Грамотата на сръбския крал Стефан Урош II Милутин за скита „Света Петка“ () е дарствен хрисовул, издаден около 1300 г., с който сръбският крал възстановява властта на Хилендарския манастир върху монашеския скит „Св. Петка“ до село ТморанеСрещано още като Тъморане и Тморяне, а също и като Морани и Оморане (); днес село Морани, Скопие, и върху неговите владения, които за целта са потвърдени и увеличени с нови имоти и още зависимо население. Грамотата се съхранява в архива на манастира Хилендар в Света гора под номер 6, топографска сигнатура А 3/2. От съдържанието на документа става ясно, че въпросният монашески скит е основан и надарен първоначално от българския болярин Прибо през 30-те години на XIII в., когато Скопската област се е намирала в пределите на Българската държава.

Исторически контекст Монашеският скит „Св. Петка“ е основан от българския протосеваст Прибо през 30-те години на XIII в., когато Скопие и прилежащата му област се намират в границите на Българското царство при цар Иван Асен II. През 1258 г., когато областта вече била превзета от сърбите, Тморане и скитът били подарени от крал Стефан Урош I на манастира Хилендар. На следващата година ромеите превзели отново Скопската област и отчуждили Тморане и обителта от владенията на Хилендар. Така през 1300 г., когато Скопие и областта му отново се намирали в пределите на Сръбската държава, крал Стефан II Милутин отново предал на Хилендар скита „Св. Петка“ заедно с лозето му и нивите, както и с обширни землища, в които попадали селата Тморане и Вораша. Освен това имотите на скита били увеличени, като към тях сръбският крал прибавил още част от бивш имот на протосеваст Прибо и една гора. Освен имоти и зависими хора, скитът получил и данъчен имунитет, като хората и имотите му били освободени от светски данъци и повиности. За тази цел от канцеларията на сръбския крал издали хрисовул, който бил предаден на монасите от Хилендар. Дареното от Милутин било признато от Андроник II Палеолог през 1324 г. и от крал Стефан Душан – през 1348 г.

Характеристики Грамотата е изписана с черно мастило върху пергамент с размер 240 x 665 мм. Писмото е уставно. Документът завършва с подпис на краля, изписан с червено мастило. Кръстовете преди и след кралския подпис, инвокационният кръст и инициалът в началото на текста също са изписани с червено мастило.

Документът е снабден със златен кралски печат, прикрепен посредством червена, неусукана копринена връв, прекарана през два прореза в долната част на пергамента. Диаметърът му е 35 x 36 мм. От лицевата страна на печата в цял ръст е изобразена фигурата на краля, стоящ върху подножник (супедион). На главата си носи заострена зърнеста корона с препендули. В дясната си ръка кралят държи скиптър, завършващ с дванадесетокрилен кръст, а лявата си ръка е поставил на гърдите. Легендата в полето заема пет реда и пресича образа на краля. Надписът гласи: (В ХРИСТА БОГА ПРАВОВЕРНИ ЦАР СТЕФАН НА ВСИЧКИ ЗЕМИ СРЪБСКИ). Върху реверса на печата в цял ръст, стъпил върху подножник, е изобразен свети Стефан Първомъченик с ореол около главата, кандилница в дясната ръка и потир в лявата. Легендата от тази страна е разположена хоризонтално в полето и заема неравномерно четири реда, които прескачат през фигурата на светеца. Надписът гласи (СВЕТИ СТЕФАН ПЪРВОМЪЧЕНИК ОРГ), като последната дума най-вероятно е съкратено изписване на думата архидякон.

Грамотата няма дата. Отнасянето ѝ към 1300 г. е въз основа на фактологични податки от съдържанието ѝ. Особеност на писмото ѝ са случаите на употреба на буквата ю вместо ꙋ и ѹ (страню, о(ть)цю), както и на ѧ (грѧдомь).

В полето на документа има маргинални бележки от по-късно епоха: бележка от XIV век: бележка на монаха Никандор: Сеи хрисовꙋль єсть кралѧ Стефана Оуроша II Милутинапрозвището Милутина е добавка от XX век. Виж: и дань есть монастырю нашемꙋ и пишеть в' немь како дарꙋеть село Тморани оу Скопиіѧ с' церковію Светыѧ Петкы со всѣми окресности еѧ, и оутверждаеть хрисовꙋлемь симь тамошнѧѧ.

бележка от XX век: Бр. 10

Текст на грамотата на средновековен сръбскиС някои изключения, текстът на оригинала тук е по:

превод на български език

Издания

Бележки

Източници

Категория:Извори за българската история Категория:История на Македония Категория:История на Сърбия Категория:Исторически документи Категория:Община Студеничани Категория:Хилендарски архив Категория:Средновековни сръбски текстове