АЕЦ „Козлодуй“ е атомна електроцентрала в България, разположена на брега на река Дунав край град Козлодуй. Оператор на централата е АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, собственост на държавния Български енергиен холдинг. С инсталирана мощност 2000 MW това е най-голямата електроцентрала, както и единствената атомна електроцентрала в страната.
Строежът на АЕЦ „Козлодуй“ започва през 1970 година, а първият ѝ реакторен блок е официално открит на 4 септември 1974 година. След това тя е поетапно разширявана с още пет блока, за да достигне максимална инсталирана мощност от 3760 MW. През 2004 – 2006 година първите четири блока са спрени и предадени за извеждане от експлоатация на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Остават да функционират два блока съветско производство модел ВВЕР-1000 с инсталирана мощност по 1000 MW.
АЕЦ „Козлодуй“ е член на Световната асоциация на ядрените оператори.Member Directory – WANO
Съоръжения Енергоблокове
Централни съоръжения на АЕЦ „Козлодуй“ са двата енергоблока (5-и и 6-и) ВВЕР-1000, модел В-320. Те са моноблокове – с един ядрен реактор и един генератор. Реакторът на ВВЕР-1000 е с вода под налягане. Горивото е уранов диоксид с обогатяване 4,0%, разположен в 132 горивни касети с по 312 топлоотделящи елемента и обща маса 70,2 t. Реакторът е с двуконтурно устройство. В първия контур в 4 обособени кръга циркулира дълбоко обезсолена вода, която е в контакт с ядреното гориво, служейки за забавител на неутроните при реакцията, и е радиоактивна. Работното налягане на водата в първи контур е 15,7 MPa, а температурата ѝ е 290 °C на входа и 322 °C на изхода на реактора.
Водата в първия контур захранва по 4 парогенератора на блок. Те имат производителност 1470 t/h и подават към втория контур нерадиоактивна наситена водна пара. Всеки от блоковете има една парна турбина, работеща с пара с налягане 5,9 MPa и температура 274 °C на входа и налягане 0,0004 MPa и температура 28 °C на изхода. Всяка турбина е задвижва един генератор с мощност 1000 MW, напрежение на генератора 24 kV и напрежение към мрежата 400 kV.
Всеки от двата реактора, заедно с цялото оборудване от първи контур, е разположен в самостоятелно реакторно отделение, обвито със стоманобетонна херметична конструкция (контейнмънт), оразмерена за едновременно настъпване на максимално разчетно земетресение и максимална проектна авария. Контейнмънтът е последната четвърта бариера за разпространение на радиоактивни материали в случай на авария след обвивката на урановите горивни таблетки, обвивката на топлоотделящите елементи и херметичните граници на първи контур.
Хидротехнически съоръжения
Техническото водоснабдяване на АЕЦ „Козлодуй“ се реализира по смесена схема. Основните водни количества, включително за кондензаторите след турбините, които са най-големите консуматори на вода, се подават по правоточна схема от река Дунав и се връщат в нея. Потребителите, рискови от гледна точка на ядрената и радиационна безопасност, на които се падат до 5% от общото потребление на вода, се снабдяват по затворена схема. Системата за техническо водоснабдяване включва помпени станции с обща мощност 40 MW и капацитет над 200 m³/s и е сред най-сложните хидротехнически съоръжения в България.
Общата схема на проточната система включва 3 брегови помпени станции (БПС-1, БПС-2 и БПС-3), които подават вода от Дунав в открития Студен канал 1 (СК-1), водещ до площадката на централата. От канала водите се подават от циркулационни помпени станции към потребителите в енергоблоковете, а преработената вода се връща в Топъл канал 1 (ТК-1), който е успореден на СК-1 и връща водите в Дунав.
Бреговите помпени станции са разположени на брега на река Дунав на 6 km източно от централата. Те са три, по една за всеки от трите етапа на изграждане на централата, с общо 34 помпи с електрическо задвижване, които имат капацитет 185 m³/s при средни водни нива в реката. Станциите са свързани с реката с два подводящи канала – един за БПС-1 и един общ за БПС-2 и БПС-3. Станциите подават вода към СК-1 чрез два напорни басейна, също един за БПС-1 и един общ за БПС-2 и БПС-3.
Бреговите помпени станции са свързани с централата чрез СК-1, изграден успоредно и в съседство с отвеждащия ТК-1. СК-1 има дължина около 6480 m, ширина на хоризонталното дъно 19,5 m и дълбочина 5,6 m. В него е изградена напречна преграда с височина 2,8 m, която да осигури авариен обем вода в случай на източване на канала към помпените станции.
ТК-1 започва от слабонапорните канали в централата и се излива в Дунав. Каналът завършва с преливник с бързоток, който след аварията от 1986 година е изместен на спешно изграден байпасен участък. В студено време топла вода от края на канала се подава и към бреговите помпени станции за обезледяване на входните им камери. Каналът има дължина 6388 m, ширина на дъното 12,0 m и дълбочина 5,6 m, като дъното и дигите му са на едно и също ниво със СК-1. През 2013 година е пусната в експлоатация Воднолекетрическа централа „Козлодуй“ с инсталирана мощност 5 MW, оползотворяваща енергийния пад на ТК-1.Производство на електроенергия
СК-1 функционира като първо стъпало на водоснабдителната система на централата. От него водите се подават към 5-и и 6-и блок от две циркулационни помпени станции (ЦПС-3 и ЦПС-4). Те имат аналогично устройство, като основните им помпи, по 8 агрегата във всяка станция, са електрически с мощност 400 до 800 kW, водно количество 4 до 6,5 m³/s и напор 11 m. Освен това в тях са монтирани допълнителни помпи за аварийно захранване на отговорни потребители.
Технологичните води, използвани за поддържане на системата в безопасно състояние, са оборотни и се охлаждат в система от бризгални басейни. Загубите от изпарение в тях се допълват от собствено водоснабдяване направо от помпена станция на брега на Дунав, резервирано с помпи в ЦПС-3 и ЦПС-4.
След аварията от 1986 година е взето решение за изграждане на втора система за водоснабдяване със студен и топъл канал, която да служи като резерв в случай на аварии по основната система. Строителството започва през 1988 година, но скоро спира заради липса на финансиране и перспективата за намаляване на капацитета на централата. Топлият канал (ТК-2) все пак е завършен през 2005 година.
Управление на радиоактивните отпадъци
При своята дейност атомните електроцентрали генерират отпадъчни материали с различна радиоактивност, които изискват специфична обработка и съхранение. Освен отработеното ядрено гориво, което има висока радиоактивност, се създават и отпадъци с ниска и средна радиоактивност от компоненти и материали, попадащи в контакт и замърсени от високорадиоактивните материали.
Ниско и средно активните отпадъци преминават първоначална обработка и се сортират по вид и радиометрични характеристики. Те включват твърди отпадъци, включително метали, и течни отпадъци, част от които се концентрират до кубов остатък, а органичните, главно водни суспензии на смоли и сорбенти се запазват в течен вид. Годишно централата генерира 794 m³ твърди ниско и средно радиоактивни отпадъци, включително 75,6 t метали, и 464 m³ кубов остатък.
Ниско и средно радиоактивните отпадъци се обработват в обособен цех и се съхраняват временно в спецкорпусите и специално предназначени за тази цел складове и депа на площадката на централата. При обработката им те се пакетират в специални стоманобетонни контейнери от три типа – за твърди отпадъци без циментова матрица, за твърди отпадъци в чист цимент и за течен радиоактивен концентрат, фиксиран в циментова матрица.
В съответствие с регулациите след 2004 година повечето дейности по управление на отпадъците са изведени в самостоятелно предприятие извън структурата на АЕЦ „Козлодуй“ – Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО). Неговото подразделение „Радиоактивни отпадъци – Козлодуй“ оперира цеха за преработка и временните складове за отпадъци на площадката на централата. ДП РАО извършва и дейностите по извеждане от експлоатация на старите блокове на централата чрез поделението си „Извеждане от експлоатация – Козлодуй“ и изгражда в съседство ново съоръжение за трайно съхранение на отпадъците – „Национално хранилище за радиоактивни отпадъци“.
Други съоръжения
Централата е свързана с електропреносната мрежа чрез открита разпределителна уредба, работеща на напрежения 220 KV и 400 kV.
Към централата е оборудван специален Учебно-тренировъчен център, който се използва за първоначално и поддържащо обучение на персонала, особено на оперативния и технически персонал и длъжностите, свързани с безопасността. Той е разположен в отделна сграда на площадката, която е оборудвана с учебни стаи, както и със специализирани учебни лаборатории и работилници с образци на реално използвани агрегати от оборудването. В центъра е включен и пълномащабен симулатор на енергоблок с копие на реалния му щит за управление.
Информационният център на АЕЦ „Козлодуй“ е отговорен за връзките с обществеността на централата. Той има зали с макети на основни съоръжения и мултимедийни презентации на дейността ѝ. Центърът организира посещения и дни на отворените врати, в които могат да бъдат видени част от съоръженията в комплекса.Как да ни посетите
История
Строителство Първи етап Предварителната подготовка за развитие на ядрена енергетика в България започва още в първите години на тази технология, като през 1955 година е сключена междуправителствена спогодба със Съветския съюз и започва подготовката български специалисти. През 1957 година е създадена специална правителствена агенция – Комитет за мирно използване на атомната енергия. В София е изградена Ядрена научно-експериментална база в която през 1961 година е осъществена първата в страната верижна ядрена реакция.
През 60-те години съветските власти се ориентират към масирано развитие на ядрената енергетика, разглеждана като алтернатива на изкопаемите горива, които се изчерпват в Източна Европа и с трудност се транспортират от Сибир. Фактор за това са и военните съображения, тъй като атомните централи са източник на суровини за производство на ядрени оръжия. В продължение на тази политика на 19 август 1965 година Политбюро на ЦК на БКП официално иска помощ от Съветския съюз за проектиране и строителство на атомна електроцентрала. На 15 юли 1966 година е сключена двустранна спогодба за съвместно изграждане на централата на българска територия и след предварителни проучвания на 27 възможни площадки е решено това да стане при Козлодуй. Започва подготовка за изграждането на централата с два енергоблока ВВЕР-440, модел В-230.
ВВЕР-440 са реактори с вода под налягане и имат двуконтурно устройство. В първия контур циркулира дълбоко обезсолена вода, която е в контакт с ядреното гориво, служейки за забавител на неутроните при реакцията, и е радиоактивна. Водата в първия контур се движи по 6 циркулационни кръга, всеки от които захранва по един парогенератор. Във втория контур циркулира произвеждана от парогенераторите нерадиоактивна наситена водна пара, задвижваща два турбогенератора.
Реакторите на двата блока от първия етап са разположени в обща сграда, като всеки от тях е обособен в собствено херметично помещение (конфайнмънт). Турбогенераторите са в обща машинна зала, изградена в съседство с реакторния цех.
Първата копка на строежа е направена на 14 октомври 1969 година от министъра на строежите Пенчо Кубадински, а активното строителство започва следващата пролет. Обектът е от централно стопанско и политическо значение за режима и в него са концентрирани значителни ресурси, като над 2000 души работят на трисменен режим. Успоредно с това започва обучението на персонала, който ще експлоатира съоръженията.
При изграждането на централата са приложени някои нови за България технологии. Фундирането на реакторите е изпълнено върху специално разработени льосо-циментови възглавници. За пръв път в страната масово се прилага технологията на пълзящия кофраж, като колоните на машинната зала са изпълнени с пълзящ кофращ при едновременно издигане на покривните ферми.