Витòрия Колòна (; * април 1490 или 1492,Biography: Colonna, Vittoria (uchicago.edu). Посетено на 31 октомври 2023 г. Марино, † 25 февруари 1547, Рим) е италианска поетеса и чрез брак маркиза на Пескара.

Нейната ранна поезия започва да привлича вниманието в края на 1510-те г.Gibaldi, Joseph. "Vittoria Colonna: Child, Woman, and Poet." In Women Writers of the Renaissance and Reformation. Ed. Katharina Wilson. Athens, GA, 1987: с. 23–24. и в крайна сметка тя става част от най-популярните поети на Италия през XVI век. Пиетро Бембо, Луиджи Аламани, Балдасаре Кастильоне и Маргарита Наварска са сред нейните литературни приятели. Тя също е в близки отношения с много от членовете на Италианското реформаторско движение, като Пиетро Карнесеки и Бернардино Окино, но умира преди църковната криза в Италия да се изостри. Тя е близка приятелка с Микеланджело Буонароти, който ѝ посвещава свои творби.

Произход

Витория Колона е родена в Марино – владение на семейство Колона близо до Рим. Тя е единствената дъщеря на Фабрицио Колона (* ок. 1450, † 1520), велик конетабъл на Кралство Неапол, херцог на Палиано, граф на Херцогство Талякоцо, и на съпругата му Аниезе ди Монтефелтро (* 1470, † 1523), принцеса от Урбино. Нейни дядо и баба по бащина линия са Одоардо Колона, кондотиер, херцог на Талякоцо и граф на Албе и Челано, и Филипа Конти, а по майчина – Федерико III да Монтефелтро, херцог на Урбино, и Батиста Сфорца. Има пет братя: Федерико (* 1497, † 1516), капитан генерал на кавалерията Асканио I (* 1500, † 1557), херцог на Палиано, маркиз на Атеса и на Манопело, херцог на Урбино без свита, вицекрал на Абруцо, велик конетабъл на Неаполитанското кралство от 1520 г., съпруг на Джована Арагонска Фердинандо Камило Марчело

Има и един природен брат (Шара, кондотиер) и една природена сестра от извънбрачни връзки на баща си.

Датата на раждането ѝ е неясна: в допълнение към каноничната дата 1490 г., 1492 г. е предложена във важно немско монографично изследване от 1916 г.Johann J. Wyss, Vittoria Colonna. Leben, Wirken, Werke: eine Monographie, Frauenfeld, Huber, 1916 Принадлежейки към знатното римско семейство Колона, тя получава титлата „Маркиза на Пескара“.

Биография Ранни години и брак

През 1495 г. по настояване на Фердинанд II, крал на Неапол, 3-4-годишната Витория е сгодена за Фернандо д’Авалос, син на маркиза на Пескара.Chisholm, Hugh, ed. (1911). "Colonna, Vittoria". Encyclopædia Britannica. Vol. 6 (11th ed.). Cambridge University Press

През 1501 г. владенията и земята на семейство Колона са конфискувани от папа Александър VI и семейството се премества в Иския, дома на годеника на Витория.Trollope, T. A. The Life of Vittoria Colonna. New York, 1859: с. 31. Там тя получава типично хуманистично образование по литература и изкуства от Костанца д’Авалос, херцогиня на Франкавила и леля на нейния годеник, и дава ранни доказателства за любовта си към литературата. Витория Колона става част от литературния кръг на Костанца. Тя получава добро образование и от рано проявява интерес към литературата. Животът ѝ протича в много щастлив културен момент и тя е заобиколена от най-добрите художници и писатели на века, включително Микеланджело Буонароти, Лудовико Ариосто, Якопо Санадзаро, Джовани Понтано, Бернардо Тасо, Анибале Каро, Пиетро Аретино, Джироламо Бритонио, Анджело ди Костанцо и много други.

Нейната ръка е търсена от много ухажори, включително херцозите на Савоя и Браганса, но тя избира да се омъжи за д’Авалос в Арагонския замък на остров Иския на 27 декември 1509 г.Patrizi, Giorgio (1982). "Colonna, Vittoria". Trecanni, l'enciclopedia Italiana. Dizionario Biografico degli Italiani (in Italian). Rome Бракът ѝ с него, макар и уреден да служи на семейната политика, е успешен от сантиментална гледна точка, чакар че двамата съпрузи не прекарват много време заедно. Те се виждат рядко, но водят оживена кореспонденция в проза и стихове.

Двойката живее заедно в Иския до 1511 г., когато съпругът ѝ предлага меча си на Лигата срещу французите (т. нар. Камбрийска лига). Той е пленен през 1512 г. в битката при Равена и е транспортиран до Франция. По време на месеците на задържане и последвалите дълги години на кампания Витория и съпругът ѝ си кореспондират страстно, но само едно поетично „Послание“ до съпруга ѝ е оцеляло. Джоузеф Джибалди отбелязва, че стихотвоението на Витория към съпруга ѝ е пряка имитация на „Хероидите“ на Овидий, в която известни древни жени като Дидона и Медея отправят оплаквания към своите отсъстващи любими.Gibaldi, Joseph. "Vittoria Colonna: Child Woman, and Poet." In Women Writers of the Renaissance and Reformation. Ed. Katharina M. Wilson. Athens, Georgia, 1987: p 29 Тъй като това е единственото съществуващо стихотворение на Витория Колона преди смъртта на съпруга ѝ, може да се запитаме дали нейните страстни стихове отразяват истинската ѝ страст към него или са просто стилна и научна реакция към конкретно събитие. Също така е известно, че той е имал връзка с една от придворните дами на Изабела д’Есте.Luzio, Alessandro. "Vittoria Colonna." In Rivista Storica Mantovana. Volume I. (1885), 4–8

Между 1516 и 1522 г. Витория губи трима членове на семейството си. По-малкият ѝ брат Федерико умира през 1516 г., последван от баща ѝ Фабрицио през 1520 г. и майка ѝ Аниезе през 1522 г.

Съпругът ѝ става виден офицер в армията на Карл V.Charles V (1892). "Letter, no. 20, Emperor Charles V to Vittoria Colonna, 26 March 1525". In Ferrero, Ermanno and Giuseppe Müller, with a supplement by Domenico Tordi (ed.). Carteggio (2nd ed.). Turin: Loescher. с. 28–9 Под влияние на съпругата си Фернандо д’Авалос отказва да се включи в метежа срещу Карл V през 1525 г., отхвърляйки предлаганата му корона на Неапол.

Витория прекарва лятото на 1525 г. в замъка на баща си в Марино, където се разболява и страда от болести до края на живота си. По това време тя получава ранно ръкописно копие на „Книгата на придворния“ на Балдасаре Кастильоне, което тя разпространява в Неапол. На 21 септември той ѝ пише писмо, в което се оплаква, че по този начин е позволила непубликуваната творба да бъде частично преписана, а пиратската версия го кара да ускори публикуването на книгата си.

Междувременно папската политика става все повече профренска и братът на Витория Асканио I се присъединява към членовете на семейството, които от лятото на 1525 г. се обединяват около кардинал Помпео Колона в опозиция на папата. Когато Помпео оглавява експедицията, която на 20 септември 1526 г., в името на императорската власт и с омраза към папата, плячкосва ватиканските дворци, херцог Асканио е с него. След като папата постига споразумение с императорския посланик Уго ди Монкада, сем. Колона и техните сътрудници трябва да се оттеглят, но папата не спазва обещанието си за прошка. Така Асканио е включен в отлъчването, което папата стартира срещу семейство Колона в началото на ноември.

Вдовство На 3 декември 1525 г. съпругът на Витория Фернандо умира в Милано от раните, които е получил в битката при Павия. Витория, която бърза, за да се погрижи за него, получава новината за смъртта му във Витербо. Тя спира и се оттегля в църквата „Сан Силвестро ин Капите“ в Рим, където има манастир в Ордена на Света Клара. Молбата ѝ да положи обет и да влезе в манастира е отхвърлена от папа Климент VII и от брат ѝ Асканио Ivon Reumont, Alfred (1892) . Müller, Giuseppe and Ermanno Ferrero (ed.). Vittoria Colonna, Marchesa di Pescara: Vita, fede e poesia nel secolo decimosesto (in Italian). Turin: Loescher. с. 88 и след това тя се завръща в Иския, където остава няколко години. Абигейл Брундин преполага, че папата и брат ѝ отказват на молбата ѝ, понеже се надяват на бъдещ брак за нея с цел създаване на друг желан политически съюз.Brundin, Abigail (2008). Vittoria Colonna and the Spiritual Poetics of the Italian Reformation. Aldershot: Ashgate. с. 23 Тя обаче отказва на няколко ухажори и се посвещава на писането на поезия – започва да пише своите „Rime spirituali“ („Духовни рими“), които остават основата на творчеството ѝ.

Разграбването на Рим (1527) най-накрая дава възможност на семейство Колона да подобри отношенията си с папата Медичи, Климент VII, като предложи помощ на римското население. Въпреки това, когато френската армия атакува Неапол, целият дом Авалос намира убежище на остров Иския. Девет месеца след разграбването на папския град историкът Паоло Джовио пристига на Иския, след като е поканен от Витория, където остава до 1528 г. По време на престоя си на острова той написва своя непубликуван Dialogus de viris ac foeminis aetate nostra florentibus , който се развива в Иския между края на септември и началото на декември 1527 г. В третата книга на диалога Джовио включва десет страници възхвала на Витория.Robin, Diana (2012). "The Breasts of Vittoria Colonna". California Italian Studies. 3 (1): 5

Приятелство с Микеланджело

Връщайки се в Рим през 1531 г., Витория прекарва следващите години между Рим, Орвието, Иския и други места. През 1532 г., преди да умре, братовчед ѝ кардинал Помпео Колона ѝ посвещава Apologia mulierum („Апология на жените“) – трактат, според който жените трябва да споделят в обществени служби и магистратури.George Bull. Michelango. A Biography. 1995. с.273 St. Martin Press, New York

Витория среща Пиетро Карнесеки през 1535 г. и създава приятелство с флорентинския хуманист. През 1535 г. нейната балдъза Джована Арагонска се разделя с брат ѝ Асканио и идва в Иския. Витория се опитва да ги помири, но въпреки че Джована отказва, двете жени се сближават, подкрепят Хуан де Валдес и се опитват да се застъпят за Асканио, когато той отказва да плати данък сол на папа Павел III.Robin, Diana Maury, Anne R. Larsen and Carole Levin (2007). "Aragona, Giovanna d'". Encyclopedia of Women in the Renaissance: Italy, France, and England. ABC-CLIO. p. 23

Първата ѝ среща с Микеланджело Буонароти датира от 1536 или 1538 г.Emidio Campi, Michelangelo e Vittoria Colonna. Un dialogo artistico-teologico ispirato da Bernardino Ochino, Torino, Claudiana, 1994, с.11 През 1536 г. тя се завръща в Рим, където, освен че печели одобрението на кардиналите Реджиналд Пол и Контарини, се превръща в обект на страстно приятелство от страна на 64-годишния творец. Той я обича (платонично) изключително много и върху него Витория има голямо влияние, вероятно и религиозно. Като доказателство за привързаността и уважението, които той изпитва към нея, той ѝ посвещава някои от най-добрите си сонети, рисува я и прекарва много време с нея. Тя му дава като подарък ръкопис на своя духовна поезия.Vittoria Colonna. Sonnets for Michelangelo. Ed. Abigail Brundin. Chicago: Chicago University Press, 2005.] Маркизата поддържа тясна епистоларна кореспонденция с него в продължение на много години, от която днес са запазени две писма от Микеланджело и пет от маркизата. През 1540 г. Буонароти ѝ изпраща малката картина „Разпятие“ за нейния личен параклис; скиците на Разпятието се съхраняват в Британския музей в Лондон и в Лувъра в Париж: художникът е нарисувал само Христос, Богородица и Магдалена и когато Витория умира през 1547 г., той модифицира картината, като изобразява Витория като Магдалена. Копие от нея се намира в съкатедралата „Санта Мария де Ла Редонда“ в Логроньо. Асканио Кондиви съобщава за съжалението, изпитано от Микеланджело, когато пред трупа на Витория съжалява, че е целунал ръката ѝ, но не и челото или бузата ѝ.