богатство; теорията на „паричния баланс“ се заменя с теорията на „търговския баланс“ при натрупване на капитала (Развит меркантилизъм); „парите отиват там, където се ценят повече“; международните търговски отношения се отъждествяват с тезата: „печалбата за едни е за сметка на загубата на други“.
Предприемани мерки според идеологията на меркантилизма
Високи мита, особено за промишлени стоки. Забрана на колониите да търгуват с други нации. Монополизиране на пазарите с щапелни права. Забрана за износ на злато и сребро, дори и за плащания. Забрана на търговията с чуждестранни кораби, например чрез Навигационни закони. Субсидии за износ. Насърчаване на манифактурното производство и промишлеността чрез директни субсидии. Ограничаване на заплатите. Увеличаване използването на вътрешни ресурси. Ограничаване на вътрешното потребление чрез нетарифни бариери пред търговията.
Източници
Вижте също Венецианският търговец
Външни препратки Йозеф Колер; Юридическа библиотека; Шекспир от гледна точка на правото: Шейлок и Хамлет
Категория:Икономически теории Категория:Предкласическа икономика