Тѝнос (, старогръцко произношение Тенос) е гръцки остров в Егейско море, 4-ти по големина сред Цикладските острови. В Древността е наричан Островът на ветровете заради силните северни ветрове (мелтеми).Тинос, Енциклопедия Британика
Населението на острова през 2011 г. е 8636 души. «Большая Советская Энциклопедия» – Тинос, т. 25, стр. 559 Площта – 195 km².
География Остров Тинос е разположен между островите Андрос ( на 1,5 km на северозапад), Миконос (на 9 km на югоизток) и Сирос (на 16 km на югозапад). На 10 km на юг от Тинос е малкия остров Риния.
Дължината му от северозапад на югоизток е 27 km, а най-голямата му ширина е 11 km. Бреговете му са предимно скалисти. Изграден е основно от кристалинни скали. Има множество кариери за добив на висококачествен мрамор. Релефът му е предимно планински с максимална височина 729 m (в крайната му югоизточна част), а покрай брега има малки и тесни крайбрежни равнинни участъци.
По-голямата част от острова е покрита със средиземноморски храсти, а по крайбрежието и малките долини се отглеждат лозя, маслини и цитрусови култури. Известен е с живописните си села и църквата „Св. Богородица“ в главния град (Тинос, наричан и Хора – разположен на южното му крайбрежие), която привлича поклонници.
История Най-ранните следи от обитаване на острова са от неолита.TINOS Cyclades, Greece – Stillwell et al. 1976 The Princeton encyclopedia of classical sites. Princeton, N.J. Princeton University Press. Гробове от Ранножелязната (Геометричната) епоха са открити при село Кардиани. По-значителни останки от селище от Ранножелязната, Архаичната и Класическата епоха (8 – 4 в. пр.н.е.) лежат в подножието на връх Ексомбургос. В днешната столица, около църквата „Света Богородица“, са видими укрепления и кули от 5 век пр.н.е., с изменения и надписи по камъните от 3 век пр.н.е. През 4 век пр.н.е. в местността Киония на южния бряг е построено светилище посветено на бог Посейдон и на съпругата му Амфитрита, което просъществува и в римския период, и според Страбон е привличало множество посетители.Страбон, География 10.5.11
Тинос е венецианско владение от 1207 до 1714 г. и османско от 1714 г. основаването на националната гръцка държава през 1821 г. Католическата общност на острова е наследство от венецианския период. Тинос има и силна традиция в обработката на мрамор. Майстори от острова пътуват и работят в Османската империя. След освобождението на Гърция те участват в строежа на обществени сгради в Атина, като Академията и Царския дворец (днес сградата на Парламента),Museum of Marble Crafts – информация и по реставрацията на Акропола. В Пиргос са родени скулпторите Янулис Халепас (1851 – 1938) и Димитриос Филипотис. През 1955 г. в същото селище е основана Школата по изящни изкуства, със специалност мраморна скулптура,A school specializing in marble sculpture Ekathimerini, 16.05.2005 а през 2008 г. е построен Музей на мраморните занаяти.Museum of Marble Crafts – официална страница
Вижте също
Франкократия Финей Цикладска цивилизация Отон I Гръцки Павзаний
Източници