Св. св. Кирил и Методий (, на старобългарски: Кѷриллъ и Меѳодїи) са двама братя богослови, родени в Солун, Византийска империя през IX век, които развиват своята мисионерска дейност като проповедници на християнството.
За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени славянските апостоли. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която първоначално служи за писменост на старобългарски език, а кирилицата (по името на Св. Кирил) е създадена след смъртта им в Преславската книжовна школа на базата на графичността на гръцката писменост.
Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славянски народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Ранни години Братята са родени в Солун, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като ЛъвСпасов, Людмил. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България – Том І, Световна библиотека, 2008, стр. 29. (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник-управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Според някои автори, родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун.Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. 2001 – 05, s.v. „Cyril and Methodius, Saints“; Encyclopædia Britannica, Encyclopædia Britannica Incorporated, Warren E. Preece – 1972, p.846, s.v., „Cyril and Methodius, Saints“ and „Eastern Orthodoxy, Missions ancient and modern“; Encyclopedia of World Cultures, David H. Levinson, 1991, p.239, s.v., „Social Science“; Eric M. Meyers, The Oxford Encyclopedia of Archaeology in the Near East, p.151, 1997; Lunt, Slavic Review, June 1964, p. 216; Roman Jakobson, Crucial problems of Cyrillo-Methodian Studies; Leonid Ivan Strakhovsky, A Handbook of Slavic Studies, p.98; V.Bogdanovich, History of the ancient Serbian literature, Belgrade, 1980, p.119The Columbia Encyclopaedia, Sixth Edition. 2001 – 05, O.Ed. Saints Cyril and Methodius "Cyril and Methodius, Saints, 869 and 884, respectively, „Greek missionaries, brothers, called Apostles to the Slavs and fathers of Slavonic literature.“Encyclopædia Britannica, Major alphabets of the world, Cyrillic and Glagolitic alphabets, 2008, O.Ed. „The two early Slavic alphabets, the Cyrillic and the Glagolitic, were invented by St. Cyril, or Constantine (c. 827 – 869), and St. Methodius (c. 825 – 884). These men were Greeks from Thessaloniki who became apostles to the southern Slavs, whom they converted to Christianity.“ Съществува хипотеза за славянски произход на майката на двамата братя.Павлов, Пламен. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България – Том І, Световна библиотека, 2008, стр. 29.Кирило-Методиевска Енциклопедия. БАН, С., 2003Kazhdan, Alexander P. (1991). The Oxford dictionary of Byzantium. New York: Oxford University Press. p. 507. ISBN 0-19-504652-8. „Constantine (Cyril) and his brother Methodius were the sons of the droungarios Leo and Maria, who may have been a Slav.“ Методий, най-възрастният брат в семейството със седем сина, е роден през 815 година. Константин, който е най-малкият син, е роден през 827 година; приема името Кирил и монашество към края на живота си в Рим.Кирилл и Мефодий, равноапостольные, учители Словенские
Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотета Теоктист (Theoktistos, Θεόκτιστος; † 20 ноември 855), влиятелна личност в Империята (logothetes tou dromou, главен министър и регент на Михаил III). Теоктист съвместно с другия регент, Варда, разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа.
През 843 година Кирил заминава по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.
Мисии Виж Константин-Кирил Философ и Методий.
В края на 855 г. и началото на 856 г. Кирил е изпратен от управниците на Византийската империя със специална мисия при сарацините в Багдадския халифат. Тази мисия има за цел да защити християнството от нападките на мюсюлманите. С нея той поставя началото на своята дейност сред по-близки и далечни народи.
860 г. – Втора мисия при хазарите. В тази мисия взема участие и Методий. От описанието на дейността на солунските братя става ясно, че задачата им е много по-мащабна и обхваща не само земята на хазарите, но и други области на днешните Украйна и Южна Русия. Кирил и Методий избират за център на дейността си град Херсон, разположен на югозападния бряг на Крим.
Пребиваването им в Херсон е свързано и с издирването на мощите на свети Климент, измъчван и погребан там. Тези мощи по-късно изиграват голяма роля за създаването на авторитет на братята в Западния свят. Откритите мощи са на един от най-ранните дейци на християнската църква – св. ап. Климент Римски, първосвещеник на християните в още езически Рим. Св. ап. Климент е епископ и на СердикаИстория на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г., след което става един от първите римски папи.
863 – 867 г. – Мисия на Кирил и Методий във Великоморавия при княз Ростислав. Моравската мисия е по покана на моравския княз Ростислав, който решава да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ростислав иска да славянизира църквата, като съдаде славянско духовенство и славянско богослужение, основано на единна славянска писменост. Византийските управници удовлетворяват молбата на Ростислав и изпращат в Моравия вече изтъкнатите като мисионери и работили сред славянството братя Кирил и Методий. Във Великоморавия Кирил и Методий водят непрекъсната борба срещу триезичната догма (богослужение единствено на гръцки, латински и еврейски) и започват да изграждат славянска християнска църква и училище, да разпространяват славянската писменост. Натъкнали се на трудности в своята дейност, те отиват в Рим.
869 г. – На 14 февруари в Рим Кирил умира. Погребан е в базилката Сан Клементе.
873 г. – Папа Йоан VIII ръкополага Методий за архиепископ на Велика Моравия. Борби на Методий срещу интригите на немското и римското духовенство.
885 г. – На 6 април Методий умира във Велехрад, Велика Моравия, и най-вероятно е погребан в епископската църква.
886 г. – Учениците на Кирил и Методий – Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий са изгонени от Великоморавия. Радушен прием за Климент, Наум и Ангеларий в България от княз Борис.
След 886 г. – Дейност на Климент в югозападните български земи (област Кутмичевица, дн. Северна Македония, Гърция и Албания). По заръка на княз Борис е изпратен в Кутмичевица, за да развива книжовна дейност. Под ръководството на княз Борис в българската държава се оформят два големи книжовни центъра – единият е в Плиска (североизточните предели на България), другият е в Северна Македония, Гърция и Албания (обл. Кутмичевица, югозападните български земи). И в двете книжовни средища се строят църкви, манастири, превежда се книжнина на славянски език.
Краят на IX век – Създаване на кирилицата на основата на гръцката унциална (заглавна) писменост. Това се свързва с името на Климент Охридски. Преминаването от глаголица на кирилица е труден процес. Княз Борис подкрепя Климент в книжовната му дейност по създаване на кирилицата. Новата азбука е много по-лесна за писане и включва всички особености на българския език при писмено изразяване. Българският народ вече се сдобива със своя писменост и книжнина и става неизменна част от християнството.
Памет На Кирил и Методий е посветена най-голямата библиотека - Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ също носи името на солунските братя.
Над 250 действащи училища в България са посветени на Кирил и Методий, както и над 170 от закритите вече училища в страната са носили името на светите братя Кирил и Методий.
В България има над 150 храма - черкви, параклиси и манастири, посветени на светите братя Кирил и Методий, според регистъра на храмовете на регистрираните вероизповедания към Дирекцията по вероизповеданията. По-голямата част от храмовете са в юрисдикцията на Българската православна църква, като има и няколко храма към Католическата църква в България.
Сред манастирите, които са посветени на светите братя Кирил и Методий, са (в азбучен ред):
Горнобански манастир „Св. св. Кирил и Методий“ - намира се във вилна зона „Горна Баня“ в София, периодично действащ манастир, без монаси. Манастирът е част от Софийска епархия на БПЦ; Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“ - намира се до Берковица, постоянно действащ девически манастир, част от Видинска епархия на БПЦ; Преславски манастир „Св. св. Кирил и Методий“ - намира се във Велики Преслав. Осветен е през 1929 година. Днес действа като храм-паметник. Част от Варненска и Великопреславска епархия на БПЦ; Манастирски параклис „Св. св. Кирил и Методий“ - част от Троянски манастир. През зимният период службите се извършват именно в този параклис;
Черкви, посветени на светите братя Кирил и Методий, има в следните населени места (по азбучен ред - при селища с дублиращи се имена в линка към името на селището е посочено конкретното селище с храм в чест на светите братя, а при някои и общината или областта на конкретното селище):