Фридерицианско рококо (нем. Friderizianisches Rokoko, на бълг. също: фридрихско рококо, фридрихово рококо) е историко-регионален художествен стил, разновидност на стила рококо, възникнал в Прусия по време царуването на Фридрих II Велики (1740–1786 г.) и съчетаващ в себе си влияния от Франция и Нидерландия.
Творби
Известни архитектурни творби от ранния период на Фридерицианското рококо са Райнсбергският дворец (1736–1740 г.) и построеното веднага след възкачването на Фридрих II на трона през 1740 г. Ново крило на двореца Шарлотенбург в Берлин, както и (до 1751 г.) отчасти – Потсдамският градски дворец (особено неговия интериор, който до голяма степен днес е погубен). По същото време, като Потсдамският градски дворец, е създаден и дворецът Сансуси в същия град от 1745 г. насетне, който по-късно е разширен с две пристройки – Картинната галерия и Новите палати. Също в този стил са и многобройните паркови съоръжения (Китайският дом (Потсдам), Храмът на дружбата, Храмът на антиките, Обелисковят портал, Хълмът на развалините, Белведерето на възвишението Клаусберг), а като „черешка на тортата“ се явява Новият дворец в Потсдам с неговите т. нар. комуни (отделения за прислуга и гости), което е последният архитектурен проект на Фридрих II Велики, състоял се между 1763 и 1769 г. В Потсдам в стил „Фридерицианско рококо“ са също така Старото кметство, палатът Барберини, Бранденбургската врата, Науерската врата и Кралската конюшня.
В Берлин от своя страна между 1740 г. и 1786 г. в стил „Фридерицианско рококо“ е построен пищният площад „Форум Фридерицианум“, състоящ се от Държавната опера „Унтер ден Линден“, Двореца на принц Хайнрих, църквата „Света Хедвига“ и Старата библиотека. През 1688 г. е положен площадът „Жандарменмаркт“, който от 1773 г. нататък е ограден с нови сгради, сред които е и Френският комедиен дом, а между 1780 и 1785 г. – допълнително и с класицистичните кули на Германската катедрала и Френската катедрала, разположени една срещу друга от двете страни на площада в знак на дружба и равенство между немци и французи. В стил „Фридерицианско рококо“ е и преобразеният между 1751 и 1753 г. Вроцлавски градски дворец (сега – в Полша). Придворни творци са се изявявали, работейки за разни аристократи, оставяйки следи от този стил, например в различни дворци в Берлин и Потсдам или в кралското имение Грос Кройц близо до Потсдам, но той е представен и в домовете на много граждани.
Творци Най-важният майстор-строител в стил „Фридерицианско рококо“ е самоукият „кавалерски архитект“ Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф; един от неговите сътрудници е Фридрих Вилхелм Дитерихс – създателят на терасите на парка Сансуси и ученик на Андреас Шлютер. Самият крал Фридрих II също е взимал участие в проектите на Кнобелсдорф и ги е приправял. Видни архитекти в този стил са и Йохан Готфрид Бюринг и Карл Лудвиг Хилдебранд, които са съдействали при строежа на сградите Сансуси, Новия дворец и Градския дворец в Потсдам; в лицето на Науенската врата, Бюринг създава първата в Германия неоготическа сграда (през 1754/55 г.) Хайнрих Лудвиг Мангер и Карл фон Гонтард довършват Новия дворец. Гонтард и Георг Кристиан Унгер построяват кулите на Германската катедрала и Френската катедрала на берлинския площад „Жандарменмаркт“ и Бранденбургската врата в Потсдам, докато Ян Боуман построява Берлинския дворец на принц Хайнрих и Старото кметство на Потсдам. По-късният период на Фридерицианското рококо достига още веднъж грандиозни висини със строежа на Новия дворец и интериора на Новите палати в Потсдам, въпреки че Ранният Класицизъм до голяма степен определя вкуса на времето, например в замъка Верлиц строен по същото време.
Чрез строежа на кулите на Германската и Френската катедрала на площад „Жандарменмаркт“ в Берлин самият Фридрих дори показва почитание към новия стил; неговият наследник Фридрих Вилхелм II спомага няколко години по-късно за пробива на Класицизма в Прусия чрез строежа на Мраморния дворец в Потсдам с архитект Карл фон Гонтард. В лицето на Карл Готард Лангханс, започнал първоначално в Райнсберг в стила рококо, и на Давид Гили и Михаел Филип Боуман стилът намира своя собствен израз.
Антоан Пен е един от предпочитаните художници, неговият ученик Бернхард Роде твори стенни и таванни живописи (фрески), както и Карл Фридрих Фехелм, а в късния период – Йохан Кристоф Фриш. „Surintendent des ornements“ (от френски: „последовател на орнаментите“) първоначално е скулпторът Йохан Аугуст Нал, до бягството му през 1746 година. Френски художници също са били наемани от време на време, например – Шарл-Амеди-Филип ван Лоо, Жан Лоран Легей или берлинският художник на цветя и плодове Огюстен Дюбюисон.
Като скулптори творят Йохан Петер Бенкерт, Йохан Матиас Готлиб Хаймюлер, Беняамин Гизе, Фридрих Кристиан Глуме, братята Йохан Давид Ренц и Йохан Лоренц Ренц. Мебелите и вратите са направени от братята Йохан Михаел Хопенхаупт старши и Йохан Кристиан Хопенхаупт младши от Саксония, както и братята Хайнрих Вилхелм Шпиндлер и Йохан Фридрих Шпиндлер от град Байройт. Швейцарецът Йохан Мелхиор Камбли изработва бронзови изделия, а щукатури се изработват в късния период от Константин Филип Георг Сартори. Важна роля играят същи творците и продуктите на основаната през 1763 г. „Кралска порцеланова мануфактура Берлин“ (нем. Königliche Porzellan-Manufaktur Berlin).
Изображения
Вижте също
Просвещение Белетаж Краков София Шарлота Хановерска Мраморен дворец в Санкт Петербург Георг Фугер Шьонбрун Ниша Необарок
Категория:Архитектура Категория:Рококо Категория:Прусия