Велгощи (в местния говор Велгошчи, ) е село в община Охрид, Северна Македония.
География Велгощи е разположено в подножието на Петрина планина, североизточно над град Охрид на надморска височина от 721 m. Велгощи е на практика квартал на Охрид – от центъра на Охрид до центъра на Велгощи има 3 km, като границата между тях е мостът на суходолицата Сушица. Селото е под ридовете На Плюска, Горни лозя, Цървени камчиня, Олмец, Костене и Чардак. На запад, югозапад и северозапад селото е отворено към Охридската котловина.
Етимология В надписа от „Св. св. Константин и Елена“ в Охрид, която според Димче Коцо е от 1477 година, името на селото е споменато като Велгости (τῆς Βελγόστῆς) и Велегости (είς τοὺς Βελλιγόστας). Селото е споменато в XVI век в Слепченската кондика три пъти като Велгощи. Същата форма присъства на картата на Йохан Георг фон Хан, докато в текста му е Велгош.
Най-вероятната етимология на името Велгощи е от праславянските *velьjь, велик, голям, и *gostъ, гост или „големи, важни гости“. Сходни имена на села и реки има в Русия (Велегоща, Вельгош), Чехия (Велихощ, Velihošt), Албания (Велагощи, Velagošti), Гърция (Велигости, Βελιγοστή).
Традиционното предание в селото гласи, че един от първите жители на селото бил някой си Веле, който гледал овце и кози. Покрай неговата кошара минавал пътят от Охрид за Ресен. Търговците редовно се отбивали при Веле да се отморят, когато се връщали от Ресен или от някъде другаде. Търговците със задоволство говорели как „Веле гощава“ и при сливането на двете думи се е получило името Велгощи.
История В Османската империя Остатъци от селища има в местностите Само Куки и В Илинец.
В преброяване на Охридския санджак от 1582 година Велгощи има 93 семейства и 3 ергени или общо 468 жители християни.
В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 164 лица (мъже) във Велгощи са данъкоплатци, като един от тях е от най-висока категория, 135 - от средна категория, а 28 - най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 19. От дефтер от 1846-1847 година става ясно, че 22 данъкоплатци от средна категория и един от най-ниска отсъстват от селото и са в Цариград.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 98-99.
През XIX век Велгощи е голямо почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Велгощи (Velgoschti) е посочено като село със 190 домакинства с 530 жители българи и 10 мюсюлмани. През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.
През учебната 1893/1894 година във Велгощи функционира българско смесено начално училище със забавачка, в което се обучават 50 ученици - 34 момчета и 16 момичета.Статистика на българските училища в Европейска Турция (Македония и Одринско) за учебната 1893-1894 година, Пловдив, Печатница Съгласие, 1895, с. 22.
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Велгощи има 1190 жители българи християни и 30 жители българи мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велгоще е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак със 183 къщи.
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Велгощи има 1440 българи екзархисти и функционира българско училище.
Велгощи участва активно в Илинденското въстание. Четата на селото под командването Иван Шапкаров заедно с четите на околните села дава две сражения на турците на 27 юли и на 31 август 1903 година. На 26 юли 1903 година Велгощи е опожарено от турски аскер, който извършва изключителни жестокости в селото – няколко души са разпънати на кръст, други, включително деца, са изгорени живи. След въстанието от някогашните 250 къщи са възстановени 120.
През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Стефан Шукар, а за членове на управлението - Димо Йордан и Георги Шапкар.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 257.
В 1911 година селото отново е разрушено от силно земетресение. При избухването на Балканската война в 1912 година 45 души от Велгощи са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Трима жители на селото, служещи в Българската армия – Илия Димов, Тодор Велянов (от Македоно-одринското опълчение) и Стоян Иванов Ангелов (от Осми пехотен полк), загиват или почиват по време на Балканските войни.ДВИА, ф.39, оп.1, а.е.7, л. 148 , ДВИА, ф.39, оп.1, а.е.15, л.23 , ДВИА Ф.39, оп.1, а.е.14, л.139
В Сърбия и Югославия
След края на Междусъюзническата война Велгощи попада в Сърбия. През септември 1913 година заедно с цяло Охридско взима участие в Охридско-Дебърското въстание в четата на велгощанина Андон Шибаков и на 12 септември в селото за една седмица е установена българска власт. На 19 септември Велгощи заедно с околните села е опожарено, а четите на ВМРО се оттеглят към Албания. Сръбските войски решават да направят от Велгощи, наречено от тях Малката София пример за назидание и във Велгощкото клане са извършени страшни жестокости – всички възрастни мъже в селото са събрани на площада и всеки пети е разстрелян. Загиват общо 40 души.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Велгощи има 950 жители и е център на община в Охридска околия на Охридски окръг, в която влизат Велестово, Лесковец, Рамне и Скребатно.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54. Български кметове са Ангел Шапчески и Андон Шибаков.
В 1918 година след разгрома на България Охридско е върнато на Сърбия, която в края на годината се трансформира в Кралството на сърби, хървати и словенци. Първият председател на Велгощката община, в която влизат Скребатно, Лескоец, Рамне и Весестово, е Ламбе Шенгулов, а след него Ангел Шапчески. По-късно Велгощката и Пещанската община се сливат в Галичка община, чийто председател е Ламбе Шенгулов. На изборите в 1934 година е избран Ташко Лятков, а последният председател е Спас Марков от Лескоец.
В 1924 година Йован Хадживасилевич пише за Велгошти:
През 20-те велгощани активно участват в съпротивата на възстановената ВМРО срещу новия сръбски окупатор. На 8 май 1923 година при Велгощи четата на войводата Любен Огнянов се сражава със сръбски части, като сърбите се оттеглят с няколко жертви. На 18 юли 1925 година четата на Наум Йосифов дава голямо сражение на сръбската жандармерия, която отстъпва с няколко жертви. Това сражение кара сръбският военен комендант в Охрид Лазаревич да да иска бързо десет хилядна войска от Битоля и Скопие, „за да не се получи това, което стана в 1913“.
След разгрома на Югославия от Нацистка Германия през април 1941 година Велгощи заедно с Охрид попада в италианската окупационна зона. След дълги преговори и натиск от страна на германската дипломация италианците отстъпват на България района на Охрид и на 15 май 1941 година във Велгощи влизат български войски. Местна легенда разказва как в 1941 известните с овощарството си велгощани не яли нито ябълки, нито пили ябълкова ракия, защото когато чули, че българските войски идват от Ресен към Охрид нямали цъфнали цветя и затова начупили всички цъфнали ябълкови клонки, за да постелят с тях няколко километра от пътя към Ресен.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кръстю Ив. Билянов от Струга е български кмет на Велгощи от 21 март 1941 година до 9 септември 1944 година. В 1942 година в селото е открит клон на Съюза за закрила на децата.Централен държавен архив, ф. 264К (Министерство на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) (1879–1944)), оп. 2, а.е. 9248.
Кмет е бил и на Галичичка община, в която влизат селата Велгощи, Скребатно, Лескоец, Рамне и Велестово.
В 1961 година селото има 1558 жители, от които 1533 северномакедонци и 14 албанци, а в 1994 година броят на жителите се увеличава на 2241, от които 2210 македонци, 8 власи, 6 сърби и 3 цигани. Според преброяването от 2002 година селото има 3060 жители.
Националност Всичко северномакедонци 3002 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 10 сърби 8 бошняци 0 други 40
Забележителности
Над селото на рида Олмец се намира известният манастир „Света Петка“, а още по-нагоре в планината църквите „Свети Илия“ и „Свети Никола“. В манастира „Света Петка“ над селото всяка година се провежда художественият фестивал „Цвет и корен“. Манастирската църквата „Света Петка“ е изградена „по повеление на цар султан Абдул Хамид с помощта на народа, по времето на игумен отец Наум Илинчев, на 22 май, лето 1890“. На два километра от манастира „Света Петка“ и на около час и половина път пеша от Велгощи се намира малката скална църква „Света Богородица“. Тази монашеска обител е разположена в естествена пещера с неправилна форма в южните склонове на рида Олмец. Достъпът до църквата е изключително труден. Велгощани посещават църквата на Свети Великомъченик Тодор. Запазените около олтара фрагменти от фрески са от XIV век, дело на Охридската художествена школа. Църквата „Свети Пантелеймон“, по известна като „Свети Климент“ е от 1872 година. На 25 май 1974 година е осветен темелният камък, а в 1975 година и готовата църква „Свето Преполвение“ от страна на митрополит Ангеларий Дебърско-кичевски. Фреските са дело на Драган Ристески от Охрид и Мариан Ристески от Велгощи. Преосветена е от страна на митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски в 1996 година. Църквата „Света Неделя“ започва да се гради в 1981 година, а е осветена в 1987 година от владиката Тимотей. Изписана е отчаски от Драган Ристески, а отчасти от Мариан Ристески. Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1983 година и осветена в същата година от владиката Тимотей. На 22 май 1995 година е осветен темелният камък, а на 20 май 2007 година и готовата църква „Свети Никола“ от страна на митрополит Тимотей Дебърско-кичевски. Фреските са дело на Мариан Ристески. На около един километър североизточно от Велгощи на едно било се намира манастирът „Свети Илия“. Автор на живописта е Рафаил Кръстев Коловски от Лазарополе. Църквата е обновена в 1970 година с помощта на населението на Велгощи. На селото е кръстено популярното в Охридско Велгощко хоро. На 24 юни 1979 година футболният отбор на Велгощи ФК „Илинден 1903“ побеждава „Младост“ от село Вапила със 134:0 и така влиза в Световните рекорди на Гинес.
Личности
Родени във Велгощи Андон Шибаков (1883 – след 1946), български революционер Аце Мургов (? – 1903), български революционер Весела Мукоска-Чинго (р. 1945), северномакедонска юристка Георги Ковачев (1891 – 1945), български военен деец, командващ Четвърта преславска дивизия Глигор Секулев (? - 26 януари 1903), четник в Охридската чета загинал при Конско Евтим Шокаров, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, бакалин, IV отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина, орден „За храброст“ IV степен Живко Чинго (1936 – 1987), писател от Социалистическа Северна Македония Иван Шапкаров (1868 – 1903), български революционер от ВМОРО Илия Шапкарев (1931 – 2013), математик от Република Македония Йонче Шапкарев (1926 – 2008), биолог от Република Македония Лазар Стефанов (1881 – 1903), български революционер Ламбо Мургов (1878 – 1946), български революционер Миряна Секуловска (р. 1960), северномакедонски политик, депутат от ВМРО-ДПМНЕ Никола Кърлески (1937 – 2012), виден северномакедонски юрист, конституционен съдия Пейчин Анастасов (1886 – 1940), български революционер Ристо Шапкар (р. 1931), северномакедонски фотограф Ставре Христов Китанов (? – 1913), български революционер, четник на Петър Чаулев и Антон Шибаков, участник в Охридско-Дебърското въстание, след чийто разгром е разстрелян от сърбите във Видобища Христо Ангелов (1880 – 1943), български революционер