Железният кръст (, ЕК) е орден, учреден на 10 март 1813 г. от пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840) за особени заслуги в борбата срещу войските на френския император Наполеон I.

Описание Това е първият пруски орден с 2 степени, с който могат да се награждават всички военни чинове, независимо от произхода им. Представлява черен тевтонски кръст от чугун със сребърен кант. Предната страна на първия кръст е гладка, а на гърба му, в горната част, са инициалите на краля FW (Friedrich Wilhelm) с корона, в средата има три дъбови листа, а в долната част числото 1813. орденът 2-ра степен има черна лента с бял кант, която се закача на илик за копче, а орденът 1-ва степен се закача направо в лявата страна на гърдите. големият кръст (Grosskreuz des EK), предназначен само за военачалниците, се носи на лента около врата.

По заповед на краля, от 1838 г. орденът се носи с гладката страна отзад.

Железният кръст е обновяван няколко пъти – през 1870, 1914 и 1939 г. При първите два от тях, на предната страна в средата са поставени инициалите на императора W (Wilhelm), а при третия – пречупения кръст, символ на управляващата Националсоциалистическа партия, и в долната част е отбелязана годината. Освен това лентата става червена с тесен бял и черен кант. През Втората световна война броят на степените се увеличава. Той е първоначално четири: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст (Ritterkreuz des EK) и голям кръст.

В края на войната броят на степените е осем: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст, рицарски кръст с дъбови листа, рицарски кръст с дъбови листа и мечове, рицарски кръст с дъбови листа, мечове и брилянти, рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти и голям кръст.

Използван през световните войни като масово отличие, в повечето случаи даван при строги критерии, за истински прояви на храброст, Железният кръст се приема за символ на германския милитаризъм. След 1945 г. във ФРГ носенето на Железния кръст е разрешено само ако пречупеният кръст е заличен. В тази насока, през 1957 властите във ФРГ официално въвеждат заместител на Железния кръст от Втората световна война – пуснати са емисии на всички степени, като вместо свастика имат дъбови листа.

Наградени българи Цар Фердинанд I, 1915 г. Генерал Иван Колев Генерал Никола Жеков Генерал Пантелей Киселов Генерал Константин Жостов, 1916 г. Генерал Стефан Тошев Генерал Стефан Нерезов Генерал Христо Николов Луков Генерал Петър Тантилов Генерал Тодор Радев, 1917 г. Генерал Александър Танев Генерал Александър Протогеров Полковник Иван Николов Жабински, 1917 г. Полковник Петър Дървингов, вер. 1917 г. Подполковник Сава Стоянович, 1917 г. Майор Симеон Недялков Попов, 1917 г. Капитан Георги Радков, 1917 г. – офицер от артилерията Капитан Цветан Мумджиев, март 1917 г. – офицер от артилерията Капитан Никола Лефтеров, 1 април 1917 г. Подпоручик Владимир БаланБалан кове първата победа във въздушен двубой, armymedia.bg Подпоручик Васил Дончев Владев, 1918 г. Подпоручик Тодор Александров Подпоручик Стоянка Йончовска, 1943 г. Поручик Стоян Стоянов – летец-изтребител, 1943 г. Поручик Христо Кръстев – летец-изтребител, 1943 г. Подпоручик Петър Бочев – летец-изтребител, 1943 г. Генерал Никола Михов, 1943 г. Подпоручик Иван Сирашки, 1943 г.

Галерия

Вижте също Сребърна пластинка към Железния кръст

Източници

Външни препратки

Въздушните асове Петър Бочев, Чудомир Топлодолски, Стоян Стоянов и Христо Кръстев пред хангар на летище Божурище