Тайният български централен комитет (ТБЦК) е емигрантска политическа организация, създадена в Букурещ, Румъния, през пролетта на 1866 година.
На 10 срещу 11 юни 1866 година в Букурещ е извършен преврат и княз Йоан Александър Куза е свален от престола. С това е нарушено условието на Турция за признаване на извършеното през 1858 обединение на Влашко и Молдова. Турция настоява за разделяне на двете княжества и започва да трупа войски по Дунав.Записки на Христо Н. Македонски (1852 – 1877) Глава "Много скитане за малко полза", бел. 31.
Новото румънско правителство търси подкрепата на революционно настроената българска емиграция, замисляйки, ако турците навлязат в Румъния, да вдигне на бунт българските области в Османската империя. В резултат на преговори е постигнато споразумение за общи действия против Османската империя, подписан е „Акт за свещена коалиция между румъните и българите“, а през декември 1866 г. е основан Таен български централен комитет. За ръководител на комитета е избран Иван Касабов, според други източници – Димитър Диамандиев, а за членове: Иван Грудов, Христаки Хаджиниколов, Атанас Андреов, Киряк Цанков, Иван Касабов, Иван Хаджиенов, по-късно и Пандели Кисимов. Крайната цел на комитета е възстановяването на българската държавност, като допускат тя да е самостоятелна, под зависимостта на Портата или да участва в конфедерация със съседни народи. За постигане на тази цел не се изключва и въоръжено въстание. В устава и програмата се предвижда изграждането на комитетска мрежа на територията на Румъния, Сърбия, Южна Русия и България. ТБЦК разчита на финансовата помощ на румънското правителство.
Отношение на Раковски към ТБЦК ТБЦК е създаден без знанието и одобрението на Георги Раковски, който има отрицателно отношение към него и го подлага на критика.Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, Анубис 2000 г.,133 с
В своето писмо до Григор Начович (Букурещ 12 февруари 1893 г.), Пандели Кисимов обяснява нещата така: "Раковски, Бог да го прости, като видя печатаните актове на комитета озова се в Букурещ, за да го търси и да му стане глава. Той считаше за своя привилегия всяко народно предприятие и пред неговите очи беше престъпление и предателство ако мимо него се върши нещо подобно от другиго."Ст. Заимов "Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов", придворна печатница 1895, стр. 205Впоследствие Начович изпраща писмото на Стоян Заимов, който го публикува като част от своите спомени.Ст. Заимов "Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов", придворна печатница 1895, стр. 205-207 Подобни сведения дава и Захарий Стоянов, който ползва за база спомените на Христо Иванов – Големия за написването на „Четите в България“. Той също отбелязва, че Раковски не можел да търпи друг да му началства по отношението на народното дело и по този повод се скарал с Касабов.
Идейни различия вътре в ТБЦК След преодоляване на противоречията между Румъния и Турция, румънските представители се оттеглят от съглашението и ТБЦК продължава дейността си, като самостоятелна организация. В него се оформят две крила – умерено (Пандели Кисимов, Иван Грудов, Иван Адженов) и радикално (Иван Касабов, Киряк Цанков, Олимпий Панов).
Дейност на ТБЦК Комитетът извършва няколко пропагандни акции, имащи за цел популяризирането на Българския политически въпрос. През декември 1866 г. издава брошура „България пред Европа“, през март 1867 г. приготвя и изпраща до султан Абдул Азис „Мемоара (Припомнювание) към Н. И. В. Султана“. В него се съдържа предложение за създаване на българо-турска държава, по подобие на създадената Австро-Унгария. С някои допълнения мемоарът е изпратен и до руския император Александър II, френския император Наполеон III, пруския крал Вилхелм I, пруския канцлер Ото фон Бисмарк и до редакциите на влиятелни европейски вестници с молба за съдействие за разрешаването на българския въпросБорислав Гърдев – Несполучилият дуализъм. Междувременно „самозваните деятели“ Панайот Хитов и Филип Тотю „се препречиха на пътя на мемоара“ (Кисимов, 1893) и излизат с чети в Румъния, за да увеличат ефекта от тоя манифест. ТБЦК издава вестник „Народност“ (1867 – 1869). Като част от радикалното течение И. Касабов подпомага въоръжаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868). Името на комитета е забъркано и в един опит за изнудване на Христо Георгиев."Един от углашените в комитетското действие младежи, без да знае някой от водителите на това дело, ухитрил се па написал едно анонимно писмо на известния тук български банкерин Христа Георгиев, да го заплаши със смърт, ако не помогне за комитетското дело с две хиляди жълтици. По-сетне разбрахме, кой беше тоя ревностен партизанин на комитета"(Пандели Кисимов до Григор Начович 1893, 12 февруари).
През 1868 г. комитетът преустановява дейността си. Приемници на ТБЦК са организацията „Българско общество“, Млада България (1869) и Българският революционен централен комитет.
Източници
Категория:Емиграция от България Категория:История на Букурещ Категория:Организации в Букурещ Категория:1866 година