Бановината, или банат, в Кралството на сърби, хървати и словенци и приемника му Кралство Югославия е административно-териториална единица от най-високо ниво през периода от 1929 до 1941 г. Съответства на област или провинция.
Името идва от титлата на управителя, наречен бан. Ето защо, освен термина бановина, се среща и дублетната форма банат.
Характерна особеност в схемата за административно-териториално деление е преднамереното прокарване на границите на бановините така, че техният национален състав да е смесен, за да се предотвратят възможни опити за сепаратизъм.
В състава на държавата са влизали: Вардарска бановина (столица гр. Скопие) Върбаска бановина (столица гр. Баня Лука) Дравска бановина (столица гр. Любляна) Дринска бановина (столица гр. Сараево) Дунавска бановина (столица гр. Нови Сад) Зетска бановина (столица гр. Цетине) Моравска бановина (столица гр. Ниш) Приморска бановина (столица гр. Сплит) Савска бановина (столица гр. Загреб) Хърватска бановина (столица гр. Загреб) – възниква от обединението на Савска и Приморска бановини през август 1939 г. в резултат от споразумението на Селско-демократическата коалиция с правителството на Драгиша Цветкович за предоставяне на известна автономия на Хърватия.
Град Белград, заедно със Земун и Панчево, е съставлявал отделна административно-териториална единица, независима от бановините.
Вижте също бан Банат
Категория:Административни единици