Никола К. Алтъпармаков или Алтипармаков е български общественик и революционер, член на битолския окръжен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Алтъпармаков е роден на 4 май 1867 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на Христо и Илия Алтъпармакови. Неговият роднина Михаил Алтъпамарков превежда редовно суми за целите на ВМОРО. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година Никола Алтъпармаков е доброволец в Българската армия, в Македонския батальон. В 1894 година е учител в Битолската българска класическа гимназия и влиза във ВМОРО, привлечен от Дамян Груев, като е заклет от Атанас Лозанчев.Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 50, 56. Тома Николов пише за него:
Става градски ръководител и член на съдебната комисия при окръжния революционен комитет в Битоля. През 1897 година е арестуван и осъден на 3 години затвор, а през 1905 година – на 101 години. Амнистиран е след Младотурската революция през 1908 година, но през 1909 година отново е арестуван и лежи седем месеца в Битолския затвор. След Междусъюзническата война в 1913 година, когато Битоля попада в Сърбия е арестуван от новите власти и екстрадиран в България, където се заселва в София.
Умира на 27 октомври 1927 година.
Вижте също Антон Алтънпармаков Иван Алтъпармаков
Външни препратки „Предателството на Петър Котев Лигушов и спасяването на комитетската архива от централното училище в Битоля“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. 1, книга 5, София, октомври 1927 година
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Родени в Битоля Категория:Български общественици от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Починали в София Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Български имигранти от Македония в София