Филип II Македонски () е цар на древна Македония от 359 г. пр. Хр. до смъртта си през 336 г. пр. Хр. Филип II е един от най-забележителните владетели на древна Македония. Той е баща на Александър Македонски Велики (от съпругата му Олимпиада), а също и на Филип III Аридей.
Роден в Пела, Филип е най-младия син на македонския цар Аминта III и царица Евридика. По-големи братя на Филип са Александър II, Пердика III; сестра му Евриноя се омъжва за македонския благородник Птолемей I Алорит. Филип има също и трима полубратя – Архелай, Архидай и Менелай, синовете на Гигая, които не се смятали за наследници на трона.
Като млад принц (368 г. пр. Хр. – 365 г. пр. Хр.) Филип Македонски е бил заложник в Тива, един от най-проспериращите градове в Елада по онова време. Там е възпитан като елин и изучава дипломация и военно дело под влиянието на бележития тивански стратег Епаминонд.
В 359 г. пр. Хр., след смъртта на по-големите му братя, Филип се завръща в Македония и става един от регентите на малолетния си племенник Аминта IV. Още в същата година Филип се обявява за цар на македоните. Възкачва се на престола на 23 години. Малолетният Аминта IV е оставен да живее в двореца и е смятан за член на царската фамилия.
Царуване Една от първите задачи на Филип II е да консолидира и защити властта си в Македония срещу другите претенденти за трона и да воюва срещу племената на север, които нахлували на македонска земя. В този период Филип II реорганизира македонската войска и създава нов боен ред македонска фаланга, въвежда използването на дълга пика, наречена „сариса“, усъвършенства конницата, формира елитните отряди на хипасписти, хетайри и пезхетайри.
В началото на управлението си Филип сключва съюз с дарданите, убеждава нахлулите пеони да се оттеглят и побеждава 3000 хоплити пратени от Атина. В 357 г. пр. Хр. разгромява илирите на северозапад и сключва съюз с молоския цар на Епир и тогава се жени за епирската принцеса Олимпиада, от която се ражда по-късния Александър Велики.
Възходът на Македония
След 356 г. пр. Хр. Филип II е укрепил властта си в Македония и по северната граница и започва експанзия на юг и изток към егейска Тракия и централна Гърция. След покоряването на атинската колония Амфипол на Халкидическия полуостров, македонският цар придобива контрола над златните мини там – важен източник на доходи за македонската държава. След това той продължава настъплението срещу атинските колонии по северното егейско крайбрежие, превзема Филипи и обсажда Абдера. В една от битките Филип губи едното си око.
В 353 г. пр. Хр. Филип започва т.нар. Трета свещена война в Тесалия. Конфликтът продължава с променлив превес на силите и с много жертви и от двете страни. В 352 г. пр. Хр. фокидските войски са победени и Филип затвърждава властта си над Тесалия.
В следващите няколко години Филип Македонски завършва покоряването на гръцките колонии в беломорска Тракия, печели Втората олинтска война с Халкидския съюз и унищожава Олинт (348 г. пр. Хр.), но неуспешно воюва срещу Византион. Междувременно агентите на Филип водят промакедонската пропаганда в Гърция, с което разединяват общественото мнение и подготвят почвата за бъдещото македонско настъпление. В резултат избухва въстание на остров Евбея срещу атинското управление. Това допълнително разклаща позициите на Атина, главния противник на македонския цар за надмощие в Елада.
В 347/6 г. пр. Хр. Филип II повежда настъплението на север и воюва срещу тракийските владетели на разединеното Одриско царство на север. По същото време води война и с ардиаеите на запад, но в едно сражение получава сериозна рана в крака и окуцява. В продължение на няколко години Филип II удържа победи и след като присъединява голяма част от тракийските земи, той преименува на свое име най-големия град в Тракия – от Евмолпия на Филипопол, днешен Пловдив, България (ок. 342/1 г. пр. Хр.). Интересен е фактът, че българското име на града от средните векове Пълдин е заето директно от Пулпудава – името, с което го наричат траките, след като отхвърлят македонската власт. Но според стари автори всъщност областта Македония се е намирала на север от Виза (Константинопол) и до Одриската държава, в част от днешната европейска част на Турция, а не в днешна Гърция и това обяснява войната му с Одриската държава, по-късно персийския владетел минава именно покрай западното Черноморие, за да воюва със скитите на север и на изток от Черноморието и вероятно именно това предизвиква войната на Александър Македонски срещу персите, а много от имената на населените места в днешна Гърция са поставени през късното Средновековие – XVIII – XIX век.
В 338 г. пр. Хр. Филип Македонски побеждава войската на Атинско-тиванския съюз в битката при Херонея, след което окончателно установява македонска хегемония в цяла Елада (с изключение на Спарта). На следващата година създава Коринтски съюз, военно-политическо обединение на гръцките полиси, организирано за съдействие на войските му в планираната война срещу Персия. Македонският цар поема ръководството на този съюз и титлата „хегемон“. Названието „Коринтски съюз“ е дадено от съвременните историци.
През 336 г. пр. Хр. Филип II е убит от охранителя Павзаний по време на сватбата на дъщеря му Клеопатра с цар Александър от Епир в театъра на Еге. Има съмнения, че зад убийството на Филип стои неговата съпруга Олимпиада, която искала да види по-скоро сина си Александър на трона. Погребан е в царската гробница в Еге, днес Вергина. След смъртта на Филип II Македонското царство е оглавено от Александър III Велики.
Семейство
Филип II е женен за седем жени: Евридика (първо се казва Авдата) Фила Никесиполис от Фера Филина от Лариса Олимпиада Меда от Одесос Клеопатра Евридика.
Филип II има от пет жени децата Кинана от Евридика (първо се казва Авдата, първата съпруга на Филип II) Тесалоника от Никесиполис от Фера (третата съпруга на Филип II) Филип III Аридей от Филина от Лариса Александър Велики от Олимпиада (четвърта съпруга Филип II) Клеопатра от Олимпиада Каран от Клеопатра Евридика (последната съпруга на цар Филип II) Европа от Клеопатра Евридика.
В някои по-късни източници се казва, заради Птолемейската пропаганда, че Птолемей I Сотер е негов син.
Вижте също Вергински царски гробници Вергински златен дъбов венец
Външни препратки A family tree focusing on his ancestors A family tree focusing on his descendants Plutarch: Life of Alexander
Бележки