Делауеър () са серия линейни кораби на САЩ. От проекта са построени две единици: „Делауеър“ и „Норт Дакота“ (). Втората серия американски дредноути, развитие на типа „Саут Каролина“. Първите американски линкори, построени след отмяната на лимита по водоизместимост, наложен по-рано от Конгреса на САЩ.
История на проекта За американските конгресмени става неприятно откровение това, че последните линкори от типа „Саут Каролина“ имат водоизместимост не само по-малка, отколкото на съвременните им дредноути на европейските страни, но даже по-малка, отколкото на последните дострояващи се в Япония и Англия броненосци. За това лимитът по водоизместимост от 16 000 тона е свален, и като единствени ограничения остават само финансовите.
Предпоставките за това решения са заложени на лятната конференция в Нюпорт през 1905 г., където се обсъждат проектите на предходните линкори. За разлика от единодушно одобрения главен калибър, противоминната артилерия предизвиква рязка критика. Миноносците видимо нарастват по водоизместимост, а на последните проекти е планирана брониране на машинната установка с дебелина 51 мм. Основната задача на противоминната артилерия е изваждането от строй на миноносците до излизането им на далечина за ефективна стрелба с торпеда. Далечината на ход на торпедата постоянно нараства и вече достига 2700 м. А далечината на пробиване на 51-мм броня за 76-мм оръдия съставлява не повече от 900 метра, което е явно недостатъчно. За 102-мм оръдия тази далечина съставлява 3660 м, а за 127-мм – 4570 м. Специалистите клонят към избора на 102-мм оръдие, тъй като то има по-голяма скорострелност.
Предлага се също подобряване на хоризонталното брониране, а вместо таранен форщевен да се разработи нова форма на носовия край. Главният извод е за невъзможността да се създаде балансиран кораб в отведения от Конгреса лимит, за това на 30 септември 1905 г. Морското министерство изпраща петиция с молба да се увеличи лимита до 18 000 т. На 29 юни 1906 г. Конгресът издава акт, с който предписва да се създаде линкор с по-мощно въоръжение и брониране, отколкото чуждестранните, с висока скорост и по-голям радиус на действие.
Свои варианти за проекти е възложено да разработят на частни корабостроителници и на Бюрото по конструране и ремонти. При това се разбира, че нито един от проектите няма да бъде получен по-рано от лятото на 1906 г. и построяването няма да започне преди края на 1907 г. В бюрото с разработката на вариантите за проекта се занимава конструкторът на „Саут Каролина“ Вашингтън Л. Кепс. Всички варианти на бюрото, към юли 1906 г., се свеждат до два и придобиват конкретни очертания. Първият е линкор с водоизместимост 20 500 т с десет 305-мм оръдия и силова установка като на броненосец от типа „Вирджиния“, което би му дало скорост до 20 възела. Вторият вариант има водоизместимост 24 000 т, 12 305-мм оръдия и машини като на броненосния крайцер „Пенсилвания“, което дава още един възел скорост допълнително.
При добавянето на петата кула на главния калибър се налага да се реши проблема за нарасналото натоварване на корпуса. От друга страна, разполагането на кулите по краищата също води до нарастване на натоварването върху корпуса. Накрая, за да не се забива кораба във вълна, за осигуряването на плавучест на тежките краища е нужно да се придаде по-пълна форма, което отрицателно се отнася към мореходността и скоростта. Този проблем може да се реши, премествайки кулите по-близо до центъра на кораба, но използването на мощна енергетична установка неизбежно води до преместването на кулите към краищата.
Кепс решава да разположи машинните отделения между кулите №3 и №4. Кула №3 е издигната, а №4 и №5 са разположени на нивото на горната палуба, с тил една към друга. Следствие от това разположение става невъзможността на кула №3 да стреля право по кърмата поради въдействието на дулните газове върху прицелите на 4-та.
Към това време е разработено ново 50-калибрено 127-мм оръдие с добра скорострелност, за това е прието решението то да се постави на новия тип. Разположението им трябва да е в каземат на батарейната палуба, както е на броненосците „Кънектикът“. Първоначално е планирано поставянето на шест торпедни апарата – по един на носа и кърмата и по два по бордовете, но в крайна сметка са оставени само два бордови.
Към 1907 г. почти всички специалисти признават, че бъдещето е за паротурбинните машинни установки, и за това на двата кораба от новата серия линкори е решено да се проведе отложеният по-рано експеримент. Единият получава парни машини, а вторият – парни турбини. Наистина, поради необходимостта да се впише силовата установка в еднаква дължина са използвани турбините „Къртис“ вместо по-дългите турбини „Парсънс“.
Бронирането и противоторпедната защита по много повтарят тези на „Саут Каролина“, с изключение на това, че теглото вече не е необходимо да се икономисва, и хоризонталното брониране се получава с равномерна дебелина по дължина. При това вече се заражда идеята за схемата на брониране „всичко или нищо“ – казематите на 127-мм оръдия отначало се предлага да останат без защита, но след това все пак са защитени със 127-мм бронепояс.
12-оръдейният проект на бюрото по много повтаря 10-оръдейния, но е с 12 метра по-дълъг. Всички проекти на частни корабостроителници са отклонени, макар вниманието да привлича разработката на „Фор Ривър Шипбилдинг къмпани“. Проектът впечатлява със своята огнева мощ – 14 305-мм оръдия и 20 102-мм при 22 000 тона водоизместимост и скорост от 21 възел. Негов недостатък е това, че част от кулите на главния калибър са бордови. На хартия този проект изглежда по-силен от проектите на бюрото, но възникват съмнения, че той може да бъде реализиран в метал със заявените характеристики, за това той, в крайна сметка, е отклонен. На основата на този вариант корабостроителницата построява за Аржентина два дредноута по изменен проект – „Ривадавия“ и „Морено“, които при по-малък брой оръдия – 12 – имат нормална водоизместимост от 27 900 тона.
На 19 ноември 1906 г., на заседание на комисия под председателството на помощника на секретаря по делата на флота Трумън Р. Нюбери, е прието решението да се строи кораба по 10-оръдейния проект на Бюрото за конструиране и ремонти. А на 2 март 1907 г. е утвърдена и постройката на втори кораб по същия проект. Новите линкори получават имената „Делауеър“ и „Норт Дакота“ и са им присвоени бордовите номера 28 и 29 съответно. 12-оръдейният проект на бюрото в крайна сметка е използван при разработката на типа „Уайоминг“ по програмата за 1908 г. Сравнителни данни за вариантите на линкора по програмата за 1907 г. Проект на корабостроителницата Фор Ривър 10-оръдеен проект на бюрото 12-оръдеен проект на бюротоНормална водоизместимост, т 22 352 20 320 22 352Дължина, м 164,6 155,5 169Скорост, възела 21 21 21Въоръжение – калибър (снаряди на оръдие)305 мм 7х2 (80) 5х2 (100) 6х2 (100)127 мм — 14 (240) 16 (270)102 мм 20 — —ТА 4 2 2Брониране, ммПояс 279 – 229 279 – 229 279 – 229Каземат 279 254 – 203 254 – 203Горен каземат — 127 127Барбети 254 254 254Кули чело/борд 305/203 305/203 305/203Разпределение на теглата, тБрониране 6163 5089 5442Въоръжение 2002 1506 1801СУ 2235 1966 2383Въглища 3048 2337 2540Нефт 345 345
Конструкция
Корпус Линкорите от типа „Делауеър“ имат корпус с полубак. По сравнение с предходния тип горната палуба е продължена в кърмовия край и каютите за офицерите са върнати на обичайното им място на кърмата. Форщевенът е прообраз на бълба за намаляване на вълновото съпротивление. Проектната водоизместимост, в сравнение с предходния тип „Саут Каролина“, е увеличено до 20 000 т, а пълната достига 22 325 т. Дължината на корпуса съставя 158,1 м, ширината 26 м, газенето 8,3 м. Общото тегло на корпуса съставя 9105,4 т. Метацентричната височина при нормална водоизместимост съставлява 1,153 м, а при пълна – 1,293 м.
Благодарение на измененията в корпуса корабите се отличават с добра мореходност. Те имат два гребни винта и един полубалансирен рул. Това им осигурява прилична маневреност – диаметъра на тактическа циркулация съставлява 585 метра (640 ярда) при 19 възела.
По щата за мирно време екипажът на кораба се състои от 55 офицера и 878 матроса. Във военно време, за сметка на резервисти, екипажът нараства до 1384 души. Условията за обитаемост, по сравнение с предходния тип, се подобряват. Общата стойност на построяването нараства с една трета – от 4,4 милиона долара до 6 млн. Тази цена е заплатена за увеличаването на скоростта с три възела и броя на оръдията на главния калибър с една четвърт.
Силова установка Благодарение на увеличаването на водоизместимостта става възможно да се постави по-мощна силова установка, отколкото на „Саут Каролина“. На корабите от тази серия е проведен експериментът, който не е направен при предшествениците, – един кораб от серията получава парни машини, а втория – парни турбини.
На „Делауеър“ са поставен две вертикални четирицилиндрови парни машини с тройно разширение обща номинална мощност от 25 000 к.с. задвижващи два винта. На изпитанията той развива скорост от 21 възела. При това на икономична скорост на хода от 10 възела той може да преодолее 9750 мили.
На „Норт Дакоте“, за първи път при линкорите на САЩ, е поставена двувална установка с парни турбини „Къртис“. На изпитанията линкорът развива мощност от 31 635 к.с., достигайки скорост от 21,01 възела. Макар и да е очаквано, че икономичността на парните турбини ще е по-лоша, реалността надхвърля и най-лошите опасения. На 10-възлова скорост далечината на плаване съставя 6560 мили. Това не е достатъчно за преход без дозареждане даже до Филипините, което е едно от изискванията към проектантите. Ситуация е подобрена едва през 1917 г. след поставянето на по-икономичните турбини „Парсънс“. Мощността им достига 33 875 к.с., което дава максимална скорост от 21,83 възела.
Парата се изработва от 14 котела „Babcock & Wilcox“ с налягане 18,6 атмосфери (265 psi), разположени в 4 отсека. Котлите работят на въглищно отопление с възможност за впръскване на нефт. Пълният запас гориво съставлява 2670 т въглища и 380 т нефт.
Мощността на турбогенераторите е увеличена – поставени са 4 агрегата по 300 кВт.
Брониране Схемата на брониране не претърпява съществени изменения, но за сметка на увеличението на размерите общото тегло на вертикалното брониране достига 4992 т. Тук следва да се добавят и 1048,4 т бронева палуба.
Главният брониран пояс е от круповска цементирана броня по дължината си има равномерна дебелина и се простира върху три четвърти от дължината на кораба. Той има височина 2,44 м, при това при горния му ръб неговата дебелина се равнява на 279 мм, а при долния – 229 мм. По краищата той се затваря от 254-мм траверси. Над главния има горен броневи пояс. Неговата височина се равнява на 2,21 м, дебелината отдолу е 254 мм и 203 мм по горния ръб. Той се затваря от траверси с дебелина 229 мм. Казематите на 127-мм оръдия са защитени от 127-мм пояс, сходящ под ъгъл към кули №2 и №3 и траверси със същата дебелина. В този район обшивката има дебелина 28,6 мм, за това общата еквивалентна дебелина на бронирането съставлява около 152 мм.
Броневата палуба от никелова стомана върви по горния ръб на главния броневи пояс. Тя е двуслойна и на по-голямата си площ има дебелина 38 мм (19 + 19 мм). Над погребите на главния калибър дебелината се увеличава до 51 мм (32 + 19 мм). В носовия край зад погребите на главния калибър тя има дебелина 63 мм (44 + 19 мм), завършвайки на носа с дебелина от 38 мм (25 + 13 мм).
В кърмовия край, над рулевите механизми, върви двуслойна бронева палуба със скосове, с дебелина 76 мм (63 + 13 мм). Над нея са разположени 38-мм плочи от никелова стомана, които, според замислите на конструкторите, трябва да предизвикат предварителен разрив на снарядите.