Невада () са серия линейни кораби на САЩ. От проекта са построени две единици: „Невада“ () и „Оклахома“ (). Революционен за своето време проект, корабите от типа „Невада“ обединяват в себе си цяла поредица от важни нововъведения. Главното сред тях става системата за бронева защита „всичко или нищо“, освен това в съответствие с изискванията на Главното управление на флота системата на броневата защита за новите линкори е разчетена спрямо увеличаващите се разстояния на морския бой. Освен това тези кораби стават първите дредноути на САЩ с триоръдейни кули. Също така на линкорите от типа „Невада“, за първи път в САЩ, е въведено нефтено отопление на котлите; за експериментални цели корабите имат различни типове силова установка, тъй като парната машина все още може да осигурява голяма далечина на плаване, която е крайно важна за флота на САЩ.

В годините на Първата световна война корабите се използват в Атлантическия океан, а от края на август 1918 г. се базират в Ирландия, но не участват в бойните действия. В междувоенния период корабите от типа „Невада“ преминават ред модернизации с увеличаване на максималния ъгъл на възвишение на оръдията на главния калибър, замяна на самите оръдия, поставяне на зенитна артилерия, замяна на силовата установка и усилване на броневата и подводната защити.

В хода на Втората световна война двата кораба са подложени на нападението на японската авиация в Пърл Харбър; „Оклахома“ е потопен, а „Невада“ е тежко повреден и е поставен на плитчина, за да избегне потъване. „Оклахома“ през 1943 г. е изваден, но поради нецелесъобразността от възстановяването му е предаден за скрап. Към края на 1942 г. „Невада“ е ремонтиран и се използва в бойните действия в Атлантика, в т.ч. и в Нормандската операция. През 1945 г. линкорът е преведен в Тихия океан и се използва в битката за Окинава. След войната остарелия кораб е снет от въоръжение и, оцелявайки след изпитанията на атомната бомба през 1946 г., е потопен като артилерийска мишена през 1948 г.

Конструкция

Американските дредноути са въоръжени с 356-мм (14-дм.) оръдия с дължина на ствола 45 калибра. Първите модификации на оръдието нямат лайнер, а последващите вече се произвеждат с лайнери. За повече от 30 години са разработени няколко десетки варианта на това оръдие, различаващи се по обема на зарядната камера, броя на скрепяващите пръстени, стъпката на нарезка и други характеристики на ствола или лайнера, и други особености на конструкцията и техническото изпълнение, които условно могат да бъдат разделени на два големи типа (две различни оръдия с различни балистически характеристики).

И макар за 30 години технологиите да правят огромен скок и на сменя на скрепяването с тел да идват автофретираните стволове, всички модификации на това оръдие, от Мк 1/0 до Мк 12/10, са със стволове скрепени със стоманени пръстени.

Корпус

Корпусът на линкора има полубак, заемащ малко повече от половината дължина на корпуса, носът е плосък, без седловатост, лишен от „навирен“ форщевен, значително подобряващ мореходността, всички палуби вървят паралелно на кила. В резултат на това линкорите се получават доста „мокри“ кораби – носовата част палуби е възможно силно да бъдат заливани. Вълните се „разхождат“ до предните барбети. Като цяло, според мерките на началото на XX век, мореходността се оказва доста средна.

Височината на корпуса по кърмата при нормална водоизместимост съставлява едва 4,5 м. Системата на силовия набор на корпуса е напречна. Стъпката на шпацията е 1220 мм.

Нормалната водоизместимост достига 27 500 дълги тона, а пълната 28 400 д.т. Максималната дължина е 177,8 м, дължина по водолинията – 175,4 м, ширина по водолинията – 29,05 м. Проектното газене – 8,43 м, метацентричната височина при пълна водоизместимост – 2,07 м (във флота на САЩ, поради стремеж да не се допуска преобръщане при наводняване, предпочитат по-голяма метацентрична височина, което от своя страна води до рязко бордово люлеене). Метацентричната височина при нормална водоизместимост съставлява 1,82 м. При пълна водоизместимост газенето съставя 9 м. При газене, съответстващо на нормалната водоизместимост, надводния борд се извисява над водолинията на 7,6 м по носа и 4,6 м на кърмата.

Линкорите много добре следват управлението и обладават лоша маневреност – диаметърът на тактическа циркулация съставлява 754 м (около четири и половина дължини на корпуса).

Масата на корпуса, с палубите, съставя 11 348 тона или 41,3%. Корабите се оказват претоварени със 164 тона.

Брониране

Американците за тези дредноути използват системата за защита, наречена „всичко или нищо“, в дадения случай новата схема е все още незабравена стара, използвана за всички американски броненосци до типа „Мейн“. Те решават вместо „разнесената“ броня от плочи с различна дебелина да се върнат към защитата на жизненоважните части на кораба с максимално дебела броня. Такава система предполагала наличието на не по-малко отколкото две трети от дължината на корпуса на висок пояс по водолинията с дебелина, примерно равна на калибъра на главните оръдия340 – 356 мм, с толкова дебели траверси по краищата и дебела бронирана палуба отгоре. Десетте 356-мм оръдия са разположени в четири линейно-терасовидни кули, по две във всеки край. Макар равномерното разположение на кулите по дължината на корпуса да е по-добро от гледна точка здравината, тежката цитадела частично компенсира претоварването на краищата и служи за спомагателен носещ елемент.

Освен тази цитадела или „бронирана кутия“, са защитени само оръдейните кули, рулевия механизъм на самата кърма и бойната рубка.

На дредноутите е поставена броня клас „А“, която се произведена от компанията „Карнеги“, доставяща ѝ бронята за „Ретвизан“ и броня клас „В“, производство на фирмата „Мидвейл“ MNC (Midvale Non-Cemented), тип Mk-1. Вертикалната броня е клас „А“ марка СКС (Carnegie-Krupp Cemented), която е малко по-лоша от германската броня КС а/А (т. нар. „стар „Круп““ производство 1894 – 1906 г.), на Витлеемската стоманолеярна корпорация. Тази броня също така се използва и при постройката на линкорите с 305-мм артилерия и на последните броненосци.

Спрямо резултатите на тестове със стрелба характеристиките на тази броня се показват като недостатъчни, което води до последващи изследвания и подобряване на качествата на броневия материал. В резултат на изследванията е създадена новата марка броня Class A – . Тя се произвежда от „Бетълхем Айрън Уоркс“ и е поставяна на всички последващи типове дредноути.

Главният пояс има дължина 122 м и заема 70,8% от дължината на водолинията.

Полубакът и горната палуба нямат защита.

Настила на главната палуба, от 20-фунтови (12,4 – 12,5 мм) листове мека сименс-мартенова стомана, се защитава от два слоя 50-фунтова броня STS (дебелината на бронепалубата съставлява 62,2 мм), общата ѝ дебелина съставлява 74,7 мм. Както и при всички линкори от онова време, абсолютно не е отчетено пробиването на такава броня от фугасното действие на бойния пълнеж на фугасните снаряди от големите калибри падащи даже под неголеми ъгли: 356-381-мм снаряди пробиват броня с дебелина четвърт от своя калибър (89 – 95 мм). Под главната бронева палуба е разположена противоосколъчната палуба. Над настила на палубата от 20-фунтови (12,4 мм) листове мека сименс-мартенова стомана (МS) лежи един слой плочи 40-фунтова никелова стомана (NS) с дебелина 24,9 мм, общата дебелина на палубата съставя, по такъв начин, 37,3 мм, скосовете на тази палуба имат брониране 49,8 мм: слой 60-фунтова40,8-фунта=1 дюйм=25,4 мм никелова стомана над 20-фунтов (12,4 мм) настил. Носовата бронирана траверса има дебелина 330 мм към върха и 203 мм по долния ръб. Кърмовата – 203 мм. Освен това в кърмовия край, зад главния, има 203-мм пояс за защита на рулевите механизми, който откъм кърмата се затваря с 203-мм траверса. Барбетите на кулите на главния калибър, над броневата палуба, имат дебелина 330 мм и 114 мм над противоосколъчната палуба, където като допълнителна защита служат бордовата и палубната броня. Двуоръдейните кули имат чело с дебелина 406 мм броня клас „В“, първите странични плочи, от стика с челната плоча, имат сложна форма и нееднородна дебелина – 254 – 229 мм, останалите странични, както и задните плочи са по 229 мм и 127-мм покрив от стомана STSСледва да се обърне внимание, че дабълхемската STS се отличава с по-малка бронеустойчивост.. Дебелината на челните плочи на триоръдейните кули съставлява 456 мм хомогенна стомана.

Общата маса на вертикалната броня съставлява 7523,44 т (при „Ню Йорк“ е 7120,8), бронята на горната палуба е 1697,5 т, бронята на долната – 836 т, общото тегло на бронята (както е немската система за разчет) съставлява 10 057 тона или 36% от нормалната водоизместимост, което съответства на британските и японските линкори и е по-малко, отколкото при немските. Общата маса двете палуби (броня, нитове, подложка) съставя 3291 д. тона. Теглото на цялата броня с нитовете и подложката съставя 11 162 д. тона, като дадената цифра не трябва да се сравнява с теглото на бронята при линкорите на другите страни.

Бронезащитата на американските линкори от типовете „Невада“, „Ню Йорк“ и „Уайоминг“, особено на типа „Уайоминг“, напомня „кърпено одеяло“, „съшито“ от материали с различно качество, от различни марки и производители.

Противоторпедна защита Ширината на подводната противоторпедна защита съставлява 3,5 м. Тя включва двоен борд (с разстояние между обшивките 0,89 м), нататък следва празен отсек с ширина 1,906 м, и след това 38-мм противоторпедна преграда, след това празен отсек и филтрационна преграда. Тя е значително по-лоша, отколкото на следващия тип американски дредноути и е фактически безполезна. Нейната здравина е достатъчна, за да може да издържи едва около 100 фунта (45 кг) тротил. Корабите имат двойно дъно, с разстояние между обшивките 0,99 м. В този период, в Германия, е проведена серия изпитания на пълномащабен тестов отсек на линкор. Най-важният резултат от тези експерименти става изводът, че противоминната преграда трябва да се намира на разстояние минимум 4 – 4,5 м от външния бордС. Е. Виноградов Линкоры типа „Вирибус Унитис“. Традиционно противоторпедната защита на ранните американски линкори се смята за нерационална и неефективна (преди да бъде модернизирана) и по устройството си с малко се различава от британската, заради което не следва да се коментира, а първите линкори на САЩ, които получават действително добра защита, са линейните кораби от типа „Тенеси“. Първоначалната противоторпедна защита на линейните кораби от типа „Невада“, заедно с ПТЗ на линейните кораби от типа „Вирибус Унитис“, в междувоенните учебници, се посочва като пример за неефективна защита. Разчетите за устойчивост, в случай на аварийни наводнявания, за типа „Невада“ показват, че величината на метацентричната височина се оказва прекомерна. Важно последствие от избраната стойност на метацентричната височина се явява рязкото люлеене на кораба, което прави корабите неудачни в качеството на артилерийска платформа.

Въоръжение