Саут Дакота (, „Южна Дакота“) са серия линейни кораби на САЩ, развитие на типа „Колорадо“. Всичко през 1920 г. са заложени 6 кораба от този тип. Строителството им е прекратено през 1922 г. в съответствие с решенията на Вашингтонското съглашение за ограничаване на морските въоръжения.
Поръчката за строителството на серията е получена на 4 март 1917 г., корабите са заложени в периода 1920 – 1921 година, на 8 февруари 1922 г. строителството им е прекратено при готовност около 30%, през 1923 г. корабите са разкомплектовани за скрап. Някои от комплектуващите на разглобените кораби се използват за модернизацията на оставащите в строя линкори, което се разрешава от условията на Вашингтонския договор. Броневите плочи на линкора „Индиана“ са използвани за строителството на укрепления в зоната на Панамския канал.
Тези кораби е планирано да бъдат най-големите, тежко въоръжени и бронирани довоенни линкори на САЩ. По скорост (23 възела) са превъзхождани само от японските линкори от типа „Нагато“ и английските от типа „Куин Елизабет“.
Енергетична установка Главна енергетична установка Енергетичната установка на корабите от типа „Саут Дакота“ се отличава само с по-голямата си мощност от турбоелектрическата на типа „Колорадо“ и има много общо със силовата установка на линейните крайцери от типа „Лексингтън“. Два турбоагрегата привеждат във въртене два 28 000-кВт генератора („General Electric“ на „Indiana“ и „Montana“, „Westinghouse“ на останалите) за двуфазен променлив ток. Токът с напрежение 5000 В се подава към 4 електромотора с мощност по 11 200 кВт (15 020 к.с.), въртящи гребните валове. Парата за турбоагрегатите се изработва в осем (дванадесет) котела, всеки в собствен отсек, „Babcock & Wilcox“ с налягане от 285 psiФунта на квадратен дюйм. (1965 кПа; 20 кгс/см²). Корабите имат скорост от 23 възела при мощност на турбините от 60 000 к.с.
Проектната далечина на плаване съставлява 8000 морски мили на ход 10 възела.
Електрозахранване Корабите имат осем турбогенератора с мощност по 500 кВт.
Брониране Горните краища на плочите на пояса се крепят към главната бронирана палуба, набрана от два слоя 70-фунтова специална стомана (STS). Под главната бронепалуба и по цялото и протежение, паралелно на нея, преминава противоосколъчна палуба: 31,7 мм STS върху 12,4 мм мека корабостроителна стомана.
Представители на проекта Название Заложен Корабостроителница Спрян % готовност РазкомплектованBB-49 „Саут Дакота“15.03.1920 г.NYNY08.02.1922 г.381923 г.BB-50 „Индиана“01.11.1920 г.NYNY08.02.1922 г.351923 г.BB-51 „Монтана“01.09.1920 г.MINY08.02.1922 г.281923 г.BB-52 „Норт Каролина“12.01.1920 г.NNSY08.02.1922 г.371923 г.BB-53 „Айова“17.05.1920 г.NNSB08.02.1922 г.321923 г.BB-54 „Масачузетс“04.04.1921 г.BSB08.02.1922 г.?1923 г.
Коментари
Източници
Литература
Външни препратки SOUTH DAKOTA battleships www.wunderwaffe.narod.ru MaritimeQuest South Dakota Class (1918) Class Overview 1918 Contract Plan for the U.S.S. South Dakota (BB-49), South Dakota Class, hosted by the Historical Naval Ships Association (HNSA) Digital Collections NavSource Online – BB-49 South Dakota NavSource Online – BB-50 Indiana NavSource Online – BB-51 Montana NavSource Online – BB-52 North Carolina NavSource Online – BB-53 Iowa NavSource Online – BB-54 Massachusetts