Австрийско приморие (; ; или само Küstenland, Litorale, Primorska) е сред земите на короната в състава на Австрийската империя (по-късно Австро-Унгария) от 1813 до 1918.

Австрийското приморие включва свободния град Триест и околностите му, Маркграфство Истрия, и Княжеско графство Горица и Градишка. Всяко от тях има независима администрация, но се намират по юрисдикцията на императорския губернатор в Триест, столицата на Крайбрежието. Пристанището на град Триест има много важно стратегическо значение за Австро-Унгария.Daily national intelligencer - Washington City D.C., March 30, 1846 / page 3 Регионът е многонационален и в него живеят италианци, словенци, хървати, немци, фриули, истро-романи. През 1910 г. провинцията има площ от 7969 км² и население от 894 287 хил. души.

История

Този регион е завладян от Римската империя в началото на I век сл. Хр. след серия от конфликти с местните племена. Местните жители на Илирик са приобщавани по различни начини и придобиват различни идентичности, формирани на екологична, политическа и регионална основа. Този процес продължава с пристигането на християнството, което до средата на VI век сл. Хр. приема различни форми, свързани с регионалните обстоятелства - от ранното космополитно християнство в крайбрежните градове до специфичните религиозни форми във вътрешността на страната. Относителната сигурност на Илирик, Венеция и Истрия в периода на ранната до средната Римска империя предоставя възможност за значително икономическо развитие на района. При Ираклий се наблюдава частичното изоставяне на далматинските градове от византийските военни гарнизони и флот. Пристигането на славянските племена и попадането на пост-римска Далмация във франкската политическа сфера отново поставя въпроса с християнизацията на региона.Dzino, Danijel. Becoming Slav, becoming Croat: identity transformations in post-Roman and early medieval Dalmatia / East Central and Eastern Europe in the Middle Ages, 450-1450, ISSN 1872-8103 ; v. 12 ISBN 978-90-04-18646-0 / pp.6, 160, 203 Глаголицата се използва широко в района за църковни текстове и за ежедневна употреба. В началото на 1220 г. крайбрежието остава до голяма степен католическо.The Routledge handbook of East Central and Eastern Europe in the Middle Ages, 500-1300 / edited by Florin Curta. New York: Routledge, 2021. | ISBN 9780367226558 (hardback) | ISBN 9781032127828 (paperback) | ISBN 9780429276217 (ebook) / pp.415, 536

Територията на средновековната Патриаршия Аквилея постепенно е завладявана от Венецианската република до началото на XV век. На изток, Хабсбургските ерцхерцози на Австрия и маркграфове на Карниола получават сюзеренитет над Истрия през 1374 г. и пристанището Триест през 1382 г. Те също така закупуват Дуино и Фиуме на северното Адриатическо крайбрежие през 1474 г. Хабсбургите наследяват територия във Фриули, когато линията на графовете на Гьорц изчезва през 1500 г. През 1511 г. император Максимилиан I анексира град Градишка от Венеция. Император Карл VI сключва мир с османците и увеличава морската мощ на Хабсбургската монархия, като обявява свободно корабоплаване в Адриатическо море. През 1719 г. Триест и Фиуме станават свободни пристанища, а през 1730 г. частично автономните местни администрации са обединени под Интенданството Триест. През 1775 г. император Йозеф II постави двете основни пристанища под отделна администрация, като определя Триест за пристанище за австрийските „наследствени земи“, а Фиуме (Риека) за Кралство Унгария. Скоро след това Триест е обединен с княжеското графство Гориция и Градишка на север.

В началото на XIX век Наполеоновите войни и последвалия ги Виенски конгрес прекрояват картата на Европа след безуспешната замяна на абсолютната монархия с конституционна. Северноадриатическото приморие попада под австрийска администрация. Революциите от 1848 г. и словенския политически активизъм се проявяват в петиция през април 1848 г. до хабсбургския император Фердинанд I. Основно искане на Априлския манифест е да обедини в една етническа коронна земя словенскоговорящите (Zedinjena Slovenija), населяващи шест хабсбургски коронни земи – Крайна, Щирия, Каринтия, Австрийското крайбрежие (Гориция, Триест и Истрия), Венеция и два източни окръга на Унгарското кралство.The Routledge handbook of Balkan and Southeast European history / edited by John R. Lampe and Ulf Brunnbauer | New York: Routledge, 2021. | ISBN 9781138613089 (hardback) | ISBN 9780429464799 (ebook) През 1861 г. Истрия, Горица и Градишка получават самостоятелен статут, след което отново се обединяват с град Триест (1867). През 1883 г. на италианците, хърватите и словенците в Австрийското приморие е предоставен равен статут на езиците в съдилищата.

След разпадането на Австро-Унгария в края на Първата световна война Австрийското приморие е включено в състава на Кралство Италия. След края на Втората световна война по-голямата част от него е включена в Социалистическа федеративна република Югославия. Днес бившата австро-унгарска провинция е част от Хърватия и Словения, а град Триест остава в границите на Италия.

Площ и население Площ: Горица и Градишка: 2918 км² Истрия: 4956 км² Триест: 95 км²

Население (1910): Горица и Градишка: 260 721 – 89,3 души/км² Истрия: 403 566 – 81,4 души/км² Триест: 230 000 – 2414,8 души/км²

Етнически групи Горица и Градишка: словенци 154 564 (58 %) италианци 90 119 (36 %) немци 4486 (2 %)

Истрия: хървати: 168 184 (43,5 %) италианци: 147 417 (38,1 %) словенци: 55 134 (14,26 %) немци: 12 735 (3,3 %)

Външни препратки Küstenland

Източници

Категория:Исторически области в Европа Категория:История на Словения Категория:История на Хърватия Категория:История на Италия Категория:История на Австрия Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (Европа)