Бусо VII фон Алвенслебен (; † ок. 1495) е благородник от род Алвенслебен, господар на замък Калбе в град Калбе на река Милде и Хундисбург (в Халденслебен) в Алтмарк в Саксония-Анхалт, бранденбургски обермаршал (1464), ландехауптман на Алтмарк (1471) и фелдхауптман във войните Глогау-Кросен, 1470 г. щатхалтер на Маркграфство Бранденбург. Той е споменат в документи (1441 – 1495).
Биография Той е вторият син на Лудолф III фон Алвенслебен († сл. 1437) и съпругата му Армгард/Ермгард фон Хонлаге (* ок. 1396). Брат е на Лудолф IV фон Алвенслебен (1421 – 1476) и Гебхард XII/XVI († 1494).
През 1443 г. Бусо, заедно с по-големия му брат Лудолф IV и съпругата му Анна фон Бюлов († 1473), е приет от курфюрст Фридрих II фон Бранденбург в „Лебедовия (Шванен)-ордена“. През 1464 г. той става рицар и бранденбургски обермаршал. През 1471 г. е хауптман на Алтмарк. През войните Глогау-Кросен той се отличава като фелдхауптман. За награда той получава през 1479 г. от курфюрст Албрехт Ахилес собствености за цялата фамилия в Маркграфство Бранденбург. По този случай на 15 май 1479 г. се състои първото събрание на фамилията Алвенслебен в замък Калбе, на което се определя реда на наследството и грижите за вдовиците и дъщерите по отделно. Така след 74 години след измирането на „Червената линия“ през 1553 г. Еркслебен остава на род Алвенслебен.Wohlbrück II, S. 69 ff
Около 1900 г. за него се поставя паметник на „Зигесалее“ в Берлин-Тиргартен до курфюрст Йохан Цицерон (1486 – 1499) и Айтелволф фон Щайн. Скулпторът Алберт Манте прави паметника му по общите черти на лицата и фигурите на трима живи тогава фон Алвенслебен.Busso VII. v. Alvensleben (urk. 1441 – 1495) , familie-von-alvensleben.de
Фамилия Бусо VII фон Алвенслебен се жени за Мета фон Алтен. Те имат двама сина и две дъщери:Busse v.Alvensleben, ww-person.com Лудолф фон Алвенслебен († 20 април 1525/24 юни 1530), рицар, женен за Анна Молтке († сл. 1522); има шест деца Корд фон Алвенслебен († 1504/1506), женен I. за Беата, II. за Катарина фон дер Люе; няма деца Армгард фон Алвенслебен, омъжена I. за Фриц фон дер Шуленбург, II. за Георг Ребок, III. за Зигфрид Шенк Гертруд фон Алвенслебен, омъжена за Гюнцел фон Велтхайм
Литература Otto Zorn: Die Siegesallee in Bild und Wort. Berlin um 1910 (ohne Jahresangabe), 33 S. Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlecht von Alvensleben und dessen Gütern. Band II, Berlin 1819, S. 202 – 217. Publius Vigilantius: Bellica Progymnasmata…. Frankfurt/O. 1512 (Bericht über das Neuruppiner Turnier von 1512). Udo von Alvensleben-Wittenmoor: Die Alvensleben in Kalbe 1324 – 1945, bearbeitet von Reimar von Alvensleben, Falkenberg August 2010 (180 S). Genealogisches Handbuch des Adels. Band 53, 1972, Adelslexikon. Band I, C. A. Starke-Verlag, Limburg 1972, S. 66. Register Report descendants of the von der Schulenburg family 2000, Hoffmann, Ernst. 52 Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 20:22
Източници
Външни препратки
Familie v. Alvensleben e.V. Die Burg Kalbe kommt an die von Alvensleben, kalbe-milde.de
Категория:Алвенслебен (род) Категория:Германски военни дейци Категория:Германска аристокрация Категория:Родени през 15 век Категория:Починали през 15 век