Гъ̀жвата (Sesleria) е род тревисти многогодишни растения от семейство Житни. Разпространени са в западна Евразия и северна Африка: от Испания на запад до Кавказ и Иран на изток, и от Исландия на север до Либия и Ливан на юг. Най-високо видово разнообразие е налице на Балканския полуостров, и донякъде в Италия.
Типична за гъжвите е полиплоидността: с изключение на няколко диплоидни (2x) вида, повечето видове се характеризират с тетраплоидност (4x), като също често се среща октоплоидност (8x), а додекаплоидността (12x) е засвидетелствана, макар и рядко.
Този род съдържа около 30 вида, 15 от които се срещат в България: S. alba – източна/югоизточна Европа и западна Азия; в България е разпространена в южното Черноморие и Странджа. S. argentea (синя гъжва) – южна Европа и северна Африка, като в България е засвидетелствана по южното Черноморие. S. autumnalis – югоизточна Европа и Кавказ; в България се среща по южното Черноморие. S. bielzii – Карпатите и Балканския полуостров; в България расте над 1000 м надморска височина в Стара Планина, Витоша и Рила. S. caerulea (гълъбова гъжва) – разпространена в голяма част от Европа; в България расте по варовити скалисти пасища в централна и западна Стара планина, западна Средна гора, Тунджанската равнина и средните Родопи. S. coerulans (гълъбовосиня гъжва) – Карпатите и Балканския полуостров; в България расте по скалисти места в западна и централна Стара планина, Витошкия район, Рила, Пирин и планините по границата със Северна Македония. S. comosa (качулата или (високо)планинска гъжва),<ref>Във Флора на НР България е зададена като S. phleoides var. comosa – високопланинска гъжва. В този речник на БАН () S. comosa e назована като планинска гъжва. S. comosa е спомената като тимотейкова гъжва на с. 172 от тази книга (ISBN: 9786197220018). В не малко източници, S. comosa е назована качулата гъжва (пример ). World Flora Online брои S. comosa за отделен вид от S. phleoides (7 август 2021).</ref> – Балкански полуостров; в България разпространена по силикатни пасища и каменисти склонове във всички високи планини. S. filifoliaВ World Flora Online и GrassBase е зададена като синоним на S. rigida, но в проучването на Kuzmanović et al. е третирана като отделен вид. – Балкански полуостров; в България се среща между 500 и 800 м надморска височина в западна и централна Стара планина. S. korabensis – Балкански полуостров; в България: над 1500 м надм. вис. в Пирин и Славянка. S. latifolia (широколистна гъжва) – по сухи каменисти склонове на Балканския полуостров и из цяла България. S. rhodopaea (родопска гъжва) – български ендемит, за първи път описан през 2012 г; представен единствено в средните Родопи. S. rigida (твърда гъжва) – Балкански полуостров и Карпатски район; расте по сухи каменисти места, обичайно на варовит терен; в България е представена в Стара планина, Предбалкана, Средна гора, Краище, районът около София и Витоша, планините по границата със Северна Македония, Пирин и средните Родопи. S. robusta – югоизточна Европа; в България се среща над 1000 м надм. вис. в западна Стара планина, западна Средна гора и Славянка. S. tenuifolia – югоизточна Европа и Италия; в България се среща в Краище и в Софийския район. S. uliginosaВ World Flora Online и GrassBase е зададена като синоним на S. caerulea, но в проучването на Kuzmanović et al. е третирана като отделен вид. – централна Европа; в България се среща в Тунджанската равнина.
Галерия
Източници
Категория:Poeae