Кварцът (,) е минерал с химична формула SiO2. Има силно изразени пиезоелектрични свойства. Твърдост 7; плътност 2,65 g/cm³.

Кварцът е най-разпространеният минерал на Земята. Съставлява 12% от литосферата. Силицият заема второ място след кислорода, изграждащ земната кора. Влиза в състава на силикатните минерали заедно с кислорода. Образува силициево-кислородни тетраедри (SiO4)4−, които подобно на полимерите могат да се свързват по различен начин помежду си.

Кварцът заема място в топ десет на скъпоценните камъни още от древността. Срещат се воднобистър (планински кристал), бял (млечен кварц), виолетов (аметист), черен (морион), жълт (цитрин), опушен кварц (раухтопаз) и др. Хидротермален, магматогенен. Воднобистрите кристали намират приложение в оптиката, пиезокварцът – в радиоелектрониката и др.; красиво оцветените и прозрачните – като скъпоценни камъни в бижутерията и глиптиката. Използва се и в производството на часовници. Якост на натиск 200 – 300 MPa. При 575 °C скокообразно увеличава обема си и се разрушава.

Немският термин Quarz произлиза от средногорнонемското twarc, вероятно със западнославянски корен със значение „твърд“, срв. полския термин kwardy или чешкия tvrdý.Origin and meaning of quartz by Online Etymology Dictionary

Разновидности на кристалния кварц Планински кристал – безцветен, воднобистър, прозрачен Млечен кварц – млечнобял, непрозрачен, понякога просветляващ; синоним – „ледоподобен“ кварц Опушен кварц (раухтопаз) – кафяв Морион – черен кварц Цитрин – лимоненожълт, до оранжев Аметист – виолетов Розов кварц – просветляващ до прозрачен, розов до бледорозов кварц. Негова по-рядка разновидност е лавандуловият кварц. Авантюрин или авантюринов кварц – непрозрачен до полупрозрачен кварцов агрегат (кварцит), съдържащ включения от дребни люспички хематит, гьотит или слюда. Цвят – зелен, кафяв, или червен, с характерни отблясъци (иризация). Празиолит, зелен аметист – зелена и прозрачна разновидност, която се получава след нагряване на някои видове аметисти и цитрини от щата Минас Жерайс в Бразилия Сапфиров кварц – индигово син, с микроскопични включения на иглест рутил Хематоид кварц – синоними ягодов кварц, огнен кварц, Арлекин кристал, спекуларитов кварц и др. Червеникав или блед кафеникав цвят, който се дължи на включванията от хематит.

Разпространение Кварцът е определяща съставка на гранита и други магмени скали. Среща се често в седиментни скали, като например пясъчник и глинести шисти. Среща се често в гнайс, кварцит и други метаморфни скали. Кварцът има най-малък потенциал за изветряне и съответно се среща много често като остатъчен материал в поточни утайки и остатъчни почви.

Докато повечето кварц се кристализира от разтопена магма, голяма част от кварца също участва химически в хидротермални жилки, понякога с руди на злато, сребро и мед. Големи кварцови кристали се намират в магмени пегматити. Добре образуваните кристали могат да достигат няколко метра на дължина и да тежат стотици килограми.

Естествените кварцови кристали с висока чистота, нужни за полупроводниковата промишленост, са скъпи и редки. Най-големият единичен кварцов кристал е намерен в щата Гояс, Бразилия. Той е с размери приблизително 6.1×1.5×1.5 m и тежи над 44 тона.

Хубави образци се добиват в Швейцария, Испания (Астурия), Италия, Франция и Русия (Урал).

Практическо значение Кварцът се използва в оптически прибори, генератори на ултразвук, в телефонната и радио апаратура (в качеството си на пиезоелектрик), в електронните устройства (кварцов резонатор) и други. В големи количества се използва от стъкларската и керамичната промишленост (кварцов пясък). Използва се и при производството на огнеупорни материали и кварцово стъкло. Широко приложение има в бижутерията.

Грижа за бижутата с кварц Въпреки че кварцът има твърдост 7 по скалата на Моос, трябва да се избягват драскотини и резки удари по него. Някои видове кварц избледняват на слънце, така че най-добре е кварцовите бижута да се съхраняват в подходяща кутия, тапицирана отвътре с мека материя, когато не се използват. Кварцовите пръстени, обеци, огърлици и гривни се почистват с топла вода и задължително се подсушават с кърпа.

Галерия

Вижте също Кварцово стъкло Халцедон Кремък Яспис

Източници

Литература

Костов, Р. И. 1992. Аметист. Геолого-минералогическа и гемологическа студия. С., Съюз на учените в България, 249 с. (резюме на английски език) ISBN 954-8329-01-8 Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c. Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с. Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2

Петрусенко, С. И., Р. И. Костов. 1992. Скъпоценните и декоративните минерали на България. С., Издателство на Българската академия на науките, 90 с. (резюме на английски език)

Външни препратки

The Quartz Page