Ѝтало Калвѝно () е италиански писател, есеист и журналист.

В последните десетилетия на ХХ век придобива световна известност, като през 80-те години е най-превежданият съвременен италиански писател и често е сочен като кандидат за Нобелова награда за литература. Сред най-известните му книги са трилогията „Нашите предци“ (1952 – 1959), сборникът разкази „Космически комедии“ (1965) и романите „Невидимите градове“ (1972) и „Ако пътник в зимна нощ“ (1979).

Биография Итало КалвиноЗа схематична автобиография, без дати и в обем страница и половина, виж Автобиография в българския сборник от негови работи Невидимите градове, с. 324 – 325. е роден в Сантяго де Лас Вегас, днес част от Хавана в Куба, в семейството на италиански учени агрономи, които скоро се завръщат в родината си. Детството му преминава в Санремо, където завършва и средно образование.

През 1941 г. се записва в Торинския университет, където първоначално започва да следва агрономия, при все че вече го влече литературата. През 1943 г. се прехвърля в Университета на Флоренция и дори взима още три изпита по агрономия. През 1944 г. става член на Италианската комунистическа партия. През 1944 – 1945 г. участва активно в антифашистката съпротива (присъединява се към т.нар. „Гарибалдийски бригади“), а след края на войната решава да се посвети на писането: записва се в литературния факултет на Торинския университет и през 1947 г. се дипломира с магистърски труд върху Джоузеф Конрад.

Започва работа в издателския бранш като сътрудничи и на различни вестници. В края на 1951 г. прекарва два месеца в Съветския съюз като кореспондент на вестник „Унитà“. Докато е в Москва, научава за смъртта на баща си на 25 октомври.

Първите няколко книги, които Калвино пише, са в духа на италианския неореализъм. През 50-те години отслабва интересът му към каузата на левицата и той се преориентира към един по-скоро приказно-фантастичен жанр; издава „Разполовеният виконт“, „Баронът по дърветата“ и „Несъществуващият рицар“.Трите текста са обединени в изданието I nostri antenati (1960) – „Нашите предци“.

През 1964 г. посещава Куба, където сключва брак с аржентинската преводачка Естер Юдит Сингер и се запознава с Че Гевара. През същата година се установява в Париж, където се свързва с литературния авангард и се увлича по структурализма. Става член на Улипо, „Работилницата за потенциална литература“ и се запознава с Елио Виторини, Ролан Барт, Реймон Кьоно и други. Започва да пише есета и успешно да експериментира с литературните форми, което му носи успех. След началото на 70-те години Итало Калвино е най-превежданият съвременен италиански автор.

През 1975 г. е избран за почетен член на Американската академия, а на следващата година получава Австрийската държавна награда за европейска литература. През 1981 г. става Командор на Ордена на почетния легион.

В 1985 г. умира от мозъчен кръвоизлив, докато подготвя „Американските лекции“, четенето на които тогава предстои. Те са издадени посмъртно, както и други негови произведения.

Произведения Романи Il sentiero dei nidi di ragno, 1947 Il visconte dimezzato, 1952Разполовеният виконт, в: Нашите предци, изд. „Колибри“, 2014, Il barone rampante, 1957 Баронът по дърветата, изд. „Отечество“, 1979; и в: Нашите предци, изд. „Колибри“, 2014 La speculazione edilizia, 1958в Италианска история. ОФ, 1973 Il cavaliere inesistente, 1959Несъществуващият рицар. изд. „Народна култура“, 1966; и в: Нашите предци, изд. „Колибри“, 2014 I nostri antenati (Il cavaliere inesistente; Il visconte dimezzato; Il barone rampante), 1960Нашите предци, изд. „Колибри“, 2014, La giornata d'uno scrutatore, 1963 Marcovaldo ovvero Le stagioni in città, 1963Марковалдо, или сезоните в града, изд. „Жанет 45“, 2017, прев. Нева Мичева, Le città invisibili, 1972Невидимите градове, в: Невидимите градове,Изданието с това заглавие представлява сборник, съдържащ Невидимите градове, Паломар и 33 кратки есета. изд. „Народна култура“, 1990 Il castello dei destini incrociati, 1973 (вкл. и La taverna dei destini incrociati, добавен от автора за това издание) Se una notte d'inverno un viaggiatore, 1979Ако пътник в зимна нощ, София: Колибри, 2008 и 2024, прев. Нева Мичева, Palomar, 1983Паломар, изд. „Колибри“, 2022, прев. Божан Христов, ; в Невидимите градове, изд. „Народна култура“, 1990

Разкази и сборници с разкази Ultimo viene il corvo, 1949. La formica argentina, 1952 (разказ) L'entrata in guerra, 1954. Fiabe italiane, 1956. (сборник с приказки) I giovani del Po, 1958 (разказ) I racconti, 1958. La gran bonaccia delle Antille, 1957 (разказ) La nuvola di smog e La formica argentina, 1965 Le cosmicomiche, 1965Космически комедии, изд. „Хр. Г. Данов“, 1976; Изд. „Колибри“, 2016. Ti con zero, 1967 La memoria del mondo e altre storie cosmicomiche, 1968 Gli amori difficili, 1970Трудни любови, изд. „Колибри“, 2023, Cosmicomiche vecchie e nuove, 1984 Sotto il sole giaguaro, 1986 Flirt prima di battersi, 1946 (неиздаван разказ, публикуван във вложката за култура Robinson (в. „Република“) n. 180 от 16 май 2020; издаден в Il sentiero dei nidi di ragno, Mondadori, 2020) Il teatro dei ventagli, 2023 Третият е още жив, София: Партиздат, 1965 (разкази) Приключението на един поет, изд. „Народна култура“, 1984 (разкази)

Публицистика Taccuino di un viaggio in URSS di Italo Calvino, 21 статии, 1952. Vittorini. Progettazione e letteratura, 1967; после Milano, All'insegna del pesce d'oro, 1968. Appunti sulla narrativa come processo combinatorio, 1968. Tarocchi. Il mazzo visconteo di Bergamo e New York, 1969. Orlando furioso di Ludovico Ariosto raccontato da Italo Calvino con una scelta del poema, 1970. La tradizione popolare nelle fiabe, 1973 Autobiografia di uno spettatore, 1974 Una pietra sopra. Discorsi di letteratura e società, 1980 Collezione di sabbia, Milano, Garzanti, 1984 Lezioni americane: Sei proposte per il prossimo millenio, 1988 Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие, изд. „Колибри“, 2012, прев. Нева Мичева, Sulla fiaba, a cura di Mario Lavagetto, 1988 La strada di San Giovanni, 1990 Perché leggere i classici, 1991 Prima che tu dica «Pronto», 1993 Eremita a Parigi. Pagine autobiografiche, 1994. [творбата Eremita a Parigi, която дава името на посмъртния сборник, е издадена през 1974] Mondo scritto e mondo non scritto, 2002 Il libro dei risvolti, a cura di Chiara Ferrero, 2003. извън търг. мрежа, 1000 бройки Il libro dei risvolti. Note introduttive, quarte di copertina e altre scritture editoriali, 2023, ISBN 978-88-047-6652-0 Un ottimista in America, 1959-1960, 2014, ISBN 978-88-046-4487-3 По въпроса за превода (статия), Теоретични въпроси на превода, n. 18/ 2016, с. 21-32 Prefazioni a Shakespeare, 2020. Извън търг. мрежа, 1000 бройки. Dalla favola al romanzo. La letteratura raccontata da Italo Calvino, 2021, ISBN 978-88-047-3209-9. [сборник с текстове, публикувани в антология от 3 тома La Lettura, излязла за Zanichelli между 1969 и 1972, плюс няколко оригинални страници върху „Годениците“] Guardare. Disegno, cinema, fotografia, arte, paesaggio, visioni e collezioni, 2023, ISBN 978-88-047-6570-7 Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото. (Есета),София: Колибри ISBN: 978-61-902-1495-3

За него

Benussi, Cristina (1989). Introduzione a Calvino. Rome: Laterza. Bartoloni, Paolo (2003). Interstitial Writing: Calvino, Caproni, Sereni and Svevo. Leicester: Troubador. Bloom, Harold (ed.)(2002). Bloom's Major Short Story Writers: Italo Calvino. Broomall, Pennsylvania: Chelsea House. Cannon, JoAnn (1981). Italo Calvino: Writer and Critic. Ravenna: Longo Press. Carter III, Albert Howard (1987). Italo Calvino: Metamorphoses of Fantasy. Ann Arbor, Michigan: UMI Research Press. Chubb, Stephen (1997). I, Writer, I, Reader: the Concept of the Self in the Fiction of Italo Calvino. Leicester: Troubador. Gabriele, Tomassina (1994). Italo Calvino: Eros and Language. Teaneck, N.J.: Fairleigh Dickinson University Press. Jeannet, Angela M. (2000) Under the Radiant Sun and the Crescent Moon. Toronto: University of Toronto Press. Markey, Constance (1999). Italo Calvino. A Journey Toward Postmodernism. Gainesville: Florida University Press. —. Interview. „Italo Calvino: The Contemporary Fabulist“ in Italian Quarterly, 23 (spring 1982): 77 – 85. Pilz, Kerstin (2005). Mapping Complexity: Literature and Science in the Works of Italo Calvino. Leicester: Troubador. Ricci, Franco (1990). Difficult Games: A Reading of 'I racconti' by Italo Calvino. Waterloo, Ontario: Wilfrid Laurier University Press. – (2001). Painting with Words, Writing with Pictures. Toronto: University of Toronto Press. ISBN 0-8020-3507-8

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки Официален мемориален сайт Outside the Town of Malbork , мемориален сайт Domenico Scarpa, CALVINO, Italo. В: Dizionario Biografico degli Italiani, 2013 Italo Calvino. В: I Classici Italiani Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Итало Калвино, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано

Калвино в сайта на българските му издатели, „Колибри“ Васил Димитров, „Невидимите градове“: Книга на месец юни 2019 г., сайт на Читателския клуб на НБУ Текстове на Итало Калвино в „Литературен клуб“

Категория:Италиански романисти Категория:Италиански автори на исторически романи Категория:Италиански автори на разкази Категория:Италиански есеисти Категория:Италиански писатели фантасти Категория:Италиански фентъзи писатели Категория:Писатели магически реалисти Категория:Писатели постмодернисти Категория:Италиански журналисти Категория:Италиански комунисти Категория:Атеисти Категория:Участници в Съпротивата през Втората световна война Категория:Носители на литературни награди на Австрия Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Торински университет Категория:Родени в Хавана Категория:Починали в Сиена Категория:Починали от инсулт