Уилям Блейк () (28 ноември 1757 г. – 12 август 1827) е английски поет, художник и гравьор, автор на оригинални поредици от лирични и епични стихове, илюстрирани от самия него. Макар че не получава признание приживе, днес той е смятан за един от първите и най-значимите представители на зараждащия се Романтизъм.
До голяма степен непризнат през целия си живот днес Блейк се счита за фундаментална фигура в историята на поезията и изобразителното изкуство от епохата на романтизма. Съществува мнение, че „благодарение на своите добродетели формира най-малко популярната сред читателите поезия на английски език“ (what is in proportion to its merits the least read body of poetry in the English language).Frye, Northrop and Denham, Robert D. Collected Works of Northrop Frye. 2006, pp. 11 – 12. Визуалният му артистизъм кара един критик на съвременно изкуство да го провъзгласи „отвъд най-големия художник, който Великобритания е раждала някога“.Jones, Jonathan (25 April 2005). „Blake's heaven“. The Guardian. UK. През 2002 г. Блейк бе поставен под номер 38 в анкета на BBC за 100-те най-велики британци.„BBC – Great Britons – Top 100“. Internet Archive. Посетен на 12 април 2013. Въпреки че е живял в Лондон през целия си живот (с изключение на три години, прекарани във Фелфъм),Thomas, Edward. A Literary Pilgrim in England. 1917, p. 3. той създава разнообразно и богато на символи творчество, което обхваща въображението като „тяло на Бога“Yeats, W. B. The Collected Works of W. B. Yeats. 2007, p. 85. и „същността на човешкото съществуване“.Wilson, Mona. The Life of William Blake. The Nonesuch Press, 1927. p. 167.
Уилям Блейк сам илюстрира произведенията си с акварели и гравюри – стихосбирките „Songs of Innocence“ („Песни на невинността“) от 1789 г., „Songs of Experience“ („Песни на опитността“) от 1793 г., илюстрации към „Божествена комедия“ на Данте, „Книга на Йов“ и др. В творчеството на Блейк намира ярко отражение Романтизмът, търсещ своето място в английското изкуство в края на XVIII в. и първата четвърт на XIX век. За творбите му са характерни алегориите, мистичната символика, острите композиционни решения и почти произволната игра на линии и цветове. Блейк отрича традиционната композиция и перспективата. Стилът му е отразява уникално мистично виждане за света, смесване на реалност и фантазия. Днес той се смята за един от гениите на английската литература и изкуство и уникален живописец.
Живот и творчество
Ранни години
Уилям Блейк е роден на 28 ноември 1757 г. в сграда, намираща се на 28 Broad Str (сега Broadwick Str.) в Сохо, Лондон. Той е третото от седем деца,poets.org/William Blake, посетен на 13 юни 2008Bentley, Gerald Eades and Bentley Jr., G. William Blake: The Critical Heritage. 1995, p. 34 – 5. две от които умират още в ранна детска възраст. Бащата на Блейк, Джеймс, е работил във фирма за производство на чорапи. Малкият Уилям посещава училище колкото да се научи да чете и пише, и го напуска на десетгодишна възраст, като майка му – Катрин Райт Армитидж Блейк (Catherine Wright Armitage Blake) се заема да дообразова своя син.Raine, Kathleen (1970). World of Art: William Blake. Thames & Hudson. ISBN 0-500-20107-2. Въпреки че родът Блейк са били отцепници,The Stranger From Paradise: A Biography of William Blake, Bentley (2001) Уилям приема християнството на 11 декември в църквата Св. Джеймс, Пикадили, Лондон.Wilson, Mona (1978). The Life of William Blake (3rd ed.). London: Granada Publishing Limited. p. 2. ISBN 0586082972. Библията оказва дълбоко влияние върху Уилям още от най-ранна възраст и остава основен източник на вдъхновение през целия му живот.
Още от ранна възраст Блейк проявява голям интерес към гравьорството и започва да гравира копия на рисунки на гръцки антики, закупени от баща му, практика, която е предпочитал пред обикновеното рисуване. По този начин Блейк се докосва за първи път до класическите форми в изкуството на творци като Рафаел, Микеланджело, Мартен ван Хемскерк и Албрехт Дюрер. Количеството книги, които Джеймс и Катрин са били в състояние да закупят за младия Уилям, предполага, че семейство Блейк се радват, поне за известно време, на добро социално положение.
Малкият Уилям бързо показва характера си и на десетгодишна възраст родителите му познавали достатъчно добре неговия вироглав темперамент. Поради това и по негова собствена воля, той прекъсва училище и през 1767 г. се записва в училището по рисуване на Хенри Парс в Странд.Wilson, Mona (1978). The Life of William Blake (3rd ed.). London: Granada Publishing Limited. p. 3. ISBN 0586082972. Там Уилям жадно попивал знания от книги, които подбирал по свое желание. През този период Блейк прави първите си пътешествия в поезията, което е видно в ранните му работи, демонстриращи познаване на Бен Джонсън, Едмънд Спенсър, псалми.
Стаж при Базайър
На 4 август 1772 г. Блейк е приет за чирак при гравьора Джеймс Базайър за срок от седем години срещу сумата от 52.10 паунда. В края на седмата година, на 21-годишна възраст, той става професионален гравьор. За съжаления няма оцеляло доказателство за някакво сериозно несъгласие или конфликт между учител и ученик, за периода на стажуване на Блейк. В биография Питър Акройд обаче, се отбелязва, че Блейк добавя името на Джеймс Базайър към списък с „неприятели“ в изуството, като след това го е зачеркнал.43, Blake, Peter Ackroyd, Sinclair-Stevenson, 1995. Вероятно стилът на гравиране на Базайър, налаган над учениците му, е поддържал класическият за онова време и малко (или много) старомоден начин на гравиране, избягвайки мецотинтото например.Blake, William. The Poems of William Blake. 1893, p. xix.Съществуват спекулации, че обучението на Блейк в тази си остаряла форма, може да е била в ущърб на бъдещите му опити да си намери работа, както и да бъде признат в по-късна възраст.
Две години след това Базайър изпраща ученика си да прекопира изображения от различни готическите църкви в Лондон (може би за уреждане на спор между Блейк и Джеймс Паркър, колегата му чирак). Преживявания на младия Уилям в Уестминстърското абатство до голяма степен помагат за оформянето на артистичния му стил и бъдещи идеи в тази посока. По онова време абатството е изглеждало доста „готически“ – украсено с брони и щитове, изрисувано с погребални процесии и множество многоцветни восъчни фигури. Акройд отбелязва, че „... най-първото впечатление биха направили избледнелите цветове“.44, Blake, Ackroyd Това детайлно проучване на готиката (което Уилям вижда като „форма на живот“), оставя ясни следи в неговия бъдещ стил на работа.Wilson, Mona (1978). The Life of William Blake (3rd ed.). London: Granada Publishing Limited. p. 5. ISBN 0586082972.
През дългите следобеди, прекарани в скициране, Уилям често е бил прекъсван от момчетата от Уестминстърското училище, които имали право да се разхождат в абатството през свободното си време. Те много го дразнели и особено едно от тях, което го тормозело толкова много, че в един момент Блейк го избутва с груба сила от скелето на земята, „чувствайки се смазан от прилива на този вид насилие“.Blake, William and Tatham, Frederick. The Letters of William Blake: Together with a Life. 1906, page 7. Тази случка прелива чашата на и бездруго краткото търпение на Уилям и той отправя оплакване към декана на Уестминстърското училище, който приема присърце оплакването и забранява на учениците да се разхождат свободно в абатството.Wilson, Mona (1978). The Life of William Blake (3rd ed.). London: Granada Publishing Limited. p. 5. ISBN 0586082972.
Присъствието на Блейк на подобни места оказва своето силно влияние върху него и често е бил спохождан от видения на голямо шествие, предвождано от Иисус, съпътстван от неговите апостоли, монаси и свещеници. Виденията са били достатъчно ярки, за да чуе дори песнопенията на тълпата.Wilson, Mona (1978). The Life of William Blake (3rd ed.). London: Granada Publishing Limited. p. 5. ISBN 0586082972.
Кралската академия по изкуства На 8 октомври 1779 г. Блейк е приет за студент в Кралската академия по изкуства в Old Somerset House, близо до Странд. Условията по приемането му в академията не изисквали заплащане, но от него се очаквало да предоставя собствени материали през целия период на обучение – шест години.
Своенравният Уилям, считал стила на работа на „модерните“ художници, като тази на Рубенс например, за „незавършен“ и не пропускал да изрази бурно несъгласието си с тогавашния президент на академията Джошуа Рейнолдс, издигащ в култ тези творения. С времето това, заедно с позицията на Рейнолдс за „обща истина“ и „обща красота“ в изкуството, довежда Блейк до състояние на абсолютна нетърпимост и несъгласие с президента на академията. Рейнолдс отбеляза в свои бележки, че „склонността към създаването на абстракции, генерализирането и изготвянето на класификации е величието на човешкия ум“; в бележките на своето лично копие Блейк отвръща, че „Генерализирането е присъщо само за един идиот; единствено взимането на детайлите под внимание свидетелства за истински принос“.E691. All quotations from Blake's writings are from Erdman, David V. The Complete Poetry and Prose of William Blake (2nd ed.). ISBN 0-385-15213-2. Subsequent references follow the convention of providing plate and line numbers where appropriate, followed by „E“ and the page number from Erdman, and correspond to Blake's often unconventional spelling and punctuation. Тази бележка идеално демонстрира отношението на Блейк към „генерализирането“ във всичките му форми. Докато Рейнолдс адмирирал работата с масло, Блейк предпочитал класическата прецизност в детайла, характерна за Микеланджело и Рафаел, които отрано повлияват начина му на работа. В личен аспект Рейнолдс проявявал твърде особена смиреност към всички и всичко, което Блейк приемал за форма на лицемерие.
Дейвид Биндман предполага, че антагонизмът на Блейк към Рейнолдс не е породен в такава степен от позицията на президента спрямо изкуството (също като Блейк и Рейнолдс смятал, че историческата живопис е значително по-стойностна, отколкото „обикновените“ пейзажи и портрети), а по-скоро „срещу лицемерието си да не се отстояват идеалите на практика.“Bindman, D. „Blake as a Painter“ in The Cambridge Companion to William Blake, ed. Morris Eaves. Cambridge: Cambridge University Press, 2003, p. 86. Въпреки всичко това или може би именно заради него, Блейк не е имал нищо против да участва със свои творби в Кралската академия, като представя шест от тях за периода 1780 – 1808 г.
Още през първата си година в академията Блейк се сприятелява със скулптора Джон Флаксман, Томас Стотърд – художник и илюстратор, и колекционера на произведения на изкуството и поет Джордж Къмбърланд, които споделяли радикалните си възгледи. По-късно се присъединяват към Обществото за конституционна информация, чиято цел била да насърчи реформи в парламента.Ackroyd, Peter, Blake, Sinclair-Stevenson, 1995, pp. 69 – 76.
„Метежът Гордън“