Сърболужишкия институт (, () е научна институция, намираща се в Бауцен, Германия. Занимава се с изучаване на лужишките езици и с проучване на историята, културата и социалния живот на лужичаните. Институтът събира и архивира материали, посветени на езика и ги предоставя за обществено изучаване и разпространение на лужишката култура.
Институтът е създаден през 1992 г. на базата на Института за сърблужишка етнология, който е който е създаден на 1 май 1951 г. в Бауцен по инициатива на лужишкия професор Павол Новотни. На 1 август 1952 г. Институтът за сърблужишка етнология става част от Германската академия (от 1972 г. – Академия на науките на ГДР).
Администрацията на Сърболужишкия институт се намира в Бауцен, а в Котбус има клон на научната институция. Тя се състои от 15 длъжности за научни сътрудници и 11 длъжности за научен, технически и административен персонал. Служителите на института преподават в различни висши учебни заведения в Германия и чужбина. Институтът си сътрудничи с Института по сърбистика на Лайпцигския университет.
В Сърболужишкия институт има Сърболужишка централна библиотека и архив.
От 1952 г. институтът публикува две научни поредици от книги, научното периодично издание „Lětopis“, което се издава два пъти годишно.
Ръководители Павол Новотни (1951 – 1977) Мерчин Каспер (1977 – 1990) Хелмут Фаска (1990 – 1992) Дитрих Шолта (1992 – 2014) Гауке Бартелс (2016 – )
Категория:Лужишки сърби Категория:Научни институти в Германия