Абдулразак Гурна () е занзибарски писател. Носител е на Нобелова награда за литература през 2021 г.
Биография Роден е на 20 декември 1948 г. в Занзибар, Танзания. През 1968 г. заминава да учи във Великобритания, след като емигрира от Занзибар на 18-годишна възраст, за да избегне преследването на арабските граждани по време на революцията в Занзибар. Първоначално учи в Christ Church College, Кентърбъри, чиито степени по това време се дават от Лондонския университет.
През 1982 г. защитава докторат в Университета в Кент. От 1980 до 1983 г. преподава в Университета Байеро в Кано, Нигерия. Той е професор и директор на следдипломното обучение в катедрата по английски език в университета в Кент. Основните му интереси са в постколониалното писане и в дискурсите, свързани с колониализма, особено като те се отнасят до Африка, Карибите и Индия.
През 2006 г. е избран за член на Кралското дружество по литература. През 2021 г. получава Нобелова награда за литература „за неговото безкомпромисно и състрадателно вникване във влиянието на колониализма и съдбата на бежанеца в разлома между културите и континентите“.
Творчество Романи Memory of Departure (1987) Pilgrims Way (1988) Dottie (1990) Paradise (1994) Admiring Silence (1996) By the Sea (2001)Край морето. София: Лабиринт, 2023 ISBN 9786197670264„Книга на месец февруари 2024 г.“, сайт на Читателския клуб на НБУ. Desertion (2005) The Last Gift (2011) Gravel Heart (2017) Afterlives (2020)
Разкази „My Mother Lived on a Farm in Africa“ (2006) „The Arriver's Tale“, Refugee Tales (2016) „The Stateless Person’s Tale“, Refugee Tales III (2019)
Източници
Категория:Романисти Категория:Автори на разкази Категория:Есеисти Категория:Носители на Нобелова награда за литература Категория:Занзибар Категория:Родени в Танзания